Пророкът и неговите съпруги
Подобно на целия живот на Пророка (мир и благословия на него), отношението му към съпругите е пример за всеки мюсюлманин.
Пророкът се е отнасял с уважение към жените си
Пророкът (с.а.с.) се отнасял с уважение към жените си. Той ценяше и уважаваше тяхното мнение, говореше им за техните добри качества, за техните заслуги и изразяваше любовта и нежността си по всякакъв възможен начин. ТОЙ ги засади до себе си. Когато видя една от жените Си да плаче, Той нежно я утеши, като изтри сълзите й с ръце.
Когато Пророкът (с.а.с.) бил на едно от пътуванията си, момчето, чието име било Анджуша, пуснало воденото от него животно в галоп. Тогава Пратеника на Аллах (с.а.с.) му каза: „Анджуша, мълчи! Носи (жените ми) като кристал!“ Той се отнасяше с такава грижа към жените си. След обедната молитва Пророкът (с.а.с.) посетил всеки от съпрузите, попитал за здравето и делата им. Не пропускаше и ден, без да посети жените си. Дори в деня, когато се ожени за Зейнаб бинт Джаш, Той отиде при всяка от жените Си, разпитвайки за състоянието на нейните работи. И всяка от съпрузите Му Го поздрави. Ако през нощта Той стана и отиде при една от съпругите, за да разбере как се чувства, тогава, без да иска да обиди никого, той отиде при другите, опитвайки се да се отнася към всички еднакво. Аиша каза, че след извършване на суната на сутрешната молитва, Пророкът (мир и благословия на него) е говорил с нея, ако се събуди, а ако не се събуди, тогава легна и изчака икамата да бъде прогласен в джамията.
Пророкът Мохамед (с.а.с.) заедно със своите съпруги присъстваха на празничните тържества, за да могат да си починат и да се отпуснат. Обръщаше голямо внимание и на тяхното възпитание и образование, което същопоказва високо уважение към тях.Пророкът се посъветвал със своите съпруги
Въпреки факта, че Пророкът (мир и благословия да бъде на него) не се нуждаеше от съветите на жените си, тъй като разчиташе на откровенията на Всевишния, Той все пак обсъждаше различни проблеми с тях и се съветваше с тях по приятелски начин. Така Той искаше да покаже със собствения Си пример как да се отнася към жените си. По този начин, по време на Договора от Худайбия, Пророкът (мир и благословии да бъдат върху него) заповяда всеки поклонник да заколи жертвено животно (гядя) и да свали дрехите си за поклонение. Неговите последователи, с надеждата, че Пророкът (с.а.с.) ще промени постановлението си, не бързаха да го изпълнят дори след като Той повтори искането отново. Чакаха друга поръчка.
Пророкът (с.а.с.), като предчувствал, че резултатът от споразумението може да бъде променен, влязъл в стаята си и започнал да се съветва със съпругата си на име Умм Салама. Разбира се, Умм Салама е била наясно, че съпругът й не се нуждае от нейното мнение, но тя се отдаде справедливо на правото Му да се консултира с нея. Тя посъветва Пророка (мир и благословия да бъде на него) сам да заколи овена и да свали одеждите на хаджията - за да видят хората, че заповедта е окончателна.
Пророкът (мир и благословия да бъде на него) показа, че човек може да се обърне към съпругата за съвет, че няма нищо осъдително да се консултира с жена, както вярваха някои мъже и вярват и до днес. Рядко се случва владетел да обсъди критична ситуация със съпругата си. Пророкът (с.а.с.) учи другите да се съобразяват с мнението на жените си.
Пророкът (с.а.с.) беше нежен и чувствителен към жените си. Веднъж Умар отишъл при Пророка (с.а.с.) и го намерил усмихнат. Пророкът (мир и благословии да бъдат върху него) обясни своетоусмивка така: "Смея се на тези жени. Те просто седяха до мен и си говореха, но като чуха гласа ти, веднага избягаха." Жените отговорили на Умар, че „той е строг и суров“.
В същото време Умар беше учтив с жените и не беше груб или груб, просто отношението му към жените с всичко това не можеше да се сравни, защото Пророкът (мир и благословия да бъде на него) беше много мил и нежен към тях. Известно е също, че Пророкът (с.а.с.) се шегувал с жените си, играл си с тях. И така, с Айша Той се състезаваше в бягане. Веднъж изпреварила мъжа си, а следващия път Пророкът (с.а.с.) я настигнал и казал: „Това е за теб за онова време“.Пророкът защитавал жените си и знаел как да бъде строг
Високопочитаемата Сафия била от еврейски произход. Заради националността си тя често е била осмивана и обиждана. Пророкът (мир и благословия да бъдат върху него) се застъпи за нея. Когато една от съпругите се обърна към нея: „Хей, дъще на евреин!“, Сафия разказа на съпруга си за тъгата си и той я утеши.
В същото време Пророкът (с.а.с.) можел да накаже жените си, ако проявяват арогантност или неподчинение. Така Зейнаб беше отбита за известно време заради нейната арогантност към Сафии. Хафса също веднъж ядоса съпруга си и беше наказана. Но в същото време Пророкът (с.а.с.) винаги е бил чувствителен към жените си, търсел е разбиране на техните чувства и ситуации, знаел е как да прощава.
Пророкът е дал на жените си свобода на избор, но винаги е действал благородно
Когато Савда, с появата на други съпруги в дома на Пророка (мир и благословения да бъдат върху него), разбра, че Той се е оженил за нея от съжаление и от уважение към нейната издръжливост, тя се натъжи. Освен това тя вече беше стара и някои задължения вече й бяха трудни.За да я освободи от бремето на притесненията, Пророкът (мир и благословения да бъдат върху него) й предложи да я пусне по красив начин. Когато тя помоли да остане в сянката на брака с Пророка (мир и благословия да бъде на праха му), давайки своя ден на Айша, той изпълни нейното желание.
Когато Пророкът (с.а.с.) усетил безпокойството на Хафса, Той казал: „Ако тя иска, ще я освободя.“ Това кратко изявление веднага доведе Хафса до мисълта, която я уплаши, че съпругът й ще я напусне, тогава тя започна да пости и да се моли. И в крайна сметка Мухаммад (мир и благословии на праха му) остави Хафса при жените си.
Виждаме, че Пророкът Мохамед (мир на него) никога не е държал съпруги близо до себе си против волята им и винаги им е давал възможност сами да решат какво да правят, ако са недоволни от нещо. Като се има предвид тази свобода на избор, съпругите на Пророка (с.а.с.) избраха Пророка (с.а.с.).
Известно е, че съпругите на Пророка (с.а.с.) са живели в бедност, въпреки че много от тях произхождат от знатно семейство и преди това са живели при други условия. Вероятно някои от тях са искали по-добър живот - по-добра храна, дрехи, имоти. Такива желания изглеждат съвсем естествени, но специалното положение на обитателите на къщата на Пророка (мир и благословии да бъдат върху него) не позволява на съпругите да направят това. Веднага щом Пророкът Мохамед (мир и благословии на него) почувства тези настроения, Той се оттегли в далечния ъгъл на къщата.
Разбира се, една обикновена жена може да изпита подобни желания, но съпругите на Пророка (мир и благословии на него) се отличаваха със специален статут - на тях беше поверена специална мисия, така че беше важно всяка от тях да определи приоритетите си за себе си. Разбирайки това, Пророкът (с.а.с.) се обърнал към всяка от жените си с въпрос, на който не бързал да отговарят.
Той им рецитира стиха (което означава): „О, Пророче, кажи на жените си: „Ако искате светски живот и неговите украшения, тогава елате – ще ви оставя да се наслаждавате и ще ви оставя да си отидете (като дадете развод), по красив начин. И ако желаете Аллах и Неговия Пратеник и последното жилище, тогава Аллах е приготвил голяма награда за добрите сред вас” (33:28-29).
Всяка от съпругите отговорила, че са избрали Аллах и Неговия Пророк (мир и благословии на него). Всеки премина този тест и беше удостоен да бъде с Пророка (мир и благословии на праха му) и в двата свята.
Така всички съпруги доброволно се съгласиха на позицията, в която живяха през целия си живот. Пророкът (саллеллаху алейхи ве селлем) не е принуждавал никого от тях да понесе трудностите и изпитанията, които се паднали на тяхната участ.Тимур Шарафиев