казаци (Толстой)
Цялата част от линията Терек, покрай която са разположени селата Гребенск, е дълга около осемдесет версти и има същия характер както по отношение на терена, така и по отношение на населението. Терек, който разделя казаците от планините, тече мътен и бърз, но вече широк и спокоен, непрекъснато нанася сивкав пясък върху ниския десен бряг, обрасъл с тръстика, и отмива стръмния, макар и невисок, ляв бряг с корените на вековни дъбове, гниещи чинари и млад храст. На десния бряг са спокойни, но все още неспокойни аули; по левия бряг, на половин верста от водата, на разстояние седем и осем версти едно от друго, има села. В старите времена повечето от тези села са били на самия бряг; но Терек, който всяка година се отклонява на север от планините, ги измива и сега се виждат само гъсто обрасли стари селища, градини, круши, личи и дъждове, преплетени с къпини и диви лозя. Там вече никой не живее и в пясъка се виждат само следи от елени, бирюк [1], зайци и фазани, които са се влюбили в тези места. От селото до селото има просечен път през гората за топовен изстрел. По пътя има кордони, в които стоят казаците; между кордоните, на кулите, има караули. Само тясна, триста сажена, ивица гориста плодородна земя съставлява владенията на казаците. На север от тях започват пясъчните разломи на Ногайската или Моздокска степ, отивайки далеч на север и сливайки се Бог знае къде с Трухменските, Астраханските и Киргизко-Кайсатските степи. На юг отвъд Терек - Голяма Чечня, хребетът Кочкаликовски, Черните планини, някои други хребети и накрая снежните планини, които се виждат само, но в които никой никога не е бил. На тази плодородна, гориста и богата ивица живее от незапомнени времена войнствен, красив и богатстарообрядческото българско население, наречено Гребенски казаци.
Много, много отдавна техните предци, староверците, избягаха от България и се заселиха отвъд Терек, между чеченците на хребета, първия хребет на гористите планини на Голяма Чечня. Живеейки сред чеченците, казаците се прераждат с тях и възприемат обичаите, начина на живот и обичаите на планинците; но те запазиха там българския език и старата вяра в цялата им предишна чистота. Преданието, все още прясно сред казаците, разказва, че цар Иван Грозни дошъл на Терек, извикал при себе си стари хора от Гребн, дал им земя от другата страна на реката, увещал ги да живеят в приятелство и обещал да не ги принуждава да приемат гражданство или да променят вярата си. Досега казашките родове се смятат за родствени на чеченските, а любовта към свободата, безделието, грабежите и войната са основните черти на техния характер. Влиянието на България се изразява само от неблагоприятна страна: ограничаване на изборите, премахване на камбаните и войските, които стоят и минават там. Казакът по склонност мрази високопланинския конник, който уби брат му, по-малко от войника, който стои до него, за да защити селото му, но който пуши колибата си с тютюн. Той уважава планинския враг, но презира чуждия за него войник и потисника. Всъщност българският селянин за казака е някакво чуждо, диво и презряно същество, което той виждал като пример в посещаващите търговци и малобългарските преселници, които казаците презрително наричат шаповали. Панашът в облеклото се състои в имитация на черкезкия. Най-добрите оръжия се получават от алпинистите, най-добрите коне се купуват и крадат от тях. Бравонецът парадира със знанията си по татарски език и след като се разхожда, дори говори на татарски с брат си. Въпреки факта, че този християнски народ, захвърлен в ъгъла на земята, заобиколен от полудиви мохамедански племена и войници, вярвасебе си във висока степен на развитие и признава само един казак като личност; гледа на всичко останало с презрение. Казакът прекарва по-голямата част от времето си на кордони, туризъм, лов или риболов. Почти никога не работи от вкъщи. Престоят му на село е изключение от правилото – празник, а после ходи. Казаците имат собствено вино и пиянството не е толкова обща склонност за всички, а обред, чийто неизпълнение би се считало за вероотстъпничество. Казакът гледа на жената като на инструмент за своето благополучие; той позволява само на момичето да се разхожда, но принуждава жената от младост до старост да работи за себе си и гледа на жената с ориенталското изискване за подчинение и труд. В резултат на такъв възглед жената, която се развива интензивно както физически, така и морално, въпреки че се подчинява външно, получава, както обикновено на Изток, без сравнение повече влияние и тежест в домашния живот, отколкото на Запад. Нейното отдалечаване от социалния живот и навикът на мъжка упорита работа й придават още повече тежест и сила в домашния живот. Казак, който пред външни лица смята за неприлично да говори нежно или празно с жена си, неволно усеща нейното превъзходство, оставайки очи в очи. Цялата къща, цялото имущество, цялото стопанство е придобито от нея и се поддържа само от нейния труд и грижи. Въпреки че е твърдо убеден, че трудът е срамен за казака и е подходящ само за ногайски работник и жена, той смътно чувства, че всичко, което използва и нарича свое, е продукт на този труд и че във властта на жена, майка или съпруга, която той смята за своя слуга, е да го лиши от всичко, което използва. В допълнение, постоянната мъжка, упорита работа и грижи, прехвърлени в нейните ръце, придадоха особено независим, смел характер на жената Гребенская и удивително развиха физическата й сила,здрав разум, решителност и сила на духа. Жените в по-голямата си част са и по-силни, и по-умни, и по-развити, и по-красиви от казаците. Красотата на Гребенската жена е особено поразителна от комбинацията от най-чистия тип черкезко лице с широкото и мощно телосложение на северняшка. Казачките носят черкезки дрехи: татарска риза, бешмет и чувяк; но шаловете се връзват на български. Елегантността, чистотата и елегантността в облеклото и украсата на колибите са навик и необходимост от живота им. В отношенията с мъжете жените и особено момичетата се радват на пълна свобода. Село Новомлинская се смяташе за корена на Гребенските казаци. В него, повече от други, са запазени обичаите на старите гребени, а жените от това село са били известни с красотата си в целия Кавказ от незапомнени времена. Средствата за живот на казаците са лозя и овощни градини, пъпеши с дини и тикви, риболов, лов, реколта от царевица и просо и военна плячка.
Село Новомлински стои на три версти от Терек, отделено от него от гъста гора. От едната страна на пътя, минаващ през селото, тече река; от друга страна, лозята и овощните градини се раззеленяват и могат да се видят песъчинки (алувиални пясъци) на Ногайската степ. Селото е заобиколено от земен вал и бодливи тръни. Излизат от селото и влизат в него с порти, високи на стълбове с малък капак, покрит с тръстика, близо до който има грозно оръдие на дървена лафет, което не е стреляно от сто години, някога отбито от казаците. Казак в униформа, със сабя и пистолет, понякога стои, понякога не стои на пост на портата, понякога го прави, понякога не, минаващ офицер. Под капака на портата на бяла дъска с черна боя е написано: 266 къщи, 897 души мъже, 1012 души жени.князе. Всичко, ако не е ново, е право, чисто, с различни високи веранди и не залепени една за друга, а просторно и живописно разположени по широки улици и алеи. Пред светлите големи прозорци на много къщи, зад зеленчуковите градини, над колибите се издигат тъмнозелени дъждовни гори, нежни светлолистни акации с бели ароматни цветя и веднага нагло блестят жълти слънчогледи и катерещи се лози от треви и грозде. На широк площад се виждат три магазина с червена стока, семена, шушулки и меденки; и зад висока ограда, зад редица стари дъждове, се вижда, по-дълга и по-висока от всички останали, къщата на командира на полка с прозорци. Хората, особено през лятото, през делничните дни винаги се забелязват малко по улиците на селото. Казаци в служба: на кордоните и на марш; старци на лов, риболов или с жени на работа в градини и овощни градини. Вкъщи остават само много стари, малки и болни.