Проект на концепция за развитие на кръводаряването
Концепция за развитие на кръводаряването и кръводаряването в България за периода до 2010 г.
1. Описание на състоянието на кръводаряването и кръводаряването в България
Подобряването на специализираната медицинска помощ, предимно в онкологията, хематологията, кардиохирургията, травматологията, акушерството и други специалности, предизвиква нарастваща нужда на лечебните заведения от компоненти и кръвни продукти, единственият източник на които са донорите. В тази връзка значението на проблема с донорството непрекъснато нараства. Кръвната служба на България е представена от мрежа от специални институции (институти, центрове, станции за кръвопреливане) и звена (отделения, кабинети по трансфузионна терапия на лечебни заведения), които са неразделна част от здравеопазването и са предназначени за набавяне, обработка, съхранение, транспортиране и използване на кръв, нейните компоненти и препарати. Институциите за кръвна служба, съвместно с Червения кръст, планират, комплектуват и регистрират донорския персонал, извършват медицински прегледи, събират консервирана кръв и я преработват в компоненти и препарати. Масовото донорство у нас се развива от 1926 г. Основното ястие беше безвъзмездно дарителство, което е висша форма на граждански хуманизъм и патриотизъм. Това направление остава основно в световното донорско движение и се подкрепя активно от Световната здравна организация. Безвъзмездното дарителство се развива най-интензивно от 1957 г., когато е подкрепено от съответните директивни документи на правителството на СССР и RSFSR, както и от дейността на централните и регионалните дружества на Червения кръст и Червения полумесец за привличане на населението към тази акция. Въпреки това, в последнотоВ продължение на едно десетилетие кръводаряването бележи значителен спад, което се дължи основно на фактическото спиране на пропагандата на дарителството в медиите, неизпълнение на задълженията по предоставяните обезщетения на донорите, крайно незадоволителното финансиране на кръвните служби. Намалена е дейността на БЧК, здравните власти по привличане на населението към даряване. Администрацията на институции и предприятия, които преди това са били посещавани с цел кръводаряване, заема пасивна позиция при провеждането на това действие, а много често и директно се противопоставя на участието на трудовия колектив в дарителството. Служителите на тези предприятия от своя страна не са склонни да напускат работните си места поради евентуални оплаквания от ръководителите. Общият брой на донорите в България е намалял повече от половината за петнадесет години. Така през 1985 г. общият брой на донорите е 5,6 милиона, след 10 години през 1995 г. - 2,9 милиона, а към 2002 г. достига 2,2 милиона. Броят на донорите на 1000 души от населението през 2001 г. е едва 15,4, докато според световните данни, за да се самозадоволява една страна с кръв и нейните компоненти, е необходимо да има 40-60 донори на 1000 души от населението. В страните от Европейския съюз този брой е средно 40,2. Теоретично 10-15% от населението могат да бъдат донори, докато в България те са едва 1,6%. През последните години броят на първичните донори е намалял с 23%, на имунните донори с 40,3%, а на кръводарителите с 44%. Като се има предвид стратегическото значение на кръвната служба за опазване здравето на населението и за медицинска помощ при спешни случаи, проблемът за самозадоволяването на страната с кръв, нейните компоненти и препарати трябва да бъде решен на държавно ниво, комплексно, с участието навсички заинтересовани министерства и ведомства, като целево се отпускат финансови средства за развитието му от всички възможни източници.
2. Цел и задачи на Концепцията
3. Основните дейности за развитие на кръводаряването и неговите компоненти
4. Основни принципи за изпълнение на Концепцията
За реализирането на тази концепция е необходимо да се ръководим от следните принципи: - консолидиране на действията на органите на изпълнителната власт на всички нива, организациите и гражданите при формирането и реализирането на цялостна програма за развитие на кръводаряването в България; - комбинация от общи дейности за развитие на донорството с конкретни целеви дейности в групи от населението с най-висок донорски потенциал; - използване на международния опит в набирането и работата с донорски персонал с цел разработване на оптимални подходи за решаване на проблема с развитието на донорството в България.
5. Механизъм и основни мерки за изпълнение на Концепцията
Публикувано в списание Трансфузиология.- 2003.- № 1.- С.61-67