Прочетете Пъстри приказки - Одоевски Владимир Федорович - страница 4

  • ЖАНРОВЕ
  • АВТОРИ
  • КНИГИ 565 920
  • СЕРИАЛИ
  • ПОТРЕБИТЕЛИ 512 935

Щом си показах носа от ретортата, дяволчето ме стисна в щипките, с които ентомолозите обикновено ловят мушици; * тогава ме хванете за ушите и ме сложете в дебел латински речник - защото вероятно най-уважаваният читател знае, че тъй като някои дяволи, седнали в ярост, направиха грешка, когато говорят латински, Луцифер строго нареди на дяволите да изучават добре латинския език; и дяволите, като хората, не се учат да учат, но все бързат с буквари.

Междувременно аз изобщо не бях до латински; проклетото дяволче ме смачка така, че всички кости в мен изпукаха. Освен това представете си: в речника е студено, тъмно, мирише на лепило, мухъл, мастило, юфт, * реже лицето с конци, чупи страните срещу типографски букви; Признавам, че си помислих. Дълго време не знаех какво да правя и какво ще стане с мен - мъка ме взе: никога на този свят не съм бил толкова тесен.

За щастие латинският речник беше подвързан по английски маниер, тоест с отрязан гръб - от това нишките пробиха листовете, листовете се разплитаха и между тях станаха доста големи дупки ... все пак знам какво правя, когато твърдо и твърдо забранявам на подвързвача да отрязва гърбовете на книгите ми, няма нищо по-лошо от това подвързване - винаги някой може да пробие между листовете.

Възползвайки се от невежеството на дяволите в подвързването на книги, аз се въртях насам-натам и с глава, като с шило, разширявах дупката между листовете и накрая, за мое най-голямо удоволствие, стигнах до момента, в който можех да си пъхна главата през дупката. Едва успях да направя това, когато, без да губя смелостта си - тъй като отдавна съм се занимавал със зли духове, аз се страхувам много по-малко от дяволите, отколкото от хората, - аз високоСатаната извика с гласа си:

„Още е младо, братко, да се подиграваш на уважавана публика - мустаците ти още не са пробити ...

- Да, това е хубаво и забавно - отговори безполезното момче, - на други места имам нещо, но във вашите всекидневни има ледени късове или какво? изглежда, че имате и светлина, и топлина, и бездна от свещи, и бездна от хора, но какво да кажем в действителност? ден и ден вариш, вариш, пържиш, пържиш и много, много неща ще изскочат от ретортата - нашето братче дяволче, което не издържа на твоята скука. Само ако можех да хвана някоя въртяща се пеперуда от хола! и това го няма, само радост, че сажди и вода, вода и сажди се изливат от ретортата - индото се разболя.

Оставих думите на нахалното момче без отговор, дори и да можех да му отговоря силно и убедително, а в случая - вината е моя - действах от чувство на егоизъм, което вероятно съм се заразил в хола: забелязах, че дяволът, както е обичаят на всички мързеливи момчета, проби с показалка бездна от дупки в речника; Веднага пресметнах, че ще ми е много по-удобно да пропълзя през тях, отколкото в дупката, останала между чаршафите, и веднага се захванах за работа и, ами, се триех от страница на страница.

Това мъчително пътуване, което може да се сравни само с пътуванията на капитан Пари * между ледените късове на океана, не беше безполезно за мен; по пътя срещнах паяк, мъртво тяло, капачка, Игошей * и други любезни млади хора, които проклетият имп събра от всички посоки на света и ги принуди да споделят моята съдба. Много от тези господа, от дълъг престой в речника, бяха толкова увити в думи, че започнаха да се превръщат в приказки: някои все още запазиха предишния си образ; другият напълно се превърна в печатна статия; а някои от тях не бяха нито едното, нито другото: получовеци, полуфеи...

Доверили случките си един на друг, ние станахмеговорим за средствата да се отървем от нашето лишаване от свобода; Представих на моите другари един много благоразумен план, а именно: да си проправяме път през дупките, отбелязани с показалец, от страница на страница, за да видим дали можем да намерим подобна дупка в подвързията, през която също да преминем безшумно?

Но представете си ужаса и изненадата ми, когато, докато разговаряхме, почувствах, че самият аз започвам да се превръщам в приказка: очите ми се превърнаха в епиграф, няколко глави напуснаха главата ми, торсът ми се превърна в текст, а ноктите и косата ми заеха мястото на езикови грешки и печатни грешки, необходимо принадлежащи на всяка книга ...

За щастие топката свърши в това време, а гостите на излизане пробиха репликата; уплаши се дяволчето и като грабна речника под мишница, хукна да помага на мъката си; но в бързината той изпусна няколко листа от лошо подвързаната си книга, а с листовете и на някои от затворниците си - сред които беше и вашият покорен слуга, уважаеми читателю!

На открито използвах всички известни ми магически методи, необходими, за да се превърна отново в човек - не знам доколко успях в това; но щом отлепих хартията, щом изтрих печатарското мастило, усетих човешката природа: хванах другарите си, които лежаха на земята, и вместо да им помогна, изчислих, че ще бъде много по-полезно за мен да ги навия на топка, да ги сложа в джоба си и накрая да ги представя на вниманието на уважаван читател ...

Приказка за мъртво тяло, принадлежащо на никой не знае кой *

Вярно, волостният писар, излизайки от кръчмата на четири крака, видя, че луната танцува в небето без никаква причина, и увери цялото село в това с Бога; но миряните поклатиха глави и дори му се присмяха. *

Три седмици минаха в очакване на собствениците на мъртвото тяло; никой не се появи и накрая асесорът и окръжният лекар отидоха да посетят земевладелеца на село Морковкина; в иззета хижа * те дадоха апартамент на чиновника Севастянич, който също беше командирован в разследването. В същата колиба, в килията, * имаше мъртво тяло, което на следващия ден съдът щеше да отвори и погребе по обичайния начин. Привързаният земевладелец, за да утеши Севастянич в самотата му, му изпрати от двора на имението гъска със сос и дамаск от домашна стомашна тинктура.

Вече се стъмваше. Севастянич, като чист човек, вместо, както е обичаят на братята му, да се качи на пода близо до току-що нагрятата и горещо нагрята печка, той реши за добро да започне да подготвя документи за утрешната среща, поради по-голямото уважение, че въпреки че от гъската са останали само кости, но само една четвърт от дамаската е изпразнена; той първо оправи лампата в железния нощник, нарочно пазен за такива случаи от главатаря на село Морковкина, а след това извади от кожена чанта стар, мазен тефтер. Севастянич не можеше да я гледа безчувствено: това бяха извадки от различни укази, отнасящи се до делата на земството, наследени от баща му, писар с блажена памет, с надпис * - в град Реженск за прокрадвания, алчност и непристойно поведение на уволнените от длъжност, но с такова обяснение, че той вече няма да бъде назначен никъде и молби от него да не се приемат - за което се радваше на уважението на всички ездачи. Севастянич неволно си припомни, че тази тетрадка е единственият кодекс, от който Реженският земски съд се ръководи в действията си; че един Севастянич би могъл да бъде тълкувателят на тайнствените символи на тази сибилинска книга; * че чрез нейната магическа сила тойдържеше в подчинение както полицейския служител, така и заседателите и принуждаваше всички жители на квартала да прибягват до него за съвет и наставления; защо го пазеше като зеницата на окото си, не го показваше на никого и го вадеше изпод буш само в случай на спешност; с усмивка той се спря на онези страници, където отчасти от ръката на покойния му баща и отчасти от неговата собствена сега бяха зацапани, а след това отново написани различни незначителни частици, като: не, но,ии така нататък, и естествено дойде на ум Севастянич: колко глупави са хората и колко умни са той и баща му.