Профилактика на адхезивна болест в гинекологията, страница номер 1
Основният клиничен проблем, свързан с възстановителните процеси след операцията, е образуването на интраперитонеални и тазови сраствания, което се счита за вид специфична реакция на перитонеума към нараняване. Адхезивната болест (АД) на коремната кухина продължава да заема едно от водещите места в структурата на усложненията на коремната хирургия. Този проблем е особено актуален в гинекологията, която е свързана с висока честота на тубарно-перитонеално безплодие (ТББ) [1-3].
Според класификацията на Световната здравна организация (СЗО) абдоминалните сраствания се разделят на сраствания на коремната кухина (стена), сраствания на диафрагмата, червата, оментума, стомаха и мъжкия таз. В отделен раздел са подчертани тазовите сраствания при жените, което подчертава особеното значение на тази патология. Освен това се подчертават чревни сраствания с обструкция и перитубуларни сраствания с TPB. Наличието на много имена в класификацията на болестите на СЗО и в научната литература се дължи, от една страна, на разнообразието от локализация на постоперативните сраствания, а от друга страна, на факта, че почти всички хирургични интервенции, извършвани в коремната кухина, са придружени от образуването на постоперативни сраствания. При определени условия тези сраствания стават патологично агресивни и причиняват различни дисфункции на органите на стомашно-чревния тракт, най-тежката от които е
има остра, динамична и хронична чревна непроходимост [4].
В момента има следната дефиниция на SB: адхезивна болест обикновено се нарича феномен на образуване на следоперативни сраствания с изразен симптомен комплекс от нарушения във функционирането на органите на стомашно-чревния тракт [5].
В някои случаи тези пикове не причиняватчревна непроходимост и са придружени от специфични симптоми, дължащи се на локализацията на тези сраствания в малкия таз, нарушена проходимост и функционална активност на фалопиевите тръби, TPB и болка в таза и могат да бъдат случайно открити по време на операция.
От 1986 г. насам 54 380 души са били оперирани по една или друга причина, според Health Scotland. Според резултатите от наблюдението през следващите 10 години за тези пациенти беше отбелязано, че сред многократните хоспитализации, свързани с наличието на сраствания, единични хоспитализации са отбелязани в 53,8% от случаите; от 2 до 5 хоспитализации - в 41,4% от случаите, а хоспитализации и повече - в 4,8% от случаите. При многократни интервенции продължителността на операцията се увеличава, което се свързва с наличието на адхезивен процес. Най-честото и опасно усложнение е чревната непроходимост, която възлиза на 36%.