ПРОРОЧЕСТВА НА ВАНГА
Има един интересен обичай по тези места. Вечерта срещу Гергьовден момите хвърлят различни предмети в каната, за да разберат от тях съдбата си на следващия ден. Каната обикновено се поставяла в двора на Ванга, а момичетата често, най-вероятно от съжаление, определяли Ванга за "оракул". На следващата сутрин, изваждайки предмети от каната, Ванга предсказала съдбата на своите приятели. Всички нейни предсказания обикновено се сбъдваха. Беше изненадващо - в крайна сметка тогава никой не подозираше, че Ванга има дарба на гадател.
Веднъж в стадото, което бащата на Ванга пасял, изчезнала овца. Бащата много се разстроил, защото се страхувал да не го изгонят, но Ванга казала: „Не се тревожи, татко, овцата ти е при Атанас от село Монопитово.“ Той беше изумен, защото не познаваше такъв човек, а Ванга още повече не можеше да го познава. Той попитал дъщеря си откъде знае къде е овцата, на което тя отговорила, че я е видяла насън. Ванга често казваше, че е видяла нещо насън и всички тези сънища се сбъдваха. Бащата отишъл в селото, посочено от Ванга, и наистина намерил там открадната овца от човека, за когото дъщерята говори.
Често Ванга заедно със сестра си Любка ходели за вода на кладенеца, който бил в полето, далеч от селото. Седнала на голям камък, а Любка напълнила каните. Понякога Ванга дълго седяла мълчалива и неподвижна, без да обръща внимание на нищо. Веднъж припадна за почти половин час. Любка се разплака от страх, а Ванга внезапно каза: „Не бой се, всичко ми е наред, току що говорих с един човек. Било ездач, дошъл на кладенеца да напои коня. Казах му да не се обижда, защото не си му дал мястото си на кладенеца. Защото не можете да го видите. Конникът ми каза: „Виждаш ли тревата с малки бели цветя, която расте край кладенеца? Тя е "звездна трева", помага отмного болести."
Любка се огледа и видя тази трева, която растеше в изобилие около кладенеца, и още повече се уплаши: не видя никакъв ездач, бяха сами в полето.
Беше висок, светлокос и божествено красив. Като средновековен рицар той носеше броня, която блестеше на лунната светлина. Конят му биеше хълбоците с дългата си бяла опашка и копаеше земята с копитата си. Пред вратите на Ванга ездачът спря, слезе от коня си и влезе в тъмна стая. Той излъчваше такава светлина, че стаята стана светла като ден. Конникът се обърна към Ванга и заговори със звучен глас: „Скоро светът ще се разтърси и много хора ще умрат. Ще бъдеш на това място и ще пророкуваш за живи и мъртви. Не бой се! Аз ще бъда до теб, ще ти казвам какво да предскажеш на хората!“
Ванга попитала сестра си:
– Любка, видя ли как конникът излезе оттук?
Какъв ездач? — не разбра тя. - Знаеш ли колко е часът? Сигурно си сънувал нещо.
- Не знам, може би имах сън, но това е много странен сън ...
„Ванга застана в ъгъла на малка стаичка, под запалена лампа и говореше със звучен, силен глас. Беше много слаба и изглеждаше развълнувана. Избелялата й, неведнъж преправяна широка рокля не можеше да скрие огромното напрежение в тялото й. От слепите очи лъхаше празнота, но лицето се одухотворяваше и сякаш излъчваше светлина. А Ванга все говореше, говореше... От устните й се чу друг глас, който с удивителна точност наричаше местата и събитията, имената на мобилизираните мъже, които или ще се върнат живи, или ще ги сполети нещастие... Това продължи много дни и тя не спа почти цяла година. Гледката на Ванга беше толкова впечатляваща, че на много хора й се прииска да паднат на колене. Мъжете, за които говорешече ще се върнат, наистина се върнаха в указаното от нея време.”
Славата за ясновидството на Ванга бързо се разнесла из квартала и в двора й започнали да се стичат тълпи от хора от различни места.
Скоро тя стана известна като добър лечител на различни болести. Лекувала предимно с лечебни билки.
С удивителна точност Ванга казала на селяните къде да намерят изгубения добитък и те го намерили на посоченото място.
За Ванга започнаха да говорят с уважение, което граничеше със страх. Те започнаха да се обръщат към нея за съвет в различни ситуации. Тя помагаше на всички. Скоро започват да се раждат легенди за Ванга. Някои хора се страхуваха от нейните предсказания и й приписваха връзка с другия свят, обвинен в магьосничество. Други имплицитно вярваха на нейните пророчества.
Веднъж при Ванга дошъл войник от комисарския полк Димитър Гущеров. Брат му е ограбен и убит, оставяйки три сирачета и болна жена. Димитър беше объркан. Изведнъж Ванга излезе на прага на къщата, повика го по име и каза:
„Знам защо дойде. Искаш да ти кажа кой уби брат ти. Може би след време ще ти кажа, но трябва да ми обещаеш, че няма да отмъщаваш, защото не е необходимо да го правиш. Ще живееш и ще станеш свидетел на края на враговете си.
Димитър Гюнгеров бил изумен от казаното от Ванга. След това идваше при нея още няколко пъти и разговаряха насаме.
В къщата на съпруга си младата любовница имаше трудности. Свекърва й не одобрявала избора на сина си, но Ванга скрила огорчението си и много скоро показала на какво е способна. От детството си тя не се страхува от трудности и бедност. Скоро къщата им блестеше от чистота и ред и семейството започна да живее не по-лошо от другите.
Това обаче не продължи дълго. Хората научиха, че в Pet-Рич изглеждаше ясновидец. Поток от хора отново се насочи към къщата на Ванга. Надявали се Ванга да им помогне в скърби и болести. Съпругът Вангу обичаше и оценяваше много, но вярваше, че тя, вече омъжена жена, трябва да сложи край на пророчествата за другите и да се грижи само за къщата си, като другите жени.
По това време започва мобилизацията на запасните войници. Изпращайки съпруга си, изпратен в Гърция, Ванга му казала само две думи: „Пази се от водата“. И наистина, всички, които се върнаха живи от Гърция, бяха изтощени от малария или чернодробни заболявания поради некачествената вода, която пиеха от тамошните блата. През пролетта на 1944 г. Димитър се прибира болен от малария и неработоспособен. Възстановява се от болестта си едва през 1945 г.
А в двора на Ванга междувременно хората продължавали да се събират, надявайки се на нейната помощ.
През 1947 г. съпругът на Ванга построява нова къща и след това отново се разболява тежко: започват да го боли силно корема. Един приятел посъветва Димитър да пие ракия (домашна водка) малко по малко. Постепенно се пристрасти към пиенето, не слушаше нито лекарите, нито жена си. Ванга била измъчвана от скръб и безпокойство за съпруга си и често плачела нощем. Само няколко години по-късно тя разказала на сестра си, че е сънувала сън, от който научила, че мъжът й вече не може да бъде спасен. Но докато Димитър беше жив, тя носеше тази тайна със себе си.
През 1962 г. съпругът на Ванга умира от цироза на черния дроб и воднянка. Когато започнала агонията, Ванга била коленичила до леглото му. От слепите й очи непрекъснато се стичаха сълзи, а Ванга шепнеше нещо. Веднага след смъртта на съпруга си Ванга спряла да плаче и веднага заспала. Тя спа до погребението на съпруга си. Тогава тя каза: „Ескортирах го до мястото, където беше определен да бъде.“ Оттогава Ванга винаги носи шал на черна вдовица.
На следващата сутрин ЛюбкаИзлязох при хората, натрупани на портата, които не подозираха какво се е случило, и ги помолих да се разотидат. Ванга чула това и извикала: „Не им отказвайте, всички ще приема. Имат нужда от мен!“
Всеки посетител носеше със себе си парче захар, което преди това беше лежало под възглавницата му в продължение на 2-3 дни. Приемайки захар ", сякаш поглъщайки информация за човек, Ванга му разказа за миналото и бъдещето му.
Скоро е построен храм в българския град Рупа. „След откриването му няма да живея дълго“, казала пророчицата на близките си. В завещанието, което Ванга прави на името на д-р Наполеонов, най-старият общественик в град Петрич, тя оставя всичко на държавата, сякаш за да потвърди думите: „Човек идва на този свят просяк, просяк и си отива“.
За обикновените хора е трудно да повярват в човешката същност на Ванга. Но тя беше като всички останали - ядеше месо и можеше да изпие чаша водка. Тя беше много чиста и поддържаше къщата в идеален ред. Тя не харесваше мърляви хора и неподредени жилища. Тя обичаше песни и имаше страхотно чувство за хумор.
През 1996 г. завършва земният живот на Ванга. Тя почина бавно - два месеца. Когато била докарана в реанимацията на Правителствена болница в София, тя отказала медицинска помощ, разчитайки на "волята Господня". Лекарите я "зареждали" с венозни инжекции. Осемдесет и пет годишна жена беше в кома. Точно преди смъртта си тя дойде на себе си и каза, че дава дарбата си на пророчица на момиче от Франция. Момичето скоро трябва да навърши десет, а не днес или утре, като получи този подарък, също ще ослепее. Всичко се случи.
Ванга не само предсказа какво ще преживее човек през живота си, но и посочи кой може да му помогне или поне по някакъв начин да облекчи съдбата му. Самата Ванга се зае да лекува само най-труднотослучаи.
... Това очарователно момиче не можеше да предвиди какво й обещава най-обикновеният медицински преглед. Тя току-що беше завършила института, намерила работа и един от лекарите поиска на момичето да бъде поставена друга ваксинация. Иглата на спринцовката удари нерв - момичето ослепя. Краката се отказаха. Заведоха я при Ванга.
Ще види отново след две години. След пет години тя ще може да проходи“, каза уверено Ванга.
И наистина, след няколко години зрението се върна при момичето и две години по-късно тя отново започна да ходи.
- През нощта само тялото ми почива, мислите витаят навсякъде. Виждам толкова много неща. В тишината на нощта особено ясно виждам и чувам как бият небесните камбани, биещи всеки час. Всички живи същества се подчиняват на този ритъм”, споделя Ванга с ученичката си Олга Гарванская.
Но най-често Ванга не обясняваше предсказанията си, вярвайки, че тези, които имат уши, ще чуят ...
Дълбока светлина озари лицето на Ванга, когато съобщи радостната вест. И бръчките й се задълбочиха и устните й се свиха още по-плътно, когато пророчествата й бяха горчиви и мрачни.
Тя твърди, че през 2000 г. няма да има нито катастрофи, нито наводнения, а на Земята ще настъпят мир и просперитет. Хората ще започнат да летят един към друг с почти скоростта на светлината и това ще стане през 2050 г.
На въпрос дали ще свърши светът, Ванга неизменно възкликва: „Глупости!
Ванга вярваше, че най-важното е да се поддържа психическо здраве:
- Всяко живо същество, цялата Земя и цялата Вселена се подчиняват на строго определен космически ритъм и ред. Нарушаването на този ред в най-малка степен води до големи, дори фатални грешки, за които всеки трябва да плати много тежко.
- Как трябва да се държиш?
- Не нарушавайте хармонията иопитай се да бъдеш мил. Да вземем едно дърво като пример. Идва пролетта и тя е покрита с цветя, но не всички дават яйчник, много цветя се оказват празни цветя. Добрият стопанин отсича това дърво и казва: „Не става за нищо!“ И ние нямаме право да бъдем ненужни и да не сме полезни, защото всеки човек - какъвто и да е той - е дошъл на земята с конкретна мисия: да съхрани живота във всичките му проявления, да се развива в името на по-висши цели, които все още не познаваме. Имаме ли право да пренебрегваме тази огромна отговорност и да даваме воля на негативните емоции, като по този начин забавяме духовното си израстване и съкращаваме живота си?
Едва ли е имало поне един битов проблем, който да не е стигнал до прага на Ванга. Един от нейните почитатели веднъж каза: „Дори и да сте сигурни, че тя няма да ви каже нищо, все пак отидете при нея за съвет, защото тя чете книгата на живота.“
Веднъж я попитали:
- Какво е човек?
Този въпрос съдържа отговора! Човекът е суетно същество, което всичко изследва, всичко наблюдава, все нещо търси и не го намира, но това го казвам на шега. Ако погледнете човек от високо като част от една необятна Вселена, човекът е нищо. Това е нищожна песъчинка, изгубена в безкрая, но заредена с Божествена искра. Затова понякога на мнозина изглежда, че той прави нещо неразумно, опитвайки се да постигне невъзможното: той непрекъснато търси, поема рискове, изследва, разкрива мистериите на живота, прави невероятни открития. Той решително обърна поглед към небесата и вече не се страхува да предизвика дори тях.
Ванга говореше за живота ни така:
„Живеем в трудни времена. Хората нямат нищо общо. Майките раждат деца, но нямат мляко да ги нахранят. Казват, че е от нерви.Но не е. Просто децата нямат нищо общо с майките, нищо освен това, че са родени от тях. Децата не получават нито мляко, нито топлина от майките си. Съвсем малки ги дават на ясла, вечер ги слагат да спят отделно от себе си, децата рядко виждат усмивка на лицето на майка си. Съпругите са недоволни, че мъжете им не ги ценят достатъчно. И съпрузите вярват, че са се оженили само по необходимост, защото е обичайно. Възрастните са недоволни, че младите не ги уважават. Никой не е близък с никого. Сега хората се интересуват само от пари. Мислят си, че ако имат пари, всичко ще е наред. Те не знаят, че един ден тези пари няма да им трябват ...