Прочетете Тайната на Шифъра на Да Винчи онлайн от Харолд Голд - RuLit - Страница 21
„Но в еврейските молитви има думи за проклинане на християните!“ Как да се справим с него?
Кой в езическия Рим би могъл да разбере разликата между евреи и християни? Кой разбра тези „нюанси на еврейските вярвания“?! Или мислите, че през първи век във всеки тризвезден хотел е имало Нов завет, а по религиозен телевизионен канал са излъчвани образователни програми?... Христовите апостоли са пострадали не като християни, а като евреи! А Христос е екзекутиран от римляните не като "нов Бог", а като еврейски цар! Толерантният Рим, който прие езическите богове на всички покорени от него народи, не прие само един - еврейския - Бог! Неговата!
Д-р Рабин отиде до ръба на сцената и погледна човека, който беше задал въпроса.
- А молитвите, за които говорите, са писани от 70 до 132 години, в палестинско изгнание. В онези години, когато евреите, загубили страната и царете си, решиха да запишат текста на Синайското откровение, Устната Тора, в Талмуда. И няма нито дума за християните. „Бог да накаже враговете на Израел отвътре и отвън!“ Това казват тези молитви. И ако разбирате нещо от дати, тогава ще ви стане ясно, че вътре в Израел в тези години има римляни, а извън него са римляни. Римляни, не християни. Ето срещу кого са насочени тези думи!
И всички апокалиптични текстове, от които имаше много, предвещаваха смъртта не на християнската църква, а на езическия Рим - „кървавият звяр, седнал на седем хълма“, Римската империя - „вавилонската блудница“, на която се покланяха „кралете на земята, хора и народи, племена и езици“. „Колко беше известна и разкошна, казва Йоан Богослов в Откровение, толкова мъки и скръб й дай!“ Това е проклятието на Рим! Ето защо нито един апокалипсис не е влязъл в Новия завет на император Константин, а е добавен в продължение на три векаПо късно.
И все още мислите, че евреите са били против Христос?! До четвърти век, тоест до деня, в който Константин превърна Христос в инструмент на своите политически игри, християните се молеха в синагогите и никой не ги изгони оттам. Но се питам християни ли бяха? Защо, когато след Константин Юлиан Отстъпник премахва християнството в империята, няма да говори за Христос, ще се нахвърля с неистовата си критика на старозаветния Бог, книгата Битие? Защо Книгата Битие, а не Новият Завет?! Та християни ли бяха?!
Последва пауза. Доктор Рабин, присвил лявото си око, се взря внимателно в тъмнината на залата. Някой се изкашля нервно — един, друг, трети. И пак тишина.
Не бяха ли евреи, верни на великата вяра на предците си? — каза той съвсем тихо, но така, че този въпрос прозвуча във всички. Не почитаха ли Христос като потомството на Давид? И не го ли наричаха Царят на евреите?!
Като под хипноза пред очите ми се разиграха ужасни сцени. Израел е заловен от римските войски. Христос влиза в Ерусалим на бяло магаре, символизиращо непреклонната воля на поробения народ. Хората ликуват по площадите в слава на своя цар. Господ им даде надежда! Месия! Месия! Но римляните хващат Исус и Го преследват до Голгота. Кръст в планината. Светът е потънал в мрак. Виждам разпятие и надпис над главата на починалия: "Царят на евреите" ...
„И аз се питам – чуват се думите на Рабин, звучат някъде отгоре, от друг свят – кой беше Христос за евреите?... Кой беше за тях този потомък на Давид и четиридесет и двете племена на избрания народ? Какво беше за тях Той, който умря на кръста за свободата на Израел? Цар на евреите! Отсега нататък нито един потомък на Давид не би дръзнал да се нарече Цар, а само Принц, ПринцИзгнаници. Защото Господ даде на Своя народ Цар, но той не Го спаси и беше изгонен от обетованата земя, където се върна едва след две хиляди години.
Рабин внезапно се обърна и излезе зад кулисите. Залата потръпна. Не го виждах от терасата, но го усетих физически.
„Константин искаше да ни убеди, че Христос няма деца“, каза Рабин и спря на половината път. - Страхотен план! С фалшифицирането на Новия завет Константин сякаш казва на евреите: „Проклет да е вашият Месия! Той дори не е имал деца! Той не е Месията! Е, страхотен план! Той превърна Христос в ефимерно същество без плът, без кръв, без живот. Константин Го превърна в измислица, в играчка за християнска реторика, в огледало, което няма собствено лице, а само отразява падащите върху него лъчи. Но все пак планът му се провали - Константин искаше да унищожи потомците на Христос, но не можа. Търсеше ги, но така и не ги намери. Той обърна империята с главата надолу и обратно - с главата надолу, и пак, но всичко без резултат. Трябва ли това да е изненадващо? Ирод не успя да унищожи бебето Исус, а Константин не успя да унищожи Неговото потомство.
И така, Бог дойде ли на земята? — възкликна една жена. - Кажете ми, д-р Рабин!
Разбирате ли нелепостта на въпроса си? В очите на Рабин проблесна искра на възмущение. - По-вероятно е възрастен да се върне в утробата на майката, отколкото Господ да дойде на земята! Говорите за невъзможното. Говоря ви за потомците на един велик род, чрез който Бог векове наред е говорил на човека!
Но вие знаете къде са! От залата се чу мъжки глас. защо не говориш
„Твърде много хора се хвалеха с това знание.“ По бледите бузи на Рабин се появи странна руменина. Твърде много, за да кажат „да“.
- Вие сте член наПриорат на Сион?
„Не мисля, че разбра основното“, каза Рабин, но вместо да поклати глава отрицателно, по някаква причина той поклати глава утвърдително. „Има борба за рода на Давид. Обединената империя на Сион падна, очаква ни междуособна война. Няма повече единно ръководство на световните религии! Вече всеки за себе си, което означава - всички срещу всички!
Но ти не отговори на въпроса! — каза същият глас, който попита за Приората на Сион.
„Ако знаете истината, защо пазите тайни?! — извика развълнуван някой друг. - Казвам!
- Да! Друг глас веднага го подкрепи. "Ние сме на ръба на войната, а вие не искате да кажете откъде идва заплахата!" Какво да правим?!
Рабин се обърна и бързо тръгна зад кулисите.
- Молете се! — извика той, изчезвайки зад завесата, и този отговор прозвуча като подигравка.
Хората подскачаха от местата си – развълнувани, екзалтирани. Вероятно са се чувствали по същия начин като мен. И се почувствах като последния идиот, на когото са показали нещо много важно, но той от идиотизма си не може да разбере какво е то.
Обаче те, все пак, тези хора в залата, явно са имали покани, иначе нямаше да ги пуснат тук. И ако са имали покани, значи са знаели къде отиват и защо отиват. Е, какво за мен? Какво правя тук?! Защо трябва да? За какво?! Защо му трябвам аз?!
В залата се случваше нещо невъобразимо - писъци, шум, тълпа. Натискът се засилваше с всяка секунда. Сега всички ще се втурнат към изхода, за да говорят лично с Рабин. Но и на мен ми трябва! Имам нужда от повече от всички останали!
Втурнах се от балкона, надолу по стълбите към главния вход. Шумът в залата нарасна. Изскачайки в залата на първия етаж, разбрах какво се е случило - държаха публиката в залата при затворени врати, за да дадатД-р Рабин да напусне безпрепятствено сградата.