Програмни документи на организацията "Народная воля" като исторически извор

Министерство на образованието и науката на България

Студент 2-ра година на Историческия факултет

Героичната борба на Народната воля срещу царизма, чиито членове издигат най-революционната за онова време задача - свалянето на царизма, е една от славните страници на българското освободително движение. „Народная воля“ завършва не само периода на революционното народничество, но и целия разночинско-демократичен етап на освободителното движение. Опитът от борбата и поражението на народната воля е велик революционен урок за българските марксисти.

Политическата дейност на Народна воля с нейната решителна борба срещу царизма, демократичните лозунги и невижданата храброст на нейните борци повлияха по един или друг начин върху цялото последващо развитие на революционното движение в България.

И така, нашата тема е посветена на програмните документи на организацията "Народная воля" като исторически източник.

Проучването на програмните документи на "Народная воля" е актуално и отговаря на духа на времето. Тази актуалност се проявява в по-задълбочено изследване на наследството на революционното движение в България, тъй като до изясняване на същността на всеки негов елемент, един от които е Народната воля, е невъзможно да се разкрие темата в пълното й разбиране.

Обхватът на източниците, свързани с историята на Народно воля и движението на Народната воля, е много обширен. Наред с многобройните публикации, понякога разпръснати сред редки издания, все още има малко проучени съкровища от архиви. Проучването на тази тема обаче неизбежно се сблъсква с явна непълнота в архивите на документалния материал. Те преживяха фатална съдба, за единственитес изключение на всички архиви на Народна воля - те или са изгорени по време на полицейската акция (както беше например при ареста на печатниците на Народна воля), или са изгубени в чужбина (при Морозов, Тихомиров, Серебряков). Дори първоначалният архив на организацията "Народная воля", достигнал до нас, не е запазил някои от най-важните документи, по-специално програмата на Липецкия конгрес.

Изворите, свързани с организацията „Народна воля“, могат условно да се разделят на три групи:

1. програмни и организационни документи;

2. съдебно-следствени материали;

3. писма и спомени на Народната воля.

За нашата работа бяха използвани нормативните актове на "Народная воля", свързани с програмата и организационните документи:

1. Програма на Изпълнителния комитет на "Народная воля"

2. Инструкции на "Народная воля" - "Партийна подготовка"

3. "Програмата на работниците, членове на партията" Народна воля ""

4. „Работническа пропагандна програма“

Основният източник за изучаване на идеологията, организационните и тактическите принципи на Народната воля са програмните и уставните документи на Изпълнителния комитет, неговите централни групи и местни кръгове. Най-важните от тях са включени в сборника на В. Я. Богучарски "Литература на партията" Народна воля "" (последно издание: М., 1930 г.).

По-пълно и коригирано издание на тези документи е вторият том на сборника „Революционното народничество през 70-те години на 19 век“. Точно това внесохме в хода на нашата работа.

Документите на всяка организация в колекцията са систематизирани в няколко рубрики. В рамките на рубриките материалите са подредени хронологично. Текстът на документите се отпечатва съгласно съвременния правопис и пунктуация. Датите са дадени по стар стил.

Тази колекция обаче не може да бъде разгледанаизчерпателен. Освен това в отпечатаните там основни документи на ИК има пропуски поради конспиративна обстановка, а произходът на няколко документа не може да бъде определен с достатъчна точност.

Изключително ценни за изследване на движението са протоколите от разпитите на обвиняемите или самите показания и показания, написани от тях. Вярно е, че много видни членове като цяло отказаха да свидетелстват за дейността си или говореха за нея изключително уклончиво и сдържано. Сред свидетелствата има доста пространни, понякога изключително близки до мемоарния жанр. Те не съдържат отговори на въпросите на разследването.

Твардовская изследва организационните принципи на "Народната воля", възгледите на народната воля по проблемите на държавата и политическата борба, промяната в тяхната тактика и връзката с развитието на революционната ситуация. Тези съществени членове обаче не са лишени от противоречиви разпоредби. В. А. Твардовская според нас е склонна да преувеличава целостта и зрелостта на теоретичната мисъл на Народная воля.

Най-пълният и подробен труд по история на народничеството е монографията на С. С. Волк, която свидетелства за успешна работа в областта на изучаването на българското революционно движение.

Основната цел на нашето изследване е да се даде изворова оценка на документите на революционната организация "Народная воля".

Основната задача е да се даде критика на произхода и съдържанието на нашите източници.

Нашата работа е изградена в съответствие с проблемния принцип.

Първата глава съдържа критика на произхода, втората – критика на съдържанието.

Програмните документи на Народна воля са създадени в различно време, при различни условия на борба. От една страна, всеки от тях отразява мотивите и задачите, които определят дейността в момента.организации, а от друга страна, те носеха отпечатъка на борбата на мнения и флуктуации в самата организация. В крайна сметка условията на борбата по време на съществуването на първия състав на Изпълнителния комитет се промениха, както и неговият състав и отчасти тактиката на ръководното ядро.

Неуспешният "лов на царя" в първите месеци доведе до създаването на инструкцията "Партийна подготвителна работа", която очертава подробностите на държавния заговор и излага подготовката на масовите сили на заговора - работниците и армията. Образуването в Санкт Петербург през есента на 1880 г. на работническа организация, в която Народната воля започва да вижда ударната сила на въстанието, дава живот на „Програмата на работниците, членове на партията на Народната воля“.

Програмата на Изпълнителния комитет е основният идеологически документ на движението "Народная воля".

Обсъждането на програмата започва в късната есен на 1879 г., когато по-голямата част от Народната воля се събира в Санкт Петербург след неуспешните опити за железопътната линия срещу Александър II. Първоначалната програма, разработена на Липецкия конгрес, не задоволи Народната воля поради своята непълнота. Новата програма е написана от L.A. Тихомиров и приет от мнозинството с опозицията на Н.А. Морозов и О.С. Любатович. „Имаше разногласия“, спомня си Тихомиров, „по две точки:

а) някои, Морозов и Любатович, смятат, че основната задача на комитета е да дезорганизира правителството с терор и по този начин да го принуди да позволи на народа да изрази волята си и да преустрои страната,