Произход на семейство Сонин
Фамилията Сонин е едно от най-старите фамилни имена и е уникален паметник на българското именуване.
Според една версия фамилното име на Сонини принадлежи към най-интересната група фамилни имена, произлизащи от вътрешносемейни "светски" имена. Наличието на второ име беше вид почит към древната славянска традиция на две имена. „Светските“ прякори често напълно заменят имената за кръщение, дори действат като официални имена в документите.
Изследваното фамилно име е образувано като патроним от личното име на прародителя Соня. С думата "сън" и до днес се нарича "състоянието на спящия, останалата част от тялото, в забрава на сетивата". Следователно прякорът Соня вероятно е получил спящ или човек, който в моменти на мисъл затвори очи и стана като спящ. Подобен прякор може да се даде и на бавен, бавен човек, който, преди да се заеме с бизнес, дълго време е обмислял действията си.
Други изследователи смятат, че фамилното име на Сонини се връща към умалителна форма на каноничното име Самсон (древноеврейски „слънчев“) или Сасоний (гръцки „сакс“). Възможно е това фамилно име да произлиза от женското име София (гръцки „мъдра“), чиито собственици също са били популярно наричани Соня.
В същото време има преценка, че фамилното име на Сонини принадлежи към редица фамилни имена от тюркски произход. Според тази хипотеза името на предшественика се връща към тюркската дума "songy", което се превежда като "последен". В този случай „русифицираният“ псевдоним Соня може да принадлежи например на човек, който е загубил семейството си, или войн, който е заемал крайна позиция в редиците, или собственик на последната къща на улицата. Възможно е това имебеше възложено на човек, който имаше навика да обобщава казаното от опонентите си, като по този начин оставяше последната дума на себе си.
Традиционно семейното старшинство се изразяваше чрез фамилни прякори. Най-често срещаният начин беше да се прикачи индекс на родство към псевдонима на родителя. Така с помощта на характерната за българската ономастика фамилна наставка "-ин" се образува родовото име на Сонините.
Фамилията на Сонините се среща в архивни документи от втората половина на 16 век. Например в писаните книги на Новгородските пятини се споменава селянинът Петрушка Сонин (1495 г.), в ономастикона на Веселовски е посочен Иван Иванович Сонин (1556 г.), жител на град Кашира.
Тъй като процесът на формиране на фамилни имена беше доста дълъг, в момента е трудно да се говори за точното място и време на възникване на фамилното име Сонин. Въпреки това можем уверено да кажем, че има богата история и отразява древните славянски вярвания и традиции за именуване на хората.
Източници: Тупиков Н.М., Речник на старобългарските лични имена. Тълковен речник на В. Дал, в 4 т. Петровски Н.А., Речник на българските лични имена. Баскаков Н.А., Български фамилни имена от тюркски произход.
Анализът на произхода на фамилното име Сонин е изготвен от специалисти на Изследователския център "Анализ на фамилията"