Профилактика на ХОББ - RO терапевти
Превенция на ХОББ
Водещи пулмолози в Ростов на Дон
Ануфриев Игор Иванович пулмолог — доцент в катедрата по фтизиатрия и пулмология на Ростовския държавен медицински университет, ръководител на катедрата по пулмология на Ростовския държавен медицински университет. Редактор на страница: Профилактика на ХОББ : Turbeeva E.A. Книгата "Болести на дихателните органи том 1." (Автор Н.Р. Палеева).Профилактика на ХОББ
В системата за медицинско обслужване на пациенти с NPD, санаториално-балнеолечебното лечение е от голямо значение. Осигурявайки възможност за комбиниране на елементи от климатолечение (аерохелиотерапия и балнеотерапия) с хигиенно-диетичен режим, използване на физиотерапевтични процедури, лекарства, саниране на бронхиалното дърво и тренировъчна терапия, това лечение играе водеща роля в рехабилитацията на пациентите и вторичната профилактика на прогресията и тежките усложнения на ХОББ.
Значението на санаторно-курортното лечение трябва да се увеличи още повече с провеждането на широко медицинско изследване на населението, в резултат на което ще бъдат идентифицирани значителен брой пациенти с ранни форми на НЛД, както и лица, принадлежащи към рискови групи. По отношение на тези контингенти санаторно-курортното лечение по всяка вероятност ще постигне най-голям успех по отношение на ефективността на първичната и вторичната профилактика.
В момента до 75% от пациентите с NLD над 14-годишна възраст, регистрирани в поликлиники, т.е. около 10-11 милиона души годишно, се нуждаят от специализирана санаториална и спа грижа. За оказване на такава помощ е необходимо да се осигурят поне 14 целогодишни санаториални места на всеки 10 000 жители.
Санаторно-балнеолечебното лечение се основава на широкото използване на природни ипредварително формирани физически фактори.
Природни климатични фактори. Повишавайки съпротивителните сили на организма, тези фактори оказват изразен хипосенсибилизиращ и противовъзпалителен ефект, активират дейността на основните функционални системи и допринасят за нейното нормализиране, по-специално те имат благоприятен ефект върху функцията на дихателните и кръвоносните органи. Ефективното използване на санаториално-спа лечение позволява до голяма степен да се изключи развитието на лекарствени алергии. Едно от основните условия за постигане на висок ефект при климатолечение е използването на физиологично обосновани методи за дозиране на климатичните процедури.
Аеротерапията е най-мощният сред курортните фактори за терапевтичен ефект върху тялото на пациенти с NLD. Систематичното използване на слънчеви и въздушни бани с постепенно нарастващо натоварване не само има положителен ефект върху физиологичните функции, но също така има активен ефект върху различни адаптивни механизми, по-специално върху процесите на термична адаптация, които са важен момент в закаляването на тялото и предотвратяването на остри респираторни заболявания [Boksha V. G., Bogutsky B. V., 1982; Казанбиев Н. К. и др., 1984].
Важен фактор в курортното лечение на пациенти с NLD е морската вода (къпане), чийто физиологичен ефект е свързан с термично и химично дразнене на различни кожни рецептори.
Достатъчно високо ниво на помощ при санаториално лечение може да се постигне само в специализирани санаториуми или специализирани отделения на многопрофилни санаториуми. В тази връзка при организиране на диагностична служба в лечебните заведения на курорта, където се лекуват пациенти с НБЛ, е необходимо да се предвиди разполагането на зала за функционална диагностика, биохимична ибактериологична лаборатория, както и бронхологичен кабинет, оборудван със съвременна апаратура за аерозолна терапия и ендобронхиални диагностични и лечебни процедури.
Освен това в специализиран санаториум (отделение) трябва да се създадат условия за аеротерапия (беседки за нощен сън край морето, веранди за зимно климатично лечение, балнеолечение, открити и закрити басейни), да се организират маршрутни здравни пътеки, спортни площадки и др.. Разбира се, важно е достатъчно високо ниво на квалификация на пулмолозите.
Изследването на пациента, проведено в условията на санаториум, с уточняване на фазата на заболяването и степента на функционални нарушения, позволява да се определи методът на курортно лечение, по-специално индикацията и продължителността на използването на климатотерапевтични и балнео-кални процедури, както и изборът на двигателен режим.
Санаториалните лечебни заведения са разделени на три основни типа: традиционен санаториум, рехабилитационен отдел или болница-болница от санаториален тип и санаториум-диспансер.
Въпросите за санаторно-курортно лечение и рехабилитация на пациенти с ХОББ са добре развити, по-специално в курортите на Южното крайбрежие на Крим е натрупан богат опит в санаториално-курортното лечение на пациенти с ХОББ, чиито климатични условия позволяват широко използване на аеротерапия и хелиотерапия през цялата година. Курортите на черноморското крайбрежие на Кавказ имат не по-малко ценни климатични фактори. От голямо значение за санаториалното лечение на пациенти с ХОББ, особено тези с бронхиална астма, са планинско-климатичните курорти на Северен Кавказ, Алтай и др.
Въпреки това масовият характер на хроничните бронхобелодробни заболявания изключва възможността за лечение на всички пациенти в курортите на южния бряг на Крим иКавказ, радващ се на заслужена популярност. В допълнение, времето, необходимо за адаптиране на пациентите към новите климатични условия и последващата реадаптация, значително намалява ефективността на санаториалното лечение на жителите на северните и източните райони на страната в южните курорти [Navrotsky VV et al., 1984]. Няма съмнение, че за повечето пациенти с НБЛ санаториалното лечение може да бъде успешно при обичайните климатични условия.
Възможностите за лечение на пациенти с ХОББ в местни санаториуми не са достатъчно проучени, въпреки че практическият опит показва, че това е обещаващо.
Според VNIIP ефективността на санаториалното лечение на пациенти с ХОББ при жителите на Ленинград при местни климатични условия не само не е по-ниска от ефективността на лечението на пациенти с тези заболявания в курортите на южния бряг на Крим и Северен Кавказ, но в някои случаи дори го надвишава, въпреки факта, че по правило по-възрастните пациенти се изпращат в местни санаториуми с тежка съпътстваща патология, както и с по-изразени клинични прояви на основното белодробно заболяване.
По този начин опитът на местните пулмологични санаториуми (отделения) показва големи, до голяма степен неразкрити възможности. Близостта на санаториума и местната специализирана служба улесняват преките контакти между служителите на тези институции, което позволява съвместно коригиране на методите на лечение, осигуряване на тяхната непрекъснатост и разширяване на показанията за насочване към местни санаториуми на пациенти със съпътстващи заболявания, за които дългото пътуване до традиционните южни курорти е трудно и произтичащите реакции на адаптация и реадаптация към променящите се климатични условия са опасни. Един от основните принципи на специализираната санаториална и курортна грижа за NZLтрябва да бъде неговата организация по местоживеене на пациентите.
Въпреки това местните специализирани курорти и санаториуми се развиват бавно, а съществуващите курорти се използват малко за лечение на пациенти с ХОББ.
Включването на санаторно-курортния етап в комплекса за лечение и рехабилитация на пациенти с NLD позволява да се постигне изразено клинично подобрение в хода на процеса при 80-90% от пациентите. В същото време се наблюдава пълно изчезване или значително намаляване на такива субективни симптоми като общо неразположение, слабост, умора (79,3%), спиране или значително намаляване на кашлицата (76,7%) и отделянето на храчки (58,5%), изчезване на задух и недостиг на въздух [Zonis Ya.M. et al., 1980; Богуцки Б.В., 1981].
В процеса на последващо лечение на пациенти в санаториални условия резултатите, постигнати в предишните етапи на лечение, се консолидират, поради което се намалява възможността за нови екзацербации и следователно се осигурява стабилността на постигнатата ремисия. В същото време отчетлив ефект една година след края на санаториалното лечение се поддържа при поне половината от пациентите, което се изразява в подобрение не само в клиничния ход на заболяването, но и в състоянието на дихателната функция [Boksha VG, Bogutsky BV, 1982; Филимонова G.P. и др., 1984]. Значително намалява и заболеваемостта с временна нетрудоспособност.
Според VNIIP през годината след санаториалното лечение броят на дните на временна нетрудоспособност на пациент намалява средно с 40,8 дни и в края на годината на наблюдение е 73,7 срещу 32,9 през изминалата година. Броят на екзацербациите при лекуваните в санаториума пациенти е намален наполовина. Липсата на екзацербации в рамките на една година след санаториално лечение е отбелязано при 21% срещу 3,2% от пациентите преди лечение в санаториум. Особено значим ефектсе наблюдава при тези лица, на които са предписани индивидуално подбрани процедури.
Ефективността на балнеолечението на пациенти с ХОББ се доказва и от изразеното намаляване на нуждата от пациенти от различни видове медицинска помощ.
Например, средният брой леглодни, прекарани от всеки пациент в болницата през периода на проучването, намалява от 22,6 на 3,4 (p Поръчайте повикване