Психологически аспекти на епилепсията
Психологически аспекти на епилепсията
Формирането на вътрешна картина на епилепсията, като всяка друга болест (холистичен образ на болестта на пациента, която възниква при пациент), преминава през следните етапи:
1) начален - в който се формира сетивната тъкан на болестта, т.е. телесните усещания, причинени от нея. На този етап усещанията са слабо отразени (разпознати) и вербализирани (податливи на словесно описание);
3) вторично значение - съпоставяне на собственото благополучие със стереотипите, съществуващи в дадено общество относно системи от значения, които изразяват опита на дадено общество относно здравето или болестта. На този етап усещанията придобиват статус на симптом. Вторичното значение зависи от представите за заразността, лечимостта на болестта, в съответствие с мита за болестта и нейното лечение, който съществува в дадено общество;
4) генериране на значението на болестта от личността - съотнасянето на значението на болестта с тяхната собствена система от ценности, мотиви. Личното значение на болестта може да бъде различно:
- имат конфликтно значение (допринасят за получаване на едни мотиви и пречат на други).
Въпреки факта, че по-голямата част от пациентите с епилепсия са интелектуално непокътнати и при тях не настъпват промени в личността, средновековните идеи за това заболяване са все още живи в общественото съзнание, стигматизирайки (стигматизирайки) неговия носител. Този проблем се среща навсякъде по света, да не говорим за днешна България, където домашното насилие както в детски, така и в групи от възрастни е станало почти норма. На човек с епилепсия често може да бъде отказана работа, ако диагнозата му е известна. Детето може да не бъде водено на детска градина, училище. На думи, „за да не наранят други деца“, но в действителност те просто се страхуват от отговорност.
Болестта носи на човек не само болезненосоматични усещания, но засяга и основите на съществуването му като личност. Качествената информация, както и психологическата подкрепа, могат значително и положително да повлияят на процеса на формиране на вътрешна картина на болестта. Над това работят психолозите.