Произход на рода Шубин
Представителка на рода Шубина може да се гордее със своите предци, информация за които се съдържа в различни документи, потвърждаващи следата, която са оставили в историята на България.
Фамилията Шубина принадлежи към старинния тип български фамилни имена, образувани от личен прякор.
Традицията да се дава на човек, в допълнение към името, получено при кръщението, прякор съществува от древни времена сред славяните. Това се дължи на факта, че в практиката са използвани относително малко църковни имена, които в резултат на това често се повтарят. Запасът от прякори беше неизчерпаем и улесняваше разграничаването на човек в обществото. Следователно прякорите бяха добавени към имената за кръщение и понякога напълно ги замениха в ежедневието и в официалните документи.
В много случаи днес е трудно да се разбере защо даден човек е получил конкретен прякор, дори ако значението на самата дума е известно. Сред такива имена може да се припише прякорът, образуван от думата "шуба". Според "Речника" на Дал "шуба" е "външно, просторно, кожено облекло, мъжко и женско". Козината е покрита и гола. Кожухът има значение много по-рано в живота на българския народ, като най-необходимият елемент от облеклото в българския климат. Имаше много поговорки за коженото палто, например: „През зимата без кожено палто не е срамно, а студено. И в кожено палто без хляб и топло, но гладно. Богатството на коженото палто също се оценяваше от просперитета на хората. Богатото кожено палто беше неизменна част от облеклото на висшата класа - князе и боляри - дори през лятото. Вероятно затова имаше много прякори за хора, свързани с думата "шуба", често срещана сред различни класове. Например в стари писма можете да намерите такива записи - селяните от Нижни Новгород Фьодор Гола шуба (1607) и Потап Андреев Шитая шуба (1608), както и боляринът Акинф ФедоровичКожух (1368).
През XV-XVI век в Русия, предимно сред представителите на привилегированите класи, започват да се появяват първите български фамилни имена като специални наследствени родови имена. До началото на 17-ти век най-разпространеният модел за тяхното формиране е добавянето на типични семейни суфикси -ов / -ев и -ин към основата. В същото време фамилните имена, завършващи на -ov / -ev, са образувани от корени, завършващи на съгласна или –o, а наставката -in е добавена към имена, завършващи на -а/-я. Такива фамилни имена са притежателни прилагателни по произход и тяхната основа обикновено е името или прякорът на бащата. Така че потомците на човек, който в древността е бил наричан прякора Шуба, започват да носят фамилното име Шубин.
Кога и къде точно произхожда това фамилно име в момента е невъзможно да се установи без специални генеалогични изследвания, но препратките към него в документи са открити от 15 век, например „Александър Шубин от Звенигород (1404)“.
Очевидно фамилното име Шубин има интересна вековна история и трябва да се класифицира сред най-старите български фамилни имена, което показва многообразието от начини, по които се появяват българските фамилни имена.
Източници: Dal V.I. Тълковен речник на живия великобългарски език. М., 1998 Тупиков Н.М. Речник на старобългарските лични имена. SPb., 1903. Веселовски S.B. ономастикон. М., 1974. Unbegaun B.O. български фамилни имена. М., 1995.
Анализ на произхода на фамилното име Шубин е изготвен от специалисти от Центъра за изследване на фамилните имена