Проучването на основните направления на рехабилитационните мерки в състезателния период в
Проблеми на състезателното натоварване и състезателната практика в бокса
Когато решаваме нашия проблем, можем да използваме схемата на тази система и да се опитаме да я прехвърлим в практиката на бокса за положително решение на проблема. Но преди да разгледаме възможните варианти за такава схема, нека се опитаме да разберем причините, довели до това несъответствие. За да направим това, трябва да помним всички онези възходи и падения на борбата за оцеляване, които аматьорският бокс преживява от време на време във връзка с желанието на олимпийските служители да го изтеглят от програмата на Олимпийските игри. Това доведе до официални мерки за използване на каски за защита на мозъка на боксьорите от нараняване, но не изключи травма на мозъка върху черепа, т.е. шлемът предпазва само суперцилиарните дъги от дисекция и нищо повече. Медицинска заповед "Не вреди!" не е подходящ във всички случаи в живота и още повече в спорта, където повече вреди, отколкото помага, тъй като името му често изключва използването на максимални тренировъчни натоварвания като време и интензивност в тренировките, без които рекорден резултат е немислим. И този призив понякога ограничава изискванията за квалификация в определен вид бойни изкуства, като всъщност изкривява първоначалната идея за влизане на спортист в този спорт.
Както доцент В.В. Василиева: "Единичните нокаути за повечето боксьори не оставят никакви последствия, докато повторните могат да причинят тежки функционални нарушения на нервната система. В тази връзка нокаутираните боксьори нямат право да повтарят състезания за строго определено време." По този начин, още една причина за появата„Проникването“ може да бъде неспазване на условията за рехабилитация на спортисти след нокаути и това вече е на съвестта на треньора, който изпрати боеца на ринга преди време [27, стр. 215].
М.Б. Казаков, който изследва влиянието на нокаутите върху боксьорите, смята: „Добрата обща физическа подготовка, при равни други условия, осигурява лесно пренасяне на нокаут и бързо възстановяване на тялото след него, като в същото време многократно повтарящите се удари в главата, които не са омекотени от защитни движения, могат да имат последствия, дори когато не водят до нокаут.
Мартланд описва патогенезата и клиничната картина на травматична психоза при боксьори, използвани като "торби" от професионални шампиони по бокс. В резултат на многократна и продължителна травматизация при такива боксьори се наблюдава травматична енцефалопатия, изразяваща се в нарушения на говора, затруднения в движенията, промени в очите, тремор на ръцете като лек паркинсонизъм и маскировка на лицето. В психиката имаше нарушения на вниманието и паметта, понякога намаляване на умствените способности и липса на логическо мислене. Авторът свързва появата на заболяването с повтарящи се малки кръвоизливи и размеквания в дълбоките части на мозъка с последващото им белези. Тези патологични огнища причиняват нарушения на сухожилните рефлекси. Но това е професионален бокс, а не аматьорски, който се разглежда в нашия случай.
Както знаете, мозъкът е желеобразна структура, образувана от гръбначния мозък и плаваща в цереброспиналната течност, която е около 800 пъти по-висока от плътността на въздуха, в който се извършват ударите и което значително смекчава ефекта им върху мозъка. Във въпросния млад организъм резистентността на мозъчните съдове към3-4 пъти по-висока, отколкото при възрастен, което съответно изключва сериозното им увреждане и още повече до степента, която е отбелязана при професионалните боксьори.
Ако разгледаме ударните ефекти от гледна точка на такава наука като физиката, тогава можем да говорим за проявлението на законите на потенциалната и кинетичната енергия, но в по-голяма степен кинетичната, която се характеризира с добре известната формула за произведението на масата и скоростта на квадрат, разделена на 2; и проявите на шокови ефекти тук, както следва от формулата, зависят главно от скоростта и квадратично, обаче, едва ли е препоръчително да се говори за високи скорости при боксьори на 13-14 години, но влиянието на масата може да бъде изравнено чрез използване на леки ръкавици, но добра подплата, а не тези, които днес се препоръчват от правилата на състезанието и които се използват в други видове бойни изкуства за бойци в тежка категория.
И така, проблемът е правилното и постепенно адаптиране на младите боксьори към ударно натоварване в продължение на многогодишна тренировъчна работа, като тук е уместно да си припомним мъдрото изказване на известния български физиолог Н.Е. Введенски: "Всеки млад организъм носи колосален резерв от сили и влечения. Само част от тези сили и влечения реално се осъзнават и използват в по-късен живот, и то в повечето случаи само в малка степен. 0 битки годишно, да речем, в комплексната целева програма, която е в сила от 1980 г., стандартът е 16-20 битки годишно.колкото по-висока е квалификационната стълбица, толкова повече тежки удари получава и толкова по-вероятно е да се нарани сериозно. Съответно той се нуждае от по-дълъг период на възстановяване. Следователно, дори ако вземем средната стойност на битките на година, която е дадена по-горе, възниква въпросът: къде младите боксьори ще трябва да спечелят такъв брой битки, ако в текущата класификация за спортисти на 13-14 години е достатъчно да посещават фитнес залата за една година и треньорът е длъжен да присвои 3-та младежка категория на всеки, който ходи на занятия, независимо от показателите. Но именно в тази възраст тялото има много силни страни и наклонности, които Н.Е. Введенски. Това означава, че основният обем на състезателното натоварване трябва да пада на тази възраст, а децата са напълно лишени от него. За да перифразираме изречението на Пиер дьо Кубертен, може да се каже следното: за да стане световен шампион и да има право на 10 битки годишно, спортист на ниво национален отбор трябва да се бие до 20 битки годишно; за да влезете в националния отбор, трябва да се биете до 30 битки годишно (ниво CMS), а за да достигнете това ниво, трябва да се биете до 40 битки годишно (ниво 1-ва категория), а за да достигнете това ниво, боксьорът трябва да се бие до 50 битки годишно (ниво 2-ра категория), а за да достигне успешно това ниво, един спортист трябва да се бие до 60 битки годишно (ниво 3-та категория). продуктивно да достигне това ниво , начинаещият спортист трябва да проведе до 70 битки годишно. Е, тъй като 1-ва младежка категория съответства на 2-ра възрастен, а 2-ра младежка категория съответства на 3-та възрастен, тогава 3-та младежка категория е нивото на възрастен новак, който трябва да проведе до 70 битки годишно, което означава, че млад новак трябва да се състезава до 80 пъти годишно. И тогава само за 8 години ще получим достаадаптирани към ударите на световния шампион. В същото време той просто ще проведе от около 250 до 300 битки (в нашия пример само 360 битки), докато трикратният олимпийски шампион Т. Стивънсън имаше повече от 380 битки.
Предложената система от конкурентни бойни натоварвания, по наше мнение, също съответства на тези, установени от V.S. Farfel към закономерностите (които бяха споменати по-горе), свързани с основната зависимост на едно ниво на готовност от броя на битките на предишното ниво, и намаляването на броя на състезанията с нарастващи квалификации предполага повишаване на качеството на ударите и дълги периоди на възстановяване след състезателна дейност, съответно. В нашия турнир участваха състезатели на възраст 13-14 години със състезателно натоварване от 10 до 40 битки! А това означава, че и без да имат битки за 1 година обучение, те успяват да натрупат такъв брой през втората година, а това вече отговаря на нашия подход към проблема. Е, ако „погледнете в корена“, както посъветва К. Прутков, тогава всъщност говорим за ефекта на ударите върху мозъка и тук е необходимо да се оцени самият удар, който по своята същност е подобен на експлозия, защото не без причина на практика често говорим за подобряване на експлозивните способности на боксьорите, т.е. способността на спортистите да развиват максимално усилие за кратки периоди от време. Като всяко природно явление, експлозията може да бъде положителна, но може и да унищожи. Положителното на експлозията се крие в това, че младият и изпълнен със сили организъм и психиката, на първо място, изискват движение за най-пълното си развитие, а адаптирането към въздействия е един от естествените фактори, към които младият организъм трябва да се адаптира на първо място.
В процеса на обучение човек може да установи обхвата на своите възможности и да определи каквотой е способен. Отрицателното въздействие на ударите е свързано с нарушаване на естествената противоударна бариера, съществуваща на ниво психика (оттук и загубата на съзнание след силни удари) и до голяма степен е свързано с дейността на вестибуларния апарат, който е значително нарушен. Оттук и загубата на равновесие след удари и последващите негативни моменти в здравето. Следователно спазването на правилата на състезанието трябва да се превърне в норма за спортисти и треньори. В този случай има два негатива: спортистът не усеща дали расте или не, треньорът не вижда къде да води тренировъчния процес по-нататък. Всеки специалист знае, че тренировъчният процес е свързан с формирането на специфични невронни връзки в централната нервна система, наречени динамичен стереотип, и колкото по-развито е движението, толкова по-стабилно е проявлението на този стереотип в живота: именно в състезание при наличие на значителна психическа възбуда се потискат проявите на слабо развити динамични стереотипи, видими са недостатъците на тренировъчния процес и се определят начините за коригирането му.
Известен специалист в областта на умственото обучение, професор, доктор на медицинските науки E.M. Каструбин заявява в своите трудове, че всеки човек има определен адаптивен резерв, който се унищожава по време на живота от стресови ситуации и, както знае всеки специалист в областта на спорта, компетентното изграждане на тренировките и воденето на спортисти на състезания и, разбира се, самото състезание са най-добрите превантивни мерки срещу стреса, т. това е разумно организиран стрес, който действа като удар, който чакате и който определено ще смекчите и намалите въздействието му до минимум, което означава, че ще запазите максимално адаптивния резерв. Ако се върнем към практиката на бокса, тогава всеки добре планиранза младите боксьори микроцикълът трябва да завърши с тест (спаринг) или състезание и въз основа на техните резултати треньорът планира подготовката на следващия микроцикъл, който завършва по същия начин, но по-добре със състезание.
В същото време би било полезно да се припомни, че бойният диапазон в бокса е много обширен и варира от условни, свободни битки и спаринги до водещи, контролни, квалификационни и основни състезания, с други думи, има къде да получите необходимия брой битки [29, стр.172].
А сега нека си спомним олимпийското мото „По-бързо, по-високо, по-силно“, което изискваше идентифицирането на най-издръжливите равни в борбата в различни спортове. И това е разбираемо: хората се нуждаят от идеал, който да им покаже възможностите на човешкото тяло, на който биха могли да подражават и който да служи като фар при определяне на собствените им физически възможности - границата, до която биха могли да стигнат, без да се страхуват да навредят на здравето си. И всъщност физическото качество „издръжливост“ определя способността на спортистите да постигнат рекорден резултат в състезание от световна класа, въпреки че по някаква причина то отсъства в слогана, както често се случва в живота, но, да речем, ако добавим „и възможно най-дълго“ в края на слогана, това само ще добави яснота и по-точно ще определи целта. И така, издръжливостта основно определя рекордния резултат в спорта, дори и с едно движение, тъй като предварителната тренировъчна работа с помощта на механизма на честотния код позволява на спортиста да направи това едно, но титанично усилие, набирайки необходимия брой движения в тренировката, а това е работа за увеличаване на издръжливостта и нейното проявление в състезанието като рекорден резултат. Издръжливостта трябва да бъде поставена на преден план в състезанията по бокс,което според В.С. Градациите на Farfel се вписват в зоните на максимална и субмаксимална мощност, което означава, че минималното време на състезателния сегмент трябва да бъде 3 минути, а в бъдеще (когато повечето спортисти се доближат до рекордния индикатор) да се увеличи до 4 минути и след това (при същите условия) до 5 минути.
И още едно нововъведение, което изисква спешна корекция, е спирането на битката след предимство от 15 удара. Значението му е същото - да не се навреди на здравето на боксьорите с явно предимство на един от тях. Но това е разумно в предварителните битки, където могат да се срещнат спортисти с различни нива на подготовка или по-скоро различни стилови школи. Но ако лидерите се отглеждат и аутсайдерите се елиминират в предварителните битки, тогава водещите спортисти влизат в полуфиналите и тук спирането на битката след 15 удара от предимството изглежда доста тъжно, защото ако боксьорът има възможност да нанесе решителен удар дори в края на битката, той е лишен от тази възможност насилствено. От този подход страдат боксьорите, които разчитат на изтощаване на противника и на ефектен завършек на двубоя в 3-ти или 4-ти рунд, което винаги е интригувало и привличало публиката и от което сега са лишени поради тази иновация. Това също изключва правото на последен нокаутиращ удар в края на 4-ия рунд със загубени рундове като цяло, което също не добавя забавление към бокса. Следователно, ако сега е невъзможно да се отмени тази иновация като цяло, тогава поне полуфиналът и финалът на състезанието трябва да бъдат освободени от него. Проблемът за организиране на "служба за собствена съдебна сигурност", чиито основи бяха разработени в съветско време от В. Дружинин и Е. Калимулин, трябва да стане реален за съдебната комисия днес.
Проблемите, които поставихме и как да ги решимрешения са характерни не само за бокса, но и за други бойни изкуства и са съзвучни с проблемите на спорта като цяло.