Прочетете Wizard as Heretic онлайн от Stasheff Christopher Zucher - RuLit - страница 49
Грегъри бавно поклати глава.
- Тоест, човек има възможност да се концентрира сам върху науките си и все пак, ако е необходимо, да раздели обществото на другите.
Определено беше странно да чуеш това от устата на седемгодишно момче и Род постоянно трябваше да си напомня, че емоционално той все още е малко момче. Но бащата на Макгий изобщо не изглеждаше изненадан. Той само кимна много сериозно и седна до момчето.
— Точно така, малкия — ако човек се стреми да научи колкото се може повече за Бога чрез делата на ръцете Му. Но ако искате да изучавате само самия живот, без да се опитвате да намерите връзка между Господа и някое, най-незабележимо явление, тогава трябва да станете учен, а не монах.
Род изпусна въздишка на облекчение. Току-що беше чул интелектуалния Манифест на освобождението.
— Нещо не разбирам — сбърчи озадачено чело Грегъри.
„Много просто.“ МакГ придърпа стол с права облегалка към себе си и седна. — Призванието към науките само по себе си не означава, че имате призвание да станете свещеник.
Род видя облекчената въздишка на момчето, едва видима отвън, огромна отвътре.
— Мога ли да стана учен, а не монах едновременно?
— Точно така — кимна МакГ. Виждате ли, тези неща са напълно независими.
„Но къде мога да търся другари, ако не стана монах?“
- Да, навсякъде. Сред индусите светите отшелници често се заселвали близо до села, в случай че тяхната помощ е необходима. Древните даоисти дори специално са построили свои села в подножието на планината, на която вече се е установил отшелникът, за да последват неговия пример - ухили се Макгий. — Може да съберете други учени около себе си и да създадете първия университет на Греймари.
И гост с топлаусмихна се на момчето. Мина минута и Грегъри също се усмихна. От този момент нататък родителите му бяха готови да простят на МакГ всичко.
Сгъваемите маси на естакадите бяха демонтирани и подредени до стените. Монасите разточиха рогозките - не много по-твърди от монашеските легла - и трапезарията на ранномедийския манастир се превърна в спалня. Беше след полунощ и монасите спяха в здрав, дълбок сън без сънища, сън на хора, уморени от тежка работа. Само лъчи лунна светлина, проникващи през прозорците, оживяваха голямата стая.
В средата на стаята се появи призрачна, мъглива фигура на мъж. Мъглата се сгъстяваше, ставаше все по-гъста и по-гъста, докато придоби формата на тясно лице с изпъкнала челюст и розово петно от тонзура върху кафяво монашеско расо. Тогава горящите очи блеснаха и монахът, паднал няколко сантиметра надолу, се свлече с тихо тупване върху утъпкания пръстен под. Той огледа спящите хора наоколо и в ъгълчетата на очите му блестяха сълзи. Изваждайки камата си, той пристъпи към най-близкия от монасите, прошепвайки: „Глупаци, бедни заблудени глупаци! И все пак – те са родоотстъпници и затова трябва да умрат! Да, брат Алфонсо беше прав!“
В кратка смъртоносна дъга камата се спусна.
Брат Лурган се гърчеше конвулсивно, дошъл на себе си в последния болезнен момент. Той не издаде звук, но умът му изпусна сърцераздирателен прилив на болка, преди да замлъкне завинаги и всички около него сякаш бяха повръщани. Монасите разбраха, че безплътната същност на душата на един от тях се отнася и стаята се огласи от уплашени писъци.
Убиецът изтръгнал ножа и се завъртял, замахвайки към отец Боквилва.
Боквилва вдигна ръка с вик, парирайки удара, а другата удари нападателя в корема. Слабият монах се сви наполовина от болка, неспособен дори да диша, а отец Боквилва, прехващайки ръката му снож, ударил я с коляно. Камата се търкулна по пода.
— Братко Сомнел! по-бързо! — извика бащата на Боквилва.
Една ниска, закръглена монахиня скочи до тях и погледна слабата, която все още си поемаше въздух. Погледът на дебелака натежа, убиецът се отпусна и се свлече на пода. Няколко секунди никой наоколо не можеше да каже и дума от ужас. Но докато гърдите на убиеца се издигаха и спускаха стабилно, те усетиха вълна от сън да облива ума му и въздъхнаха по-спокойно.
— Огън! — заповяда отец Боквилва. Няколко лоени свещи трепнаха. Едва сега монасите видяха кой лежи на пода пред тях. Чуха се няколко изненадани възклицания.
- Да, това е брат Янош! Скъпи братко Янош!
— Как може да се случи това? Брат Аксел се свлече до тялото на убиеца със сълзи на очи. „Той е истински учен!“ Именно той откри начина да изчезне и да се появи на друго място!
„Наистина, и работи усърдно върху това, така че той се научи да става толкова бавно, колкото искаше, и следователно почти без шум“, помръкна отец Боквилва. - Разбира се, кой друг да избера за ролята на таен убиец!
- Какво е направил! — изпъшка брат Клайд. Монасите се обърнаха. Когато видяха приклекналото тяло на брат Лурган на трепкащата светлина, те ахнаха от ужас.
Бащата на Боквилва падна на колене до изпадналия в безсъзнание убиец, стисна главата му между ръцете си и се взря в затворените му очи.
Брат Янош! За да може да направи такова нещо по собствено желание! — възкликна брат Клайд. — Той, винаги толкова нежен, толкова разумен!
„Въпреки това той беше ревностен“, напомни му отец Хектор, „и беше напълно отдаден на ордена.
— Игуменът също — поклати тежко глава брат Клайд. Да, можеше да ни смята за предатели. Но той сам не можеше да се сети за това.до убийството!
„Той не се сети за това“, гласът на бащата на Боквилва беше натежал от мрака. - Друг вложи такава мисъл в главата му, не, повече, измъчваше го и го укоряваше, докато не го убеди, че сме родоотстъпници и трябва да бъдем наказани - а той, бидейки силен по ум, беше също толкова прост и доверчив по душа. Доколкото е разбирал природата на Вселената, той не е разбирал и природата на човека. Не, не, той служи като инструмент в неподходящи ръце, като марионетка в коледно представление.
– А кой дърпаше конците, свети отче? — попита строго брат Клайд.
Още ли питаш? Кой, ако не брат Алфонсо? Отец Хектор направи гримаса.
Бащата на Боквилва само поклати глава утвърдително.
Брат Клайд направи гримаса, юмруците му се свиха конвулсивно като гюлета.
- Е, ще му отмъстя!
„Отмъщението е в ръцете на Господа!“ — каза бащата на Боквилва, като стана на крака. Не позволявай на Сатана да те събори, братко!
„И аз мога да бъда инструмент на Господа!“ Брат Клайд избухна.
Може би, но се съмнявам.
„Този, който, слава Богу, дойде при нас!“ Отец Боквилва се обърна към брат Сомнел.
„Стой близо до брат Янос и нека сънят му е дълбок и без сънища.
Брат Сомнел само кимна, без да откъсва очи от спящия убиец.
„Хайде, да го извикаме“, махна с ръка Боквилва на брат Клайд, пристъпи към вратата, дръпна резето от пантите и отвори вратата. Той излезе в нощта (брат Клайд не изоставаше) и извика:
„Малки хора, чуй ме!“
„Little Folk, слушай! каза брат Клайд.
„Умолявам ви, побързайте при Върховния магьосник!“ И го помолете да доведе главата на нашия орден тук, защото тежки и скръбни грижи се изсипаха върху нас. Обадете му се, моля!
- Обади му сеобадете се", повтори брат Клайд със сълзи на очи.
Ивица лунна светлина прекоси леглото, колкото да освети Род и Гуен, прегърнати и дълбоко заспали.
Малката фигурка тихо се приближи до леглото, покатери се на таблата и тихо извика:
Род дори не помръдна, но очите му се отвориха рязко. Той огледа стаята и забеляза Пък. Елфът сложи пръст на устните си, безшумно скочи на пода и махна на Род да го последва.
Род се измъкна от леглото, пропълзя до гардероба и навлече жилетката и панталоните си. Той влезе в хола, вече закопчал колана си.
Тихо, имаме гости.
— Буден съм — долетя в тъмнината гласът на отец Макгий. - Мога ли да запаля лампата?
„Няма нужда“, Род погледна свещта и светлина оживя на фитила.
Мак Джи се втренчи като онемял в хуманоида от метър и половина, стоящ пред него.