Първият треньор на Андрей ВОРОНЦЕВИЧ „От безделници често стават играчи на високо ниво“
Паметта не е гранит ... Тя не е вечна. Много неща в живота ни са забравени. И не защото го искаме - животът ни е такъв. Но извън паметта и времето, в душите си ние издигаме паметници на хора, които са оставили в нас частица от себе си, топла и светла ... Именно тези части заедно формират това, което се нарича разумен човек в обществото. Тези хора включват родители, приятели, учители, треньори. Какво би станало, ако ги нямаше в живота ни? Къде щяхме да отидем, ако не бяха те? Въпросите са риторични и излизат наяве само с времето… Често си затваряме очите за много неща и в резултат на това губим най-важното – героите на нашето време… Дмитрий СТУЖУК е тренирал Андрей Воронцевич в ранна възраст. Той ни разказа как Андрей се различава от другите, за интересни моменти от живота на този талантлив млад мъж, а също така говори за сегашното поколение баскетболисти и идеалния треньор за тях.
"Ризата на гаджето Андрей"
- Дмитрий Александрович, вашият ученик Андрей Воронцевич на младини вече защитава цветовете на националния отбор, както и на московския ЦСКА. И какви бяха първите стъпки, за да станеш играч?
- Много от Андрей беше вродено. Всички в семейството на Андрей са доста високи, така че нямаше проблеми с растежа. Освен това човекът имаше силно развит инстинкт за гол. Никога не е бил алчен, обичаше да играе красиво, да подава. Но не може да се говори за пълната му доминация на игрището. Все пак той беше още дете. Той се разкри напълно на финала в Тамбов още като юноша. Тогава от 16 отбора станахме единадесети. И можеха да паднат още по-ниско, ако не беше мачът с домакините на турнира, отборът на Тамбов. Момчетата измъкнаха победа, както се казва, с месо. Разликата беше една точка.
- А каква роля изигра Андрей в този мач?
- Колко често общувате с Андрей? Отдавна ли поддържате връзка?
- Как реагират на Андрей?
- За мнозина това е вид помощ. Виждайки Андрей на един етаж с тях, знаейки какво е постигнал, разбират, че има шанс да стане добър професионален баскетболист, че това не е загуба на енергия. Те започват да разбират, че усилията им не са напразни, няма да отидат на вятъра и уменията, които са придобили, ще им помогнат в живота.
„Считам представянето на българския отбор за провал“
- Кога разбрахте, че Андрей влезе в олимпийския отбор?
- Когато дойде през пролетта, вече знаех, че е в разширения списък. Но той постоянно беше преследван от наранявания, които, разбира се, му попречиха да придобие отлична форма. Честно казано, не мога да отговоря дали беше перфектна, но беше достатъчна, за да влезе в основния баскетболен отбор на страната. Въпреки че нараняванията бяха сериозни. Освен тежка настинка, Андрей скъса мускул по време на тренировка. Когато се възстанови, изглежда, че е време да се заеме с играта, но на тренировка той изтегли още един мускул.
Как се представи отборът според вас? Каква беше ролята на Андрю в него?
- Аз лично смятам нейното представяне за провал, защото отборът не само не излезе от групата, но остана в средата на таблицата. И това европейски шампиони ли са? Ясно е, че е много трудно да изведеш отбора на върха на формата си два пъти в годината, но във всеки случай това не ни утешава. Що се отнася до Андрю, трудно е да се прецени. В нашия отбор има много талантливи играчи. Мисля, че той е корав играч. Има футболисти като Моня и Кириленко – леки и технични, но има план на Хряпа и Воронцевич. Просто има много малко играчи като Андрей.
- Кой момент от игрите на Андрей си спомняте най-много?
- За мен е такамача, когато получи картбланш от Месина, се възползва от това. Той вкара в този мач, по мое мнение, тринадесет точки, направи няколко борби. Но не е това. Именно когато Саврасенко беше контузен, Андрей успя да се отвори в БК ЦСКА, получи доверието на главния треньор. До голяма степен благодарение на тази игра той стана това, което е сега.
- Какви качества възпита баскетболът в Андрей и кои вече са заложени?
- В баскетбола има понятие "играч". Това е името на момчетата, които могат да играят поне на средно ниво. Андрю беше геймър. Разбира се, баскетболът му възпита чувство за отбор, воля и много повече. И така, от детството си беше човек с риза. Даже бях малко мърляч, но от моя опит искам да кажа, че играчите на високо ниво често излизат от мърлячи.
- А каква е днешната младеж? Много ли е различно от предишните поколения?
- Младостта според мен става все по-зле и по-зле. Можех да почувствам това сам. Те завършиха баскетболното училище по няколко въпроса, с които се занимавах, а именно осемдесет и седма, осемдесет и осма, деветдесета година от раждането. Сега, като идвам в училищата да набирам нови момчета, се учудвам какъв хаос настъпва в отношението им към всичко. И всичко това, защото децата сега имат твърде много права и в същото време нямат отговорности. Мисля, че това е грешно, тъй като аз самият съм треньор, практикуващ строга дисциплина. С течение на времето тези беззаконници се коригират, защото аз, като всеки учител, влагам душата си в тях. Дъщеря ми дори казва, че имам не едно дете, а три издания деца. Но като цяло един пример пасва добре на ситуацията: на годишнините на училището като правило присъстват хора на възраст, които отдавна са го завършили. И колкото по-близо е дипломирането до нашето време, толкова по-малко ученици идватвечери за срещи. Досадна тенденция...
- Какъв според вас трябва да е треньорът за тях? Каква е неговата роля?
- Първият треньор е преди всичко възпитател, особено в сегашните условия. Той е треньор, мениджър и приятел. Сега решавам всички въпроси от ежедневието и особено това се отнася за пътуванията и таксите, където отговарям за всички. От практиката също разбрах, че има много моменти, в които момчетата и техните родители не могат да се споразумеят и тогава те често идваха при мен, споделяха проблема и заедно намирахме зрънце истина и начини за решаване на проблема. Идеалният треньор не съществува, но всеки трябва да се стреми към идеала. Що се отнася до неговите характеристики, това са такива качества като благоприличие, строгост, способност да обяснява, да намира подход към всеки.
Още свързани материали: Омск на Олимпийските игри в Пекин