Прочетете Танцувайте с късмет (SI) онлайн от Александър Бас - RuLit - Страница 96
Както при тинята на Каран Дис, изобщо не беше необходимо да говори или да се движи, но за нея беше по-лесно. Както й беше казано веднъж - при външни прояви човек не трябва да мисли, че управлява стихиите само със силата на мисълта.
Пеларнис почти изпищя, но успя да закрие устата си с ръка.
- Еха! И какво, така че всички тиня ето как? — прошепна сподавено той.
Въпросът остана без отговор. Един по един сателитите изчезнаха в мрака.
Чуха се съзвучни отговори и на пода, мокър от вечните дъждове, един след друг се появиха стъпки, водещи към замъка. Светлината на факлата не беше достатъчна, за да ги забележи, а когато се разнесе едва доловимо плисък, пазачът само поклати глава учудено.
— Отново плъхове — измърмори той.
Когато маскировката започна да се топи, бегълците се появиха на кръглия вход на тунела, затворен с желязна решетка. Пеларнис отвори и затвори уста, опитвайки се да види въздушни мехурчета или някаква друга индикация за това как може да диша. Дъното не се различаваше на едва проникващата светлина на факлата и Сентил се държеше за решетките. Даря повика всички при себе си.
— Слушай — долетя гласът отдалеч, въпреки че главите им почти се докосваха. - Принцът ще плува пръв, аз ще съм точно след него. Останете отзад. По-добре се дръжте за ръце, не винаги мога да осветя пътя. Не плувай пред мен. Ние също няма да чакаме никого“, добави тя многозначително.
- А ако получите крампа в крака? - оплакването на Пеларнис прозвуча едва доловимо и Даря реши да се престори, че изобщо не я е чула.
Тя се обърна към решетката и замръзна, прекарвайки елемента на Земята през себе си и го насочваше към решетката. Стоманените решетки сякаш се разпростряха сами, отваряйки прохода. Оставяйки всички напред, тя заплува след тях и върна решетката в предишната й форма.
Наоколоцареше непрогледен мрак. Даря пусна Земята, обърна се към Огъня и запали мъничко пламъче от чиста бяла светлина. С едва доловимо съскане то тръгна напред, осветявайки пътя. Сентил го последва, отблъсквайки дъното на тунела с ръце, плувайки по течението. Реката, която снабдяваше целия град с вода, не беше твърде бърза. Останалите го последваха в уговорения ред.
Дариа надникна в блестящата повърхност и махна с ръка. Не може, може ли да е Алтир? Тя протегна ръка към стената с тънка нишка огън, която все още кипеше в нея. Стените бяха покрити с преливащ се метал. Само тънък слой, сякаш са били покрити с олтар, като боя, но достатъчно, за да накара тинята да се почувства безпомощна. Един вход и един изход. Няма да можете да излезете от пътя.
Но как тогава. Дария замръзна от страх. Ако са оградени с алтир, тази тиня няма да може да поддържа дъховата тъкан.
- Хей! Другите се обърнаха да извикат.
- Има ли нещо грешно? – попита Сентил, забелязвайки уплахата по лицето на Дари.
- Нас. - спря тя.
Да кажат, че тъкането вече не се поддържа и сега имат много по-малко време? Да накараш другите в паника? Какъв е смисълът? Както и да е, няма връщане назад, тя и дъщерите й със сигурност го правят.
— Нищо подобно — каза Дариа, прогонвайки паниката. - Просто. Ако изведнъж почувствате, че ви е станало трудно да дишате или нещо подобно, кажете ми веднага.
„Тази тиня ни даде няколко часа, трябва да са достатъчни“, каза Сентил.
- Просто ми кажете! Дария си пое дълбоко въздух, успокоявайки се. - За всеки случай. Никога не знаеш.
Останалите кимнаха в знак на съгласие и групата продължи да плува.
Дариа видя движение отпред. Сентил размаха тромаво ръце, вкопчвайки се в стените. От дупка в тавана се появи стоманена топка, осеяна с дълги шипове, приличаща навърху напомпана риба таралеж, преплува десетина крачки към тях и изчезна в тавана. После се появи отново и се върна обратно. На Дария й се стори, че вижда рибен скелет на един от шиповете.
Тя замръзна за момент, но бързо се овладя. След като завърза източника на светлина към принца, Дария пусна Огъня, обърна се към Земята и опъна кафяви конци към дупката в тавана, опитвайки се да намери механизма, който движеше рибата таралеж. Безрезултатно. Тогава тя се опита да хване стоманената топка, но нишките се разпръснаха веднага щом я докоснаха. Като се вгледа по-внимателно, тя различи същия блясък, който се излъчваше от стените на тунела.
Паниката започна да се връща. Дария замръзна, гледайки рибата таралеж, която се плъзгаше напред-назад. Скелет на риба всъщност висеше от един шип. И още.
Тя посегна към този шип и нишките не се разпаднаха. Металът се сви, свивайки се бавно. Ето защо те организират проверки в тунели. Водата постепенно отмива боята и рибите се одират.
Дария разпъна мрежата, проверявайки останалите шипове. Някои от тях, особено в долната част, успяха да сплетят. Една по една тя ги откъсна и ги хвърли по-напред. Опитът да влезе вътре в топката през счупените места не беше успешен, тя беше покрита с отделен слой алтир.
Убедена, че е счупила всичко, което може, тя отново се обърна към Огъня и поведе източника на светлина по-нататък, където капанът не достигна, след което повика принца.
Тя едва чу себе си, но Сентил разбра и се просна на пода. Младият мъж запълзя към топката, но тя профуча над главата му и се гмурна в тавана. Дария последва принца. Фрагменти от стоманени шипове се закачиха за косата, събрана на тила й, почти я повлечеха със себе си, но всичко се получи.
Останалите направиха същото, само менестрелът реши да пълзи по корем, страхувайки се за инструментите си. Дарищеше да го заплюе, но въпреки това протегна нишката на Водата, хвана го за яката и го дръпна към другите.
— Благодаря — измърмори смутено Пеларнис и се почеса по носа. В полумрака на лампата се долавяше лека драскотина.
Дари даде знак на принца и той заплува напред. Следващото препятствие бяха въртящи се колела, като тези, монтирани във водна мелница. Само долната половина на механизма беше поставена в тунела. Метални пластини, осеяни с десетки тънки и остри шипове, изплуваха от тавана, движейки се по течението, и се гмурнаха назад, заемайки почти цялата ширина на прохода.
Сентил спря и погледна Дариа. Тя също замръзна, гледайки колелата. Тя преброи шест. Разбира се, не беше възможно да се стигне до механизма, както и да се спре колелото; нишките се разпаднаха, щом го докоснаха. Празнината, останала между стената и стоманеното острие с шипове, трудно можеше да побере ръка.
Дария погледна назад и протегна ръка, а с нея и нишката на Водата, която се простираше до счупените шипове от колелото. Тя взе един от тях и го постави под спускащия се стоманен лист. Чу се дрънкане, забележимо дори под вода, шипът беше сплескан и острието продължи да се движи, без да забележи препятствието.
„Мога да рискувам“, каза Сентил. Той се обърна към останалите. - Подобен капан стоеше и преди. От друга страна е почти невъзможно да го преминете, но има шансове с този. Всички капани могат да бъдат заобиколени, защото един ден членовете на кралското семейство на Ланметир ще трябва да минат покрай тях. Ако се свия и ме бутнеш напред, мога да плувам между остриетата, както вървят.
- Представяте ли си колко шансове имате? – попита Даря.
- Бих казал, че не са - Сентил сви рамене, - ако действах сам. Но такъв да бъде моят ходуправлявам ви. Плъзнете по пода като менестрел на последния капан.
Или всички ще се спасят, или никой. Няма значение чий живот рискуваш. Или не непременно живот? Дари кимна.
Сентил послушно издърпа колене до брадичката си и го обви с ръце. Наблизо се появиха счупени шипове, които се подуха и приеха празната му форма. Дария оцени създадената статуя, кимна и я изпрати напред, поддържайки я отдолу с нишки от вода.
Острието се появи от тавана и се придвижи напред, стоманеното копие на принца го последва. Колелата се въртяха с една и съща скорост и когато статуята премина през първото острие, тя просто беше прикрепена зад второто. Четири минаха добре, но на петия Дариа усети, че нещо се закачи за статуята, а на шестия чу звук от смилане.