Прочетете Приказките за слона Хортън от Seuss Doctor онлайн страница 1
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
Приказки за слона Хортън
Слонът Хортън чака пиленце
- Ох, изморих се! О, колко съм уморен! — прошепна капризно мързеливата Мейзи. - Направих си крака на това гнездо! Каква отвратителна, скучна работа! Не! Ако намеря заместник за себе си, веднага ще замина за празниците! Да, не бих седнал тук нито за секунда, когато търся заместник за себе си! Точно тогава Мейзи видя слона. „О, здравей, Хортън! - тя каза. „Прекарах толкова много време тук с левия си крак ... Може би ще поседите тук за известно време? Слонът Хортън се засмя ужасно в отговор: - Ами ти! Нямам перце по себе си! Без криле, без клюн... И освен това яйцето е толкова малко! Страхотна съм за него! - Ами да... Доста си висок... Но няма от какво да се притесняваш. Просто седнете! Въпреки че не си толкова малък, но колко си мек! Колко нежно и сладко! Слонът изсумтя: - Не, не ... Ти наистина някак себе си ... - Но птицата го молеше със сълзи: - Моля те! Не го правя от дълго време! Кълна се! Давам ти дума, че скоро ще се върна! - Е, добре... ако е така... тогава можеш да опиташ. Ще седна на яйцето внимателно. Ще гледам да не го счупя. - Ще се видим! – пееше безгрижната майка. След като разгледа дървото, първо слонът Хортън намери реквизит за него. - Нека дървото е надеждно и издръжливо. В крайна сметка четири тона в мен - това е сигурно. Обикновено все още стоях на пода ...
И слонът внимателно се покатери по хобота. Долез. Усмихна се. Огледа се ... и седна на гнездото. И той седеше... И той седеше... И денем седеше, топлеше яйцето, А нощем, и ветровете биеха в лицето му, и светкавиците биеха, и гръмотевиците тътнеха... - Времето е маловажно... - измърмори слонът. „Мокър съм... и студен... и... неприятен... Иска ми се Мейзи да се върне!“ И Мейзи по това време на Палм Бийч дори не си спомни за сладкото гнездо. Тя реши, че оттук нататък нищо няма да я принуди да се върне в гнездото. Амеждувременно слонът все седеше и седеше. Ето че дойде есента. И гората полетя наоколо. Дърветата обличат зимните си дрехи. Ледени висулки висят тъжно по хобота ... А слонът все още седи и упорито повтаря: - Яйцето няма да замръзне! Мацката ще спечели! Според мен идеята ми е много проста: слонът е верен от хобота до опашката. Той седеше без стръкче трева и сън,