Прочетете Ние, аристократите - 3 (SI) - Бездомната котка Бастет - страница 86

  • ЖАНРОВЕ
  • АВТОРИ
  • КНИГИ 565 046
  • СЕРИАЛИ
  • ПОТРЕБИТЕЛИ 511 744

„Това е същият Питър, за чието убийство Сириус прекара дванадесет години в Азкабан“, каза той на лешоядите. - Всички обяснения след това, но сега трябва бързо да го предадете на аврора. Там ще се разправят с него. Рон, ти върви първи. Хърмаяни, Невил - вие ще ескортирате Питър, докато не го заведете при Хагрид. И тримата, дръжте пръчките си готови. Сириус, ти върви последен и контролирай ситуацията - можеш да се справиш и без пръчка. Ако Питър избяга, можете да го убиете.

Лупин нанася Incarcero на Питър, оплитайки горната част на тялото му с въжета.

— А сега тръгвай бързо — настоя той. Блек го погледна и кимна разбиращо.

- Но. — започна Хърмаяни.

- Е, бързо всички се наредиха и тръгнаха! Блейк й извика. - Червено - давай! Петър - марширувай зад него и не се приближавай повече от десет крачки, иначе жив ще ти разкъсам гърлото! Вие двамата сте зад Питър и размърдайте най-после копитата! Мордред, какви спирачки, защо ми трябват.

Всички те бяха изнесени от хижата за секунди. Лупин машинално изтри потта от челото си с ръкав, седна на леглото, обгърна се с ръце и започна да се люлее. Изглеждаше, че вече не мисли много.

Беше време да се изнасям. Въпреки непредвидените обстоятелства, все още имах шанс да пресрещна Блек, след като той предаде Питър на Хагрид. Ако срещата с Блек не се получи, поне ще видя до какво са стигнали. С тези мисли седнах на метлата и полетях обратно към Ужасната върба.

Чаках тази компания около десет минути, които прекарах в мислене как да преговарям с Блек сега. Исках да му дам Петигрю, но дойдоха три млади момчета Дъмбълдор и с грацията на слонв един магазин за порцелан ми счупиха цялата игра. Какво ще предложа на Блек, ако той вече има Петигрю? Изглеждаше, че няма какво повече да предложа, защото самият аз имах нужда от Дъмбълдор.

Една утеха беше, че разбиха играта не само на мен, но и на режисьора.

С всяка минута ставаше все по-тъмно, докато иззад планините не се появи пълна луна, толкова ярка, че веднага освети околността. Точно когато започнах да се тревожа дали нещо не се е случило в тунела, ръка с Лумос на пръчка стърчи от таен проход, след това червена глава и след това рамене. Със свободната си ръка Уизли напипа клонката, която успокояваше Стряскащата върба, и я обездвижи. После се измъкна, взе пръчката си наготово и извика на останалите в дупката да излязат. Набитото тяло на Петигрю се притисна следващо, като му беше трудно да се измъкне оттам с ръце, привързани към тялото. Накрая той успя и спря на няколко крачки от върбата при вида на пръчката на червенокосия, докато Грейнджър и Лонгботъм, също с Лумос, изпълзяха от тайния проход. Блек излезе последен и всички се скупчиха близо до Гроздящата върба.

Съдейки по начина, по който лешоядите погледнаха Блек, те го разпознаха като по-възрастния и изчакаха инструкциите му. Те се довериха на мнението на уважавания професор Лупин и по време на пътуването през подземния проход Грейнджър трябва да е изтръгнала всичко възможно и невъзможно от Блек - кой знае, и не мога да си я представя със затворена уста, ако не се нацупи.

Но Блек се поколеба със заповедите. Лешоядите чакаха търпеливо, Петигрю се хвърляше наоколо в търсене на вратичка. Доколкото разбрах от скоростта на обратния процес, превръщането в плъх изискваше поне половин минута, с която Петър не разполагаше, така че не правеше безполезни опити да избяга. Най-накрая Блек взе решение и заговори.

- ДА СЕНяма да отида при Хагрид, той е горещ и глупав - гласът на беглеца забележимо изграчи - след толкова години мълчание дори кратка комуникация успя да го хакне. - Ти, момче - кимна Блек към Невил - влез вътре и му кажи, че си задържал Питър Петигрю, който не е бил убит от никого и който трябва да бъде отведен при Аврора за разследване. Уверете се, че Хагрид ще го получи и го извикайте навън. Помниш ли какво ти каза Ремус? Заведете Питър само при Макгонъгол или Флитуик, много зависи от това. И ще гледам отдалече да не избяга.

Приличащият на плъх човечец се втренчи в него и се сви от отговора.

- Да тръгваме! Блейк му изръмжа.

Трима пазачи отведоха затворника до колибата на Хагрид. Лонгботъм вървеше на няколко крачки пред останалите, осветявайки пътя с Лумос. Петигрю беше вързан зад него, Грейнджър и семейство Уизли бяха последни и го държаха на мушка. Блек, който остана назад, се отдръпна в тъмнината, превърна се там в черно куче и притича зад тях отстрани и отдалече, тичаше от храст на храст и внимателно наблюдаваше Петър.

Не ги последвах, имайки предвид чувствителния нос на Блек. Придвижвайки се така, че да пресрещна Блек, докато си тръгваше от тук, спрях метлата и наблюдавах от разстояние. Затова бях единственият, който забеляза котката да тича с пълна скорост тук от Хогуортс. Тя ми беше позната от първия урок по Трансфигурация - сива с черни ивици и тъмни петна около очите, напомнящи очила - самата Минерва Макгонъгол виждаше учениците си от прозорците на замъка, където не й трябваше и сега ги преследваше, докато не отидоха другаде.

Когато тя, малко преди да стигне до троицата, се превърна в човек и строго ги извика отзад, това се оказа голяма изненада за тях.

- Грейнджър! Лонгботъм! Уизли!Моля, обяснете какво правите тук и кой е с вас!

Всички като попарени се обърнаха към гласа. Дори Петигрю се взря в бившия си декан по същия замаян начин. Макгонъгол погледна малкото човече, повито с въжета - и в очите й се появи удивление.

- Питър? - каза тя с приглушен глас. - Питър Петигрю? как? Как може да бъде?

„Професоре, щяхме да водим Петигрю при Хагрид“, каза Хърмаяни, идвайки на себе си. — Професор Лупин ни каза така. Оказва се, че Петигрю е анимаг, той е живял с Рон през цялото това време под формата на неговия плъх Скабърс. И г-н Блек помогна на професор Лупин да го разобличи и задържи. Хагрид трябваше да го заведе при вас, но тъй като вече сте тук, вземете го и се обадете на аврорите да разследват.

Всички погледнаха Макгонъгол с очакване. Докато професорът се задълбочаваше в информацията, която се стоварваше върху нея, изумлението на лицето й беше заменено от строга концентрация.

- Професоре, имайте милост! — каза накрая Петигрю. - Няма нужда от аврори, заведете ме при директора, той ще разбере. Това си е негова работа, нали?

— Не, господин Петигрю — каза Хърмаяни. - Професор Макгонъгол, извикайте аврорите!

— Не ми казвайте, мис Грейнджър — каза сухо Макгонъгол. - Петигрю е прав, всичко, което се случва в Хогуортс, е в ръцете на директора. Не мога да действам през главата на преките си началници.

— Но професор Лупин каза, че Петигрю трябва незабавно да бъде приет в „Аврора“.

— Госпожице Грейнджър, аз съм вашият декан, а не професор Лупин! Разбира се, директорът трябва да разбере за Петигрю и аз трябва да му докладвам. В такива случаи той взема решението, а не аз.

От храстите, зад които се криеше черното куче, се чу тихо приглушено ръмжене. Тъй като бях на път да пресекаБлек на излизане, аз се озовах доста далеч от грифиндорците. Трябваше да се напрегна, за да чуя как Грейнджър спори с Макгонъгол, но можех да видя голямо кучешко тяло, скрито в сянката на един храст, и чух ръмженето на кучето перфектно. Лешоядите може би щяха да го чуят, ако не бяха увлечени от спора. Само Петигрю потръпна и погледна предпазливо към нас.

— Но какво ще каже професор Лупин? Хърмаяни продължи упорито. „Обещах му, че ще направя всичко точно както ми нареди.

- Грейнджър! Макгонъгол спря това, което се канеше да каже, и се обърна, когато всички внезапно се втренчиха зад нея със същото изражение на чист ужас на лицата си. Аз също погледнах в тъмнината зад нея и видях върколак да скача към нея. Тя забеляза създанието и неволно се отдръпна, така че зъбите на върколака се забиха в рамото й, а не във врата.