Прочетете Orange Happiness (SI) онлайн от Мери Арнолд - RuLit - Страница 12
Юлия дори отвори уста за няколко секунди от изненада, но като се съвзе, бързо, но силно прегърна жената и в същата секунда взе тежките пакети от ръцете й.
- Защо не ме предупреди? Щяхме да те срещнем.
- Да, защо ви дърпам за всякакви дреболии? - Галина Ивановна погали дъщеря си по бузата и се усмихна. - И аз се отегчих в дачата, реших да ви посетя.
- И правилно, това реши! - радостно възкликна момичето, опитвайки се да затвори вратата с крак.
- Настюшка, Денис! - извика тя силно. Баба пристигна!
Докато Галина Ивановна целуваше внуците си, Юлия отиде в кухнята, поставяйки тежки пакети на масата. Наскоро хладилникът им почти се спука от неописуемото количество храна в него. Тя се опита да се свърже с Дима, че самата тя може да си купи храна, но кой друг би я слушал!? Корольов просто игнорира думите й всеки път, носейки все повече и повече.
Звънецът удари и най-сетне й стана ясно, че чака от сутринта, със сигурност не и майка си. Димка трябваше да пристигне всеки момент. О, Господи!
Тя изтича от кухнята, забравила за чантите и съдържанието им. Когато беше в коридора, тя успя да забележи, че Настенка вече седеше в ръцете на Дима, а той, малко объркан, но с непроменена усмивка, гледаше Галина Ивановна. Близо до краката има два пакета.
- Ти се съгласи нещо - промърмори Юлия на себе си, но като си спомни къде се намира, се приближи до Дима.
- Мамо, това е Дима. Дима, това е майка ми - Галина Ивановна.
Как разбра, че запознанството е минало добре? Много добре? Вероятно когато мама се засмя на следващата шега на Дима и поиска още чай. Децата или се появиха в кухнята, след това отново избягаха по собствен бизнес. Джулия се опита да намери нещо друго, тъй като явно беше излишна в забавлениеторазговор на майка с Корольов.
- Юл, утре ще бъдеш ли свободен?
Да, винаги съм свободен. И какво? - попита момичето, присвивайки подозрително очи, опитвайки се да не обръща внимание на твърде невинната усмивка на мъжа.
— Сватбата на сестра ми е утре — блестяха от смях кафявите й очи. - Идваш с мен.
- Така ли е? За какво? Направих. - Юлия беше объркана и уплашена едновременно.
Тя притисна студените си длани към горящите си бузи и се втренчи в Димка.
сестра? Сватба? С него? Но.
— Престани, Юлия — каза строго Галина Ивановна. - Не е възпитано да се отказват такива покани! - обръщайки се към Королев, жената намигна и се усмихна. - Наистина ли, Дим?
- Абсолютно съгласен с теб!
Придърпвайки роклята си за сетен път, Джулия въздъхна. Не, тя обичаше сватбите. Особено непознати. Забавление, музика, щастие и други подобни, но когато си поканен на такова тържество почти в същия ден, това вече е отвратително.
Тя затаи дъх и се опита да се усмихне на отражението. Лицето му сякаш се сгърчи. Тя се извърна от огледалото. Тази сутрин ръцете й живеят свой собствен живот. Или ще се гримират по неразбираем начин, после ще си навият косите като агне. Тя погледна часовника си и отново въздъхна.
Не, и те също казват, че момичетата отиват за дълго време! Тя го чака от десет минути, предполагам! Добре, пет. Но това все още не промени нищо! Галина Ивановна взе децата със себе си в дачата сутринта и нямаше какво да прави, освен да кърши ръце и непрекъснато да проверява външния си вид. Единственото хубаво нещо беше, че Наташа не я видя. Иначе без шеги нямаше да мине.
В тишината звънецът на вратата прозвуча много силно, което накара момичето да трепне и подскочи от изненада.
Тя пое дълбоко дъх, изпусна го със свиркане и стиснасъединител, тръгнал към вратата.
- Съжалявам, Джули, че закъснях. Трябваше да видите какво става по пътищата!
Когато студените мъжки длани докоснаха гърба й и я притиснаха към него, Юлия дори нямаше време да каже нищо. Целувката продължи малко повече, отколкото трябваше.
- Е, сега можем да тръгваме - Дима се усмихна, но след като разгледа светлобежовата й рокля, въздъхна и отново я притисна към себе си, добави. - Не, още не можем.
- Да, разбирам, разбирам, малката. Не заливайте - все още не е пораснал.
- Юляш, предупреждавам те предварително. Анка е забавна. Понякога твърде много. По-точно винаги твърде много. И сега сватбата, така че общо взето кулата беше съборена.