Прочетете онлайн Как да се отървете от тревожност, депресия и раздразнителност автор Курпатов Андрей
Андрей Владимирович Курпатов.
Как да се отървем от безпокойство, депресия и раздразнителност
Благодаря
Когато едно име стои на корицата – това е грешно, всяка книга е колективно дело. За съжаление, тук няма да мога да посоча всички, които ми помогнаха по един или друг начин в написването му, затова се извинявам предварително на тези, които няма да бъдат споменати, въпреки че си спомням с благодарност за помощта, която ми оказаха.
Разбира се, най-голямо страдание се падна на моята скъпо любима съпруга Лилия Ким, която трябваше да изтърпи моето вегетиране над този текст. Нейната любов, грижа и подкрепа е основното нещо, което имам.
Искрено благодаря на моя приятел и колега Генадий Аверянов. Съвместната ни работа с него по създаването на "системна поведенческа психотерапия" ми доставя изключителна радост именно поради съвместността на тази работа. Освен това той прочете този ръкопис и направи редица много важни забележки.
Бих искал да изразя своята специална благодарност на главния психотерапевт на Комитета по здравеопазване на администрацията на Санкт Петербург и главния лекар на Клиниката по невроза на името на А. Академик I.P. Павлов Оксана Евгениевна Кашкарова. Нейното пълно участие и подкрепа осигуриха възможността за моята работа.
Благодаря на всички мои служители, които съставляват приятелския екип на Санкт Петербургския градски психотерапевтичен център: Марина Бухарина, Ирина Павлова, Олга Полетаева и най-вече Юлия Пчелина, която работи за привеждането в ред на материалите от моите лекции. Както и лекарите от отдела, в който имах късмета да работя, Марина Владимировна Семенова Тян-Шанская, Екатерина Корякова, Олга Шандрик и всички служители на Клиниката по невроза на името на. Академик И. П. Павлов.
Накрая азОбръщам се към тези, за които е написана тази книга, към моите пациенти, които посещават часовете ми, използват моите препоръки и ми вдъхват доверие: това, което правя аз и моите колеги, е много важно.
Предговор
Защо написах тази книга? Имах три причини. Първият, може да се каже, е патриотичен: винаги ни се струва, че важни открития във всяка област, и още повече в психологията, се случват някъде отвъд кордона. Но нашите учени направиха световната наука за „човешката душа“! Наистина, няма пророци в собствената си страна! Познавам тези пророци и искам моите сънародници да знаят за тях. И дори не става въпрос за това, че не се признава някакъв приоритет на България, Бог да ги благослови, с тези редове на политически и национални хит паради. Друго е важно, важно е, че когато говоря за откритията на нашите учени на студенти, вече практикуващи лекари и психолози (не говоря за обикновените хора!), очите им се разширяват: „Не може!“. Когато при нас в Клиниката по неврози им. И. П. Павлов, идват американци, канадци, германци, французи, шведи, индийци, след което, щом видят стаята, в която Иван Петрович Павлов е консултирал пациентите, избухват в кучешки възторг! Е, това са някакви глупости ... Нашите учени са направили най-големите открития в областта на психологията, открития, които ни позволяват радикално да променим живота на конкретен човек към по-добро и ние просто трябва да знаем за това.
Без откритията на И. М. Сеченов; И. П. Павлов, А. А. Ухтомски и Л. С. Виготски, които станаха централни в психологията, би било невъзможно развитието на тази наука.
Третата причина, която всъщност със сигурност е първата, е следната: в нашата страна лъвският дял, подчертавам, лъвският дял от населението страда от неврози и свързаните с тях психични разстройства. Лекувайте товалъвският пай - никой, заявявам го официално. В България психотерапевтите горят денем, а разумните са изчезващ вид, никаква „Червена книга” няма да помогне. От друга страна, нивото на психологическа култура сред населението е такова, че ако звучи думата „психотерапевт“, тогава по някаква причина всеки веднага си мисли, че говорим за психиатри и луди. Но всъщност те означават нормални, по-точно обикновени хора и специалисти, които помагат на тези хора да подобрят качеството си на живот. И какво става? Всички ние страдаме от години от вътрешно напрежение, различни страхове, тревоги, раздразнителност, промени в настроението, депресия, мании, нарушения на съня, главоболие, други телесни заболявания от "нервен характер", семейни проблеми, конфликти в работата и т.н., като в същото време всеки е твърдо убеден, че това е в реда на нещата. Е, поне ни трябва елементарно психологическо образование, е, поне малко, поне малко, поне малко, за да защитим себе си и близките си. Но те винаги са се отнасяли към нас като към месо и теглене, така че ние самите започнахме да се отнасяме така към себе си и ние сме хора, имаме душа, тя е склонна да страда и затова трябва да можем да й помогнем.
Опасна работа е да убеждаваш човек, че е като животно във всичко, без в същото време да показваш величието си. Не по-малко опасно е да го убедиш във величие, като мълчиш за низините. Още по-опасно е да не си отвори очите за двойствеността на човешката природа. Едно е полезно - да му разкажеш и за тази му страна, и за другата. Човек не бива да се приравнява нито с животни, нито с ангели, нито трябва да пренебрегва двойствеността на природата си. Позволете му да разбере какъв е той в действителност."
Накратко, желаещите могат да продължат в същия дух, тази книга е за останалите – за душата.Изложил съм причините.
Има обаче още едно обстоятелство, което между другото обяснява доста странното на пръв поглед заглавие на тази книга [1]. Ходим с вирнат нос: ние сме венецът на творението, царете на природата, най-добрите от най-добрите! Но ако съдим въз основа на фактически данни, а не от желаното, традиционно прието от нас за валидно, тогава се оказва, че ние не сме короната, а грешката на творението, че в природата не сме царе, а измамници и че сме „най-добрите от най-добрите“ - ние сме първите в списъка за избиване. Бих искал всички да осъзнаят това и животът ще стане по-лесен и ще има повече продуктивност. Но производителността, о, как ни липсва!
Човекът не е “Разумен човек” (Homo Sapiens), а “Неразумен човек” (т.е. Homo-non-Sapiens), докато не разберем това, няма на какво да разчитаме. Когато Сократ каза, че „знам, че нищо не знам“, той отвори темата и следователно можеше да я разгледа и да стигне до важни практически заключения. Първо трябва да признаем собствената си неразумност, което, както се досещате, е първата стъпка към здравия разум, а след това към разума. В противен случай ще си останем нещастна „грешка на майката природа“, докато обаче тя не се разправи с нас. Това е всичко, което ще обсъдим...
Авторско заглавие на книгата "Хомо-не-сапиенс". — Прибл. изд.