Скъса с бременна приятелка
Моята история е тази. Запознах се с момиче. Срещахме се около месец, забавлявахме се - боулинг, караоке и т.н., разделихме се по моя инициатива - спрях да й звъня. Често я споменавах. След половин година й се обадих отново и й предложих да се срещнем, тя се съгласи. Този път всичко изглеждаше перфектно, разбрах, че я обичам. Те живееха отделно, срещаха се вечер, след това отидоха заедно в Индия, след това в Тайланд за Нова година. Някак си дойдоха да посетят един от нейните приятели - семейна двойка. Бащата на семейството ми разказа подробна история за това как един от неговите приятели убеди моята приятелка да прави анален секс. Много ме болеше, но не го показвах. По-късно тя каза, че вече не искам да общувам с тях, обясни защо, каза, че почти се е омъжила за този човек и т.н. След като отиде да ги посети, аз й се обидих, имахме неразбирателство в семейството, тя също беше обидена и реших да си тръгна. Събра си нещата и си тръгна. Той беше много притеснен и седмица по-късно отново й се обади, предложи да се видят - след много цветя, извинения, обещания. Те отново започнаха да живеят заедно, всичко изглеждаше наред. Веднъж дойдох да я прибера от компанията на нейни приятели, където беше гореспоменатата семейна двойка. Не можех да съм там, чувствах се зле от думите им. Казах, че ще чакам нея и тях отвън, трябваше и да ги прибера. След като тя избухна, аз излязох навън. Нейната приятелка, която преди това разказа история, която много ме нарани, започна да ме заплашва с ръждясала самобръсначка, ако я обидя. Заведох я сама и се разбрахме след това, още повече, че няма да присъствам в компанията на нейни приятели, когато тази семейна двойка беше там, тя го прие. Скоро тя забременя от мен, в началото бяхме щастливи. Но тогава тятя започна да ме упреква за всичко, че дойдох пиян до късно от приятели, че лежах на дивана, когато майка ми я чистеше с прахосмукачка, че не съм затворил пастата за зъби - въобще ежедневие и предвид това, че беше бременна, се опитах да кося по-малко, но все пак връзката беше трудна. По това време се опитах да работя повече и й дадох всички пари, които спечелих - прилични пари (опитах се по някакъв начин да изгладя конфликта). Тя решила да празнува рождения си ден със своя приятелка, която също е родена на този ден. Казах, че няма да ходя, на което тя ми каза - Тогава се разделяме. Много ме заболя. Живеех в нейния апартамент. Каза, че до седмица ще си намеря място. Но тогава изпуснах нервите си, помолих я да ми върне всички пари, които й дадох, и айфонът, който й дадох, започна да го грабва от ръцете й. Като цяло не знам какво ми се случи - исках да я нараня - постъпих като младо момче. Разделихме се. Седмица по-късно разбрах, че не мога да живея без нея и започнах да правя опити да й се обадя, да пиша sms, но тя не отговаряше, не вдигаше телефона. Срещнах се с майка й - говорихме искрено, въпреки че никога не съм я допускал до себе си. Тя каза, че дъщеря й страда много и помоли да не я пипат, докато бебето не се роди. Не я докосвам, но мисля за нея всеки ден, понякога се обаждам на майка й, след като говоря с нея се чувствам по-добре, въпреки че тя казва, че дъщеря й няма да ми позволи. Вече минаха два месеца. Обещават да пуснат детето да се виждат. Ражда след 2,5 месеца. Всеки ден мисля за нея, искам да я върна, но като я познавам, разбирам, че няма да ми позволи да я видя. Просто искам тя просто да ми прости, защото съм баща на детето й. Помощ, не знам как да живея.