Пространство на Есенин
Изборският клуб посети района на Рязан. По време на кръглите маси, в разговори с жителите на региона, имаше разсъждения за това каква е българската мечта, какво е Рязанската мечта. Александър Проханов изрази своите виждания за търсенето на българската мечта.
Българският народ е голям труженик. Работи от сутрин до вечер. Той копае окопи, ако има война, копае кариери, ако трябва да получите злато или желязо, копае ями за високи сгради и храмове. Но ни обвиняват, че сме мързеливи хора.Кои други хора биха могли да създадат държава в дванадесет часови зони и да развият земи, където няма да се роди нищо?
В своите велики дела българският човек непрекъснато се вглежда в земята, грижи се за нея: да не се огъне земята под него, да не я залее вода, да не загине реколтата. Той непрекъснато ражда, иска да направи живота си по-добър, по-красив, по-богат. Не работи! Не давай! От време на време противници идват на нашата земя и изгарят всичко до основи. И отново трябва да възстановим всичко: да строим, да се грижим за земята си.
Въпреки, че българският народ винаги гледа към земята (за него земята е майка земя, майка земя), българският народ е мечтател. Може би няма друг народ, който да бъде такъв мечтател, мечтател, да гледа толкова страстно отвъд хоризонта, да гледа към небесата, да очаква чудо, да вярва в чудо. Ние сме мечтателни и много доверчиви, простосърдечни, хитреците се възползват от това и постоянно ни мамят. Но това не ни прави различни: ние сме народ на мечтите.
А българската мечта съпътства цялото ни историческо време. Ние живеем на земята, защото мечтаем.Падаме в бездни, в ями, в дълбоки черни дупки, но бягаме оттам,защото мечтаем. Една мечта - тази тайнствена сила на българската история, българското време - ни тегли от една смърт към друга, и от един цъфтеж към друг.
Някой например казва, че смисълът на българския живот, българската история, българското съществуване е във футбола. Чувате това и си мислите: наистина ли е смисълът на българския живот, на българската мечта в спечелването на шампионата? Други казват, че българската идея е патриотизъм. Но наистина ли българската мечта се различава от швейцарската с това, че българите обичат България, а швейцарците обичат Швейцария?
българската мечта е търсена от историци, философи, визионери, религиозни пророци, тя е търсена от целия български духовен път, от изследването на етапите на цялата българска историческа духовна мисъл. Езическият етап от българската история са нашите приказки. За какво говорят? За подмладяващите ябълки, за победата над старостта, разрухата, над гниенето. Те говорят за жива вода, която възкресява. За магическа целувка, от която човек, който лежи в ковчег, може да се издигне и да оживее. Те говорят за Иван Царевич, който се хвърля във врящи котли, във вряща вода, смолист, млечен. И то не умира в тези котли, а излита оттам още по-красиво, още по-силно, по-възхитително. Такъв е и българският живот: пада в страшен котел, в страшна яма и излита оттам по-хубаво от преди...
Българската мечта може да бъде уловена и в учението на великия православен философ, мистика Старец Филотей, който се подвизавал в Свети Елизаревския манастир в Псковска област и писал писма до тогавашните издигащи се царе - до Иван III, до Василий III. Той каза: вашата цел, смисълът на вашето царуване, суверен, не е да разширявате границите на вашата велика държава. Нито в печеленето на слава, нито в събирането на голяма съкровищница.И товада съхраним Православието, да съхраним учението за небесното царство, да съхраним живеещата в нашия народ представа за този божествен план, който е свързан с православната ни вяра.
Това казва нашият велик космист Николай Федоров, който учи, че възкресението от мъртвите е възможно, победата над смъртта е възможна — още тук, в земния живот. Това изисква огромен духовен подвиг и преодоляване на всичко тленно, смрадливо, подло, гнило, живеещо в земния човек, за да стане човек и благодарение на постиженията на науката и техниката да постигне абсолютна прозрачност, чистота, небесност и красота.
За това са говорили и болшевиките, които са решили да преустроят света, да създадат ново човечество, неподвластно на омраза, експлоатация, гняв, завист, по същество – да създадат свято човечество. Революцията, разбира се, беше започната в името на земята, фабриките и мира. Но тя е започната в по-голяма степен в името на един нов човек - абсолютно нов: любящ, вярващ, милосърден, жертвоготовен.
И българската мечта, ако я събереш малко по малко от всички тези велики периоди, големи стремежи, е свързана с това да уредиш живота в България божествено справедлив, божествено възхитителен. Така че човекът е ангел за човека, а не враг, не вълк.За да спаси себе си, своя народ, България да спаси останалия свят, цялото човечество. Това е смисълът на България. България не може да бъде страна на егоисти, тя живее, за да се запази биосферата, да се запази Байкал, да се съхранят цветята, да се запази звездното небе.
Българската мечта няма граници, няма сковани форми. българската мечта е донякъде като мечта: виждаме, но не можем да опишем. Да, и цялата българска литература и култура е разказ за българската мечта, за царството небесно, което по един или друг начинпред българския човек се появяват различни периоди.
Днес, след краха през 1991 г., след страшната катастрофа, в която загубихме родината си, загубихме държавата и великият народ-победител се превърна в безстопанствен, слаб народ-лилипути, ние отново започваме да се надигаме, започваме да създаваме нашата нова държава, нашето българско царство. И в тази нова българска държава възниква нов български народ. Не онези нови българи, които ограбиха паднала България. А ние с вас сме онези нови българи, които не се предадоха и не умряха по време на оная грамадна държавна смърт. Ние оцеляхме и изграждаме нашето ново кралство.
А разбирането на българската мечта днес е много важно.Струва ми се, че за идеологията на днешната българска държава формулирането на българската мечта е основният принцип. Разбира се, трябва да знаете как да осигурите интензивно икономическо развитие, как да оборудвате банковия сектор, как да преподавате и лекувате. Но главното е да се покаже пътеводната звезда, зората на българския хоризонт.
Изборският клуб си поставя следната задача: да формулира представа за българската мечта. Американската мечта е град на хълм. Това е крепост, която е издигната на планина, крепост, от чиито бойници се виждат долини, други селища, други народи. И ако нещо в долините изглежда нередно на американците, те ще стрелят от тези вратички, ще коригират поквареното човечество с помощта на крилати ракети.
Българската мечта е храм на хълм. Ние поставяме нашите храмове на хълма и по този начин издигаме нашия храм, нашата мечта по-близо до небето. Колко божествен е Рязанският Кремъл! Това е Божията красота, едно чудно творение, в което е въплътена българската мечта от 16, 17, 18 век в изумително красиви сгради.
българската мечта за целокупната българска държава се състои отмечти за отделни български земи, български области, провинции. А Рязанската мечта, като част от общата българска мечта, е важен компонент от мечтата за българската държава. Ако клон на Изборския клуб на Рязан се заеме с формулирането на Рязанската мечта като обща българска мечта, това би било голям принос и помощ за всички нас.
Рязан е Есенин. А Есенин цял живот пее българската мечта. Той умря, когато на устата му имаше тъжна прощална песен за българската мечта, която така и не сбъдна.
Константинов има зашеметяващ, уникален пейзаж. Това е може би едно от най-приятните места в българската равнина, когато равнинната река - тихата синеока Ока - сякаш се издига. Тук тя прави шеметен завой. Тя внезапно започва да се втурва насам-натам като кобила. Тя лети нагоре към небето, след което пада на земята. Тече през божествени водни поляни. Дъги, далечни езера, стръмни места, високи брегове... И има чувството, че на това място е настъпил мистериозен пролом в земната кора. И от земята до небето и от небето до земята е положен светлинен водач. И по този световод се втурват енергии, чието име все още не е посочено. Нито физиците, нито мистиците знаят какви са тези енергии. Но е ясно, че това са творчески енергии.Може би това са вечните енергии, които винаги са свързвали земята с космоса и може би чрез тези енергии великият живот е дошъл в тази част на Вселената. Дъхът ти спира, когато погледнеш тези земи и усетиш, че тази светла струя те подхваща и сякаш криле растат в теб.
И разбирате, че тук не може да се роди велик човек. Тук може да се роди велик войн, велик откривател, който е открил втората, третата периодична таблица, или някакъв мистериозен елемент, или закона на физиката.Но тук се е родил поет. Роден в резултат на тази космическа българска вихрушка.
Самият Есенин е една космическа българска вихрушка, която вътре в българския живот далеч не е плоска, защото целият български живот се състои от вихри, възходи, падения и пак - възходи. И Есенин възникна в резултат на тази тайна на Рязан. И неговата красота, неговата оригиналност и мистерия са свързани с тези места. Есенин е много загадъчен, загадъчен е езикът на Есенин. Филолозите казват, че в поезията на Есенин нито една дума не може да бъде премахната или заменена - едно определение с друго, един глагол с друг. И в стиховете на другите ни най-големи поети са възможни такива замени.Езикът на Есенин е като писание, където не можете да промените нито една буква. С този език Есенин възпя българската мечта. И цялата поезия на Есенин е призив към небето, призив към космоса, това са евангелски четива, това са ридания, това са молитви, това е щастие, това е ликуване, това са надгробни химни, това са химни за себе си - нещастен и грешен. Това са покайни канони, които той е написал. И това, разбира се, е възхвала на българската земя, възхвала на щастието, че е българин, на това, че на земята има такъв народ като български, такава земя като България.
И може би не космически вихър е създал този уникален пейзаж и е родил Есенин, а Есенин със своя стих е родил този вихър. Може би Есенин е бил преди това? Докато Ока се съживи и започна да лети към небето, тя течеше тук равномерно, спокойно, величествено. И тогава Есенин дойде и написа един, втори, трети, четвърти стих ... И изведнъж Ока започна да лети, да се втурва от една страна на друга, защото търсеше друг - небесен - канал, и го намери. Но ако това е така, тогаваЕсенин е бил преди тази земя, тогава Есенин е бил винаги. Само изглежда, че е роден тук и едатата на неговото раждане, неговата смърт. Но в действителност Есенин няма нито дата на раждане, нито смърт. Есенин е вечен, винаги е бил. Защото българското слово винаги го е имало. Първо имаше българска дума, после се появи България, а след това останалият свят.
И затова – „в началото беше словото, и словото беше Есенин, и Есенин беше у Бога“. Това е метафора, разбира се, но е възможна и в нея намирам голяма утеха и откровение за себе си. А рязанското отражение на българската мечта е Есенин. А може би самата българска мечта е отражение на Есенин. Това е въпрос на тайнствената българска диалектика.
Близо до къщата на Есенин има дъбове. Тези дъбове израснаха от жълъди, които бяха донесени от местата на Пушкин, донесени от Сороти, от Михайловски. Това са дъбовете на Пушкин, които те си спомняха, познаваха Пушкин, които може би самият Пушкин засади, прегърна ги. Тези дъбове донесоха душата на Пушкин, стихията на Пушкин в Константиново. Пушкин и Есенин говорят през тези дървета.И както цялата вода на света е една - селското езеро, океанът, Ока, Мисисипи, Байкал, ледовете на Антарктида са свързани с тайна вода - така са и всички дървета, всички гори. Те говорят помежду си, общуват, започват да стенат, когато бъдат унищожени, да се радват, когато започне цъфтежът. Тези дъбове на Пушкин и Есенин са в постоянна комуникация. Те си четат стихотворения: дъбът на Есенин чете стиховете на Пушкин, а дъбът на Пушкин чете стиховете на Есенин. В края на краищата „ти си още жива, стара моя“ и стиховете за Арина Родионовна са много сходни. По същество това са стихотворения, писани от един дъб и друг дъб към своята прамайка-възпитателка.
И ако създадем движение, наречено Българска мечта, ако имаме силата да го направим, тогава създаването на клонове на Българската мечта може да бъде съпроводено със сеене на жълъди на Есенин-Пушкин. Така че през цялото времеБългария, в цяла Рус, растеше огромна общобългарска дъбова гора и така, че в тази дъбова гора, в нейните гори, корони, сред птиците и катериците, които скачаха там, звучеше поезията на Есенин, Пушкин. Българска мечтана поезия. Бог да благослови земята Рязан. Бог да благослови хората, които живеят там. Бог да пази България.