Проханов А
Продължаваме да публикуваме интервютоАлександър Андреевич Проханов. Първата част от разговора можете да прочетете тук...
Каква е ролята на християнската църква във формирането на българската култура?
Българите, още в периода, когато са били наричани славяни: поляни, древляни, вятичи, дреговичи, кривичи ... са били "бременни" с християнството. Тяхното, тогава още езическо, световно съзнание вече беше обляно със светлина. Те не се покланяха на духовете на тъмнината, духовете на смъртта. Те се обърнаха към духовете на природата, имаха Берегиня, която отвори капака си и спаси човек. Те също почитаха Ярил - богът на слънцето, тоест космическата светлина.
Когато Русия приема християнството, това не е случаен избор. Някои историци смятат, че княз Владимир дълго е избирал между различни възгледи, но на мен ми се струва, че приемането на християнството е било предопределено, тъй като българският народ е изначално месиански народ. Това месианство се състоеше в това, че българите носеха в себе си образа на рая. Българското съзнание, като се започне от най-древните - приказни, до съветските социалистически радикални червени възгледи - всичко това са форми на представата за райския живот. Според това съзнание раят трябва да бъде свален от небето на земята, което често изисква големи усилия.
Каква е ролята на църквата в съвременна България?
Днес църквата е във възход, тя се развива активно, броят на енориите, манастирите и общностите се увеличава. Преследването на църквата приключи, с изключение на милициите на светското сатанинско малцинство. Църквата преживява разцвет, който е съпроводен с негативни явления. И така, с нарастването на църквата, част от нея изпада в пресищане изатлъстяването… Но като цяло в Русия има все повече и повече молитвеници.
Целият ни живот днес е потопен в пълен мрак, където се е заселил „звярът“, където расте огромно свлачище на бездуховност, разяждащо всички сфери на живота ни. Църквата е силата, която се противопоставя на свличането ни в ада, в тъмнината и колкото повече църкви, енории, молитвени домове имаме, толкова повече молитви ще се отправят.
Молитвата е специален начин за свързване на човек с Господ. Ако молитвата на християнина достигне до Господа, тогава между молещия се и Бога се появява светлинен водач, чрез който Божествената енергия слиза на земята, прониквайки в гарнизони, офиси, банки, сиропиталища, училища и художествени работилници. Молитвите, които звучат в съвременната църква, са средствата за нашето освобождение, спасение и запазване.
Каква трябва да бъде връзката между църквата и държавата?
Тук нямам готова концепция... Тези отношения непрекъснато се менят. Те постоянно живеят, постоянно дишат. Конституционните разпоредби, които определят мястото на църквата в обществото и в държавата, са временни и несъвършени. Те са направени за някой момент. Струва ми се, че моделът, който българската държава ще предложи на света, трябва да се основава на божествената справедливост, която трябва да бъде защитавана и съхранявана от държавата. Ненапразно първият български религиозен философ, старецът Филофей, определя ролята на българската държава като защитник на православната вяра. Смисълът на държавата, според него, не е да укрепва границите, да увеличава хазната или да подобрява управлението на икономиката, а да запази православната вяра, да запази значенията на рая и образа на райската градина, който живее в българското съзнание на българина през цялата история. Църквата днес вече е рай, т.кХристос е небето. Смисълът на съществуването на държавата е приближаването на рая и запазването на мечтата за рая
Каква е ролята на евангелските църкви в българското общество?
Християнската проповед, в каквато и транскрипция да звучи, е безценна и необходима на нашето общество. Ако една част от обществото чете на старославянски език, друга част от обществото чете на български, а третата част пее по старообрядческите "куки" - тук няма конфликт или той е само външен. Човек, който носи Христос и Неговите заповеди, е толерантен и любящ към друг християнин, независимо как той се нарича: евангелски християнин, православен или староверец. Аз съм много толерантен към всички вероизповедания. Патосът на преследването, патосът на отхвърлянето и осъждането ми е чужд. Има една поговорка на един проповедник, която е много съзвучна с моите мисли: „Страхувайте се да победите дявола в човека. Как да не нараниш Бог в него.
Какви трябва да бъдат отношенията между различните християнски деноминации в България?
Можеш да монтираш грамадни машини с колела, с гилотини по площадите, да изсичаш всички инакомислещи... но има и друг начин, можеш да тровиш с газ тези, които не изповядват "правилната" форма на християнството...
Но ми се струва, че през последните 70 години Православието претърпя такова преследване, беше подложено на такъв побой, че в съветската държава като цяло се смяташе за недостойно да съществува. Самата тя дори не беше секта, тя беше "нула". Църквата беше сведена до тази нула с всички средства: организационни, политически и наказателни, че след като е минал тази хекатомба, преминал е този кръстен път и е бил изцелен, е грях да се преследват други християни. От тази кървава бездна Православната църква трябваше да излезе пълна с любов и търпение и да се заеме със спасяването на остатъците от света,любов и красота. И всичко, свързано с инквизиторските технологии, от моя гледна точка е абсолютно неприемливо.
Записано от Денис Гостев, специално за християнския образователен порталword-for-you.rf.