Прозорец към природата „Чучулига край пътя
Хората от по-старото поколение си спомнят провокативната „младоженска” песен: „Чучулига край пътя, чучулига край пътя.”/ Вика, чудакът се тревожи:/ „Я, кажи ми, чий си?/ О, кажи ми, чий си,/ И защо, защо идваш тук!”
Веднага ще забележите летяща чучулига по широки, като лопати, крила, по нисък и нервен полет с издигания и спускания, като на циркови акробати, по мигащото оперение - бяло и черно. Брачните игри са придружени от силни викове: "Чий си!"
Спомням си, че като деца специално отидохме отвъд реката, където тези птици се заселиха на мократа поляна - отидохме да „дразним чибосок“. Появата на чучулигата беше притеснителна и те извикаха по-силно от обикновено: „Чий си?!”
Когато пълноводието свърши и ливадите изсъхнаха, брачните игри на птиците във въздуха отстъпиха място на изграждането на гнезда. Течението продължаваше вече на земята и в бягането на чучулигите имаше моменти, когато спирайки и опирайки гърди в меката земя, те изкопаваха нежни дупки с краката си. Ние, момчетата, имахме смелостта да намерим тази дупка-гнездо, където четири пъстри яйца, подобни на круши, лежаха върху легло от няколко тревни клонки. Възрастните ни забраниха да играем тези игри. И всичко завърши с това, че напуснахме поляната под крясъците на разтревожени птици.
Идвайки на посещение в родното си място от Москва, ако беше през пролетта, със сигурност щях да отида на поляната отвъд реката - да слушам чучулиги. За съжаление с всяка изминала година бяха по-малко, но все пак изплаших една-две двойки. И веднага викът на летците събуди спомени от детството и по-късно роди песен: „Край пътя има чучулига. »
Тези сладки птици гнездят в цяла Европа и по-нататък в Азия с ивица до Тихия океан. Навсякъде се издават от характерни викове, цветът е черно-бял от разстояние, нервен полет и гребен от тесни пера на главата.
Имало едно време у домаскитайки се по поляната още през май, изплаших стадо чучулиги. Майка им с някакъв вик подкани децата да се скрият и те (пухени якета - черни и сиви) веднага се сляха със земята. Но един се поколеба и хукна към пресъхналата локва. Не можеше да го прескочи и беше невъзможно да се скрие на пясъка - чучулигата се опита да тича около локвата до неравностите. Но много исках да снимам бегача и се състезавахме около десет минути: къде е той - там и аз от другата страна на водата. Съжалявайки за издръжливата мацка, трябваше да замръзна и той, хвърляйки се в неравностите, изчезна. Майката, която ме гледаше, летеше в кръг и викаше на децата „да не се появяват“.
За къде летят? Ясно е, че през зимата е по-топло от нашето и има с какво да се храним.
Преди около осем години изведнъж ги видях през зимата. С преводача на моите книги, Ив Готие, през късната есен шофирахме от Париж за Нормандия. Имах готов фотоапарат, разбира се. И в някаква обширна равнина между горите той изведнъж видя гъста, странна вълна от черни и бели точки. Молейки Ив да спре, през бинокъл на обработваема земя той видя огромно стадо от своите познати. Бяха няколко хиляди. Чучулигите седяха спокойно, явно се чувстваха в безопасност на открито. Но не ми позволиха да се приближа - изведнъж, като по даден сигнал, грамадно ято излетя, скривайки небето с проблясък на въгленочерно и снежнобяло оперение. „Те зимуват тук“, каза Ив. „И тази птица е обект на хазарт с нас.“
На връщане на бензиностанцията срещнахме и ловци. Говореха оживено за някакъв инцидент. Всеки имаше дневна плячка, вързана за колана си с халки - две или три убити чучулиги. Ние не стреляме по тези птици и беше тъжно да ги видим неспособни да извикат: „Чий си ти?“
Къде и колко чучулиги умират сега - на места за зимуване, на гнезда ина полети, никой няма да каже. Но има забележимо по-малко птици навсякъде. Освен във Франция, те зимуват и в Испания, на островите на Англия и в Северозападна Африка. Със затоплянето на климата местата за гнездене забележимо се изместват навсякъде на север. Чучулигите са станали често срещани в Скандинавия и в нашите северни райони - природата бързо се адаптира към променящите се условия.
Чучулигите имат много роднини, подобни на тях по външен вид и начин на живот. В Африка близо до извора на Нил видях чучулига. Тази сиво-кафява птица е само отдалечено подобна на външен вид на "нашата" чучулига. Те пишат, че тази нервна, неспокойна птица служи като „сигналист“ за всички, които са с нея, като нашата сойка - тя надига вик при всяка очевидна или въображаема опасност. Тази чучулига се нарича пришпорена за твърдите израстъци на гънките на крилата. С тях чучулигата може да нанесе чувствителни удари на враговете.
Тази чучулига, която чистеше перата си край водата на Нил, ме остави на десетина крачки, без да отлети, когато набързо, но без резки движения, я свалих.
Шумната чучулига не се счита за страхлива. Видяхме го да тича сред крокодилите по пясъчните брегове на Нил. Местните хора казват: тази и още една птица (не разбрах коя) рискуват да се качат в отворената уста на крокодили - те кълват пиявици и парчета месо от зъбите си. А чудовищата, готови да грабнат всеки, не докосват тези техни приятели. Те живеят в Африка без полети до далечни страни.
И „нашите“ чучулиги вече са на път към местата за гнездене или може би вече празнуват пролетни сватби на някои места.
Славеят пее добре, но е хубаво да чуете не само песента, но и вика на жерава, кукувицата, ливадния дърдавец, пъдпъдъка и преди всичко чучулигата: „Чий си?!” И искам да му отговоря с думите от песента: „Не крещи, гребенест, не се тревожи напразно“, няма да те докоснем, няма да те докоснем. Лети, приятел!