Противоречията на нравствения мироглед на българската интелигенция
По един или друг начин много дискусии в колекциите "Крайъгълни камъни" и "От дълбочината" са посветени на тази тема. Но може би най-задълбочено тя е разбрана в статията "Етиката на нихилизма (Характеристики на нравственото съзнание на българската интелигенция)". Принадлежи на перото на великия български философ Семьон Лудвигович Франк.
Франк изхожда от факта, че революцията, нейните последици, крахът на нравствените традиции разкриват една скрита досега картина на безсилие, неефективност и провал на традиционния морален и културно-философски мироглед на българската интелигенция. Може би това обвинение беше едно от най-силните и острите.
Факт е, че българските интелектуалци винаги са се гордели с високото си морално съзнание, със своята безкористност, с това, че за разлика, да речем, от западната интелигенция, понякога заразена с утилитаризъм, те, т.е. Българските интелектуалци винаги безкомпромисно са избирали страната на най-високия морален идеал. Според Франк именно тази гордост на българската интелигенция изисква безпристрастен анализ. Франк е съгласен, че "моралът, моралните оценки, моралните мотиви заемат абсолютно изключително място в душата на българския интелектуалец". Но какъв характер е присъщ на неговото морално съзнание? В тази връзка С. Франк използва думата "морализъм". „Имаме нужда от специални настойчиви указания, изключително гръмки призиви, които за мнозинството винаги звучат някак неестествено и засегнато, за да се усети всеобщо, че в живота все още има други ценности и стандарти, или поне са възможни други ценности и стандарти, освен морала; че наред с добротата душата има достъп и до идеалите на истината, красотата, Божествеността, коитоможе също да раздвижи сърцата и да ги доведе до подвизи.
Морализмът на българската интелигенция е една от чертите, в които трябва да се вникне, за да се види известна низост на българския дух. Според Франк „морализмът на българската интелигенция е само израз и отражение на нейния нихилизъм”. „Под нихилизъм – продължава той – имам предвид отричането или непризнаването на абсолютни обективни ценности. Наистина, Франк съвсем не опростява въпроса дотолкова, че да твърди, че научните, естетическите и религиозните интереси и преживявания са били чужди на българската интелигенция. Но целият въпрос беше кои аспекти от живота на духа се смятаха за важни и кои за второстепенни. В морализаторството на българската интелигенция най-важното е служенето на народа.
„За българския интелектуалец, пише Франк, понятието култура в точния и тесен смисъл на думата е чуждо и отчасти дори враждебно. Франк вижда същността на проблема в това, че културата в кумулативния и най-дълбокия смисъл на думата почти не привлича вниманието на българската интелигенция и следователно не се обяснява с нея на хората.
Франк, подобно на други вехи като С. Булгаков и Н. Бердяев, разкрива още едно реално противоречие в съзнанието на българския интелектуалец. От една страна, икономическата изостаналост на България налага непрекъснато да се поставя въпросът за преодоляване на бедността, разрухата, запустението, нуждата (което се отнася и за тежкото положение на разночинската интелигенция). От друга страна, много малко се осмеляваха да признаят валидността на претенциите на образован човек, занимаващ се с тежък интелектуален труд за материално благополучие. Сред интелектуалците се използваха аскетичните идеали (и те често умираха, погубваха таланта си от глад, нужда, консумация, пиянство и т.н.). Смятало се е, че духовността и материалното благополучиеси противоречат. Когато всички ценности се сведат до морализъм, а морализмът до аскетизъм, всички нюанси на културата като цяло, нейните различни аспекти изчезват. Но не трябва ли да признаем за ценна идеята, изказвана неведнъж от великите писатели и велики философи на България - идеята-призив към интелигенцията: да не се втурва в преследване на илюзорни материални блага и още повече, да не призовава само към материалното благополучие на своя народ и на другите народи по света?
Франк не отрича това. Но в статията си „Етиката на нихилизма” той обръща внимание и на другата страна на въпроса. Идеалът за бедност, аскетизъм, от една страна, и призивът за обогатяване на народа, от друга страна, - това е, което съжителства в съзнанието на българската интелигенция. И тя не можеше да свърже двата края в такова разсъждение. От една страна, това раздразни съзнанието на хората за малоценност, породено от бедността. Интелигенцията беше до голяма степен съпричастна към това, че чувствата на омраза и
завист към богатите. „Социалистическата вяра“, пише Франк, „не е източникът на това едностранно обожествяване на началото на разпределението;