Първа помощ при мозъчно сътресение или мозъчна травма

Първа помощ при мозъчно сътресение или мозъчна травма

Черепно-мозъчните травми водят до висока смъртност и инвалидност сред най-активните и трудоспособни групи от населението - млади и средни хора от 17 до 50 години, предимно мъже.
Основната причина за черепно-мозъчни травми са пътнотранспортните наранявания, след това уличните, битовите, спортните и накрая промишлените.
Многобройни клинични наблюдения показват, че пациентите с мозъчно сътресение или мозъчна контузия, на които не е оказана първа помощ навреме, често губят способността да извършват дори проста работа за дълго време, получават временна или постоянна нетрудоспособност. Тези пациенти, както и пациентите с тежка мозъчна травма, изискват подходящо лечение от самото начало.
Тежката травма на черепа и мозъка води до нарушаване на жизнените функции на тялото, следователно не само по-нататъшният резултат от травматичното мозъчно заболяване, но често и животът на жертвата зависи от навременната и правилна първа помощ.
За да се осигури тази помощ бързо и ефективно, е необходимо да се идентифицират и правилно да се оценят симптомите на сътресение и мозъчна контузия, тъй като тези симптоми и техните комбинации определят локализацията и тежестта на увреждането на различните му отдели.
Съществува определена връзка между местоположението на травматичния фокус в полукълбата, мозъчния ствол и нарушенията на определена функция.
Мозъкът се състои от няколко отдела - полукълба,малък мозък, ствол. Фронталния лоб на мозъка заема цялата предна половина на полукълба и е ограничен от париеталния лоб от централната бразда, от темпоралния лоб от така наречената Силвиева бразда. Предната централна бразда е предната централна извивка, задната е задната централна извивка.
В предния централен гирус е ядрото на моторния анализатор на цялото човешко тяло; отгоре надолу има нервни клетки, които инервират стъпалото, подбедрицата, бедрото, торса, горния крайник, шията, лицето, езика, челюстта, ларинкса, фаринкса, т.е. връзката на органи, области и части на тялото с централната нервна система.
При дразнене на тази зона възникват конвулсии и съкращения на съответната мускулна група от противоположната страна на тялото. Ако има разрушаване на зоната на предния централен гирус, възниква така наречената централна пареза или парализа с повишаване на мускулния тонус.
В задните части на предния дял на мозъка има център за реч, чието разрушаване води до нарушена реч. При такива нарушения пострадалият не може да говори и да повтаря казаното, въпреки че разбира реч и писмен текст.
В задната централна извивка и предните части на париеталния дял на мозъка има анализатор на тактилна, болкова и температурна чувствителност, дълбоко мускулно-ставно усещане, позиция на тялото в пространството. При дразнене на тези зони на париеталния дял на мозъка се появяват неприятни усещания, тъпа болка, парене, изтръпване, студенина в съответните части на тялото и крайниците.
С разрушаването на задната централна извивка настъпва пълна загуба или частично намаляване на повърхностната и дълбока чувствителност на тялото и крайниците.
Темпоралният лоб на лявото полукълбо на мозъка съдържацентър за възприятие на речта. С поражението на този център настъпва вербална глухота с пълно запазване на слуха. Пациентът не разбира речта, адресирана до него, и произнася безсмислена комбинация от думи и срички.
В тилната част на мозъка се намира зрителният център, който осигурява възприемането и анализа на светлинното излъчване на околната среда и формира зрителни усещания и образи. При натъртвания на тилната част на мозъка зрителните полета изпадат.
Малкият мозък (малък мозък) се намира под тилната част на полукълбата на големия (мозъчен) мозък, е орган за координиране на движенията и регулиране на мускулния тонус, има множество връзки с гръбначния мозък и полукълба. При натъртвания на малкия мозък възниква нарушение на координацията на движенията. Движенията стават бавни, неудобни, губят своята гладкост и яснота; наблюдават се треперене на крайниците по време на движение, мускулна слабост.
Сътресението е по-лека форма на нараняване в сравнение с контузията. Нарушенията при него имат функционален характер. Основни симптоми: зашеметяваща, по-рядко краткотрайна загуба на съзнание; загубата на способността на пациента да си спомни какво се е случило с него преди нараняването; главоболие, световъртеж, гадене, звънене и шум в ушите, зачервяване на лицето, изпотяване, краткотрайни нарушения на дишането, промени в пулса (краткотрайно учестяване или забавяне).
При обективен преглед се наблюдава: дивергенция на очните ябълки, различна големина на зениците, потрепване на очните ябълки по хоризонтална линия при поглед отстрани. Възможно е да се разкрие гладкостта на назолабиалната гънка, леко, бързо изчезващо напрежение на тилната мускулатура, невъзможността за притискане на брадичката към гърдите.
Въпреки че мозъчното сътресение се счита за относително лека травма, не трябва да се забравя, че вв острия му период горните симптоми могат да прикрият по-тежки и животозастрашаващи мозъчни увреждания, като контузия, кървене, притискане на важните му центрове с изтичаща кръв. За да не ги пропуснете, всички пациенти със сътресение на мозъка подлежат на хоспитализация.
Такива пациенти се транспортират в хоризонтално положение на носилка. На главата на пациента трябва да се постави пакет с лед. Ако жертвата има рана на главата, тя трябва да бъде затворена с чиста превръзка, след като кожата около раната е обработена с алкохолен разтвор на йод.
Натъртвания на мозъка се различават по локализация, дълбочина на увреждане на мозъчната тъкан и тежест. Огнища на контузии се намират в мозъчните полукълба на тяхната повърхност, основа, в малкия мозък и в стволовите области. Синините са особено тежки, при които има много огнища на тъканно разрушаване не само в полукълбата, но и в стволовите области на мозъка.
Черепно-мозъчните травми са леки, средни и тежки.Леките натъртвания включват натъртвания върху повърхностния слой на сивото вещество на полукълбата, така наречената мозъчна кора. При такива пациенти загубата на съзнание може да продължи 2-3 часа, след което в продължение на няколко дни те са в състояние на зашеметяване; зениците им са равномерно свити, реакцията на светлина е жива. Пациентът е обезпокоен от гадене, желание за повръщане.
При умерени мозъчни натъртвания има увреждане на бялото вещество на мозъка, т.е. мозъчната тъкан на по-дълбоките слоеве, разположени под кората. Загубата на съзнание продължава до 2 дни. Възбудата на жертвата се отбелязва за 1 ден. Реакцията на зеницата на светлина е бавна, бавна. Тилната мускулатура е напрегната. Наблюдават се гърчове, повръщане.
С тежки мозъчни контузии обширникръвоизливи, раздробяване на тъкани с тяхното дифузно разпространение в полукълба и области на стъблото. Такава жертва е в кома (безсъзнание) от 2 дни до 2 седмици. Реакцията на зениците му на светлина е рязко потисната. Той често има конвулсивни припадъци, често има нарушения на дишането, преглъщането, сърдечно-съдовата дейност, отпускане на всички мускули, прибиране на корена на езика, неволно уриниране и отделяне на изпражнения.
Мерките за първа помощ при мозъчни натъртвания се определят както от общото състояние на пациента, така и от условията на местопроизшествието. Необходимо е да се установят обстоятелствата на нараняването и състоянието на жертвата в първия момент след нараняването.
Пациентът трябва да легне удобно, да разкопчае яката и да разхлаби колана. Обърнете внимание на пулса, състоянието на кожата, техния цвят, температура, влажност. Незабавно почистете дихателните пътища от кръв, слуз, повръщано.
Проходимостта на дихателните пътища се възстановява, както следва: жертвата трябва да отвори устата си, да изпъне езика си; след това с показалеца, увит във влажна марля, отстранете слуз, кръв, повърнато, чужди тела (счупени зъби и др.) от устната кухина и назофаринкса.
Изкуственото дишане по метода уста в уста или уста в нос се извършва само след цялостно почистване на дихателните пътища, в противен случай може да възникне запушване на трахеята и бронхите от чужди тела. Неразрешеното затваряне на дихателните пътища може да причини тежки усложнения, водещи до смърт, или да причини смърт на жертвата веднага след нараняването.
Пациентът може да спре да диша, тъй като има рязко намаляване на съдържанието на въглероден диоксид в кръвта, което води до намаляване на дразненето на дихателния център. В този случай е необходимо да семногократно изкуствено дишане.
При масивно кървене от рани на главата на пациента се прилага превръзка под налягане, транспортирана на носилка с повдигната табла до болницата.
Костни фрагменти и чужди тела никога не трябва да се отстраняват от раната, тъй като тези манипулации често са придружени от обилно кървене.
При кървене от външния слухов проход се извършва неговата тампонада. Не се препоръчва да поставите тампон дълбоко в ушния канал, тъй като е възможно инфекция на раната.
При рязко възбуждане на жертвата и конвулсивни припадъци е необходимо да се предотврати прибиране на корена на езика, фрактури на костите. За да направите това, долната челюст на жертвата се измества напред, натискайки с първите пръсти ъглите й. За да се избегне увреждане на крайниците (по време на конвулсии), те се изправят внимателно и се фиксират чрез завързване или превръзка към носилка.
При комбинирана черепно-мозъчна травма, когато има фрактура на крайниците, може да се развие травматичен шок, характеризиращ се с тежки нарушения в дейността на централната нервна система, кръвообращението, дишането и метаболизма. Антишоковата терапия трябва да започне веднага на мястото на инцидента и да продължи по време на транспортирането на пациента.
Пациент с комбинирана черепно-мозъчна травма трябва да се транспортира на твърда носилка, като фиксира главата и шията върху дъската с ролка или надуваем пръстен, поставен под тях.
По този начин лицето, което предоставя спешна помощ в случаи на черепно-мозъчна и комбинирана черепно-мозъчна травма, трябва в следващите няколко минути след инцидента да предприеме спешни мерки, необходими за спасяване на живота на жертвата - нормализиране на дишането, спиране на кървенето, фиксиране на главата и шията, правилно поставяне на пациента на носилка, т.е.транспортиране до лечебно заведение.
