Пътят към Феникс, Cherkessk News
Във връзка с последните събития в Бостън, във връзка с убийството на Тодашев, във връзка с цялата тази истерия за това, че "кавказкото беззаконие"прекоси океана в Америка, решихме да разберем как все пак живеят кавказците в САЩ. Представляват ли заплаха за най-могъщата държава в света?Caucasian Politics вчера публикува първа част от интервю с чеченския спортист Адлан Амагов, който покорява американския спортен Олимп.
Във втората част кореспондентът запознава читателитес американските "въздушни маршали"и интервюскарачайски бизнесмен, който заминава за Съединените щати на 18-годишна възраст, притежавайки собствена транспортна компания.За подробности вижте материала на "Кавказка политика".
След това трябваше да се върна в Ню Йорк. Пристигнах на летището, регистрирах се и чаках да се кача, когато изведнъж чух името си по високоговорителя. По някаква причина ме помолиха да дойда на рецепцията, което и направих.
Оказа се, че по някаква причина мястото ми е сменено, за което искаха да предупредят с издаване на нова бордна карта. За мен нямаше значение дали да седна на петия ред или на петнадесетия, взех билет и се качих на самолета, качването започна.
Оказа се, че новата ми седалка е на последния ред. Там вече седяха жена около 40 и мъж около 30. Учтиво станаха и ме пуснаха да мина до мястото до прозореца.
Усмихнахме се един на друг, казахме няколко шеги за това, което е обичайно да се казва, но не и да слушаме. И това е, затворих очи и се опитах да заспя.
Но не беше там, съседите ми започнаха много интересен разговор за мен. Говореха за лоши ченгета.
Отворих очи и започнах да слушам, човекът ни каза, че мечтае да стане полицай, защото не може да гледаколко мръсни "ченгета" има в Америка. Бях изненадан и попитах наистина ли са толкова много?
На което получи утвърдителен отговор. Човекът дори цитира няколко случая, когато полицията убива невинни хора, след което им поставя оръжие или наркотици. И един случай за това как добър полицай разказа за престъпленията на колегите си и след това беше уволнен от полицията.
Всички информационни агенции мълчат за подобни случаи, според диктора нямат право да го афишират.
Спомних си за убития от агенти на ФБР Ибрагим Тодашев и попитах дали е чувал за този случай.
Той отговори отрицателно, като го призова да му каже за това и, очевидно, за предпочитане със собственото си мнение по този въпрос. „Сигурно така се извежда човек на разговор от агенти под прикритие “, помислих си и разказах за Тодашев и как е бил убит.
Мъжът и жената поклатиха глави, казвайки: „Какъв ужас“.
Жената взе думата и така „ненатрапчиво“ премина към терористичния атентат в Бостън, между другото, попита ме за мнение дали Царнаеви наистина са го извършили.
Разказах им накратко моята версия на събитията, те кимнаха, спомниха си.
След това разговорът се обърна към терористичната атака от 11 септември. Двамата, надпреварвайки се, започнаха да разправят как не вярват в официалната версия, а вярват в конспиративен заговор, че куп експлозиви са открити върху развалините на твърде правилно паднали сгради и т.н.
В общи линии посланието беше следното – „можете спокойно да ни кажете всичко, което мислите за атаката, ние самите не вярваме на правителството на САЩ“. Разочаровах ги, като отговорих объркващо, че това явно е направено от терористи, без да уточня от каква нация са.
На свой ред, когато попитах дали знаят за Едуард Сноудън, получих изненадани погледи с думите „не“. трябвашеда напомня, тоест да каже кой е и с каква информация разполага.
Плавно приключихме темите за разговор, поговорихме още малко за болки в гърба и други здравословни проблеми, които всеки има. Наближаваше кацане във Финикс, където трябваше да сменя самолета и да отлетя за Ню Йорк.
Сбогувах се със съседите и всички тръгнаха в различни посоки.
Не намеквам нищо, но само като странична бележка, във всеки самолет в Съединените щати има "небесни маршали". Агенти под прикритие, чиято основна задача е да се борят срещу въздушните похитители.
Пътят към Ню Джърси
От Финикс летях до същото летище Джон Ф. Кенеди, където ме посрещна моят приятел. Отидохме в Ню Джърси. Пътуването отне 40 минути.
По пътя мен и приятеля ми ме спря полицай. Той се приближи, провери документите и попита: "Вие от къде сте? ". Шофьорът ми отговори: "Ню Джърси." Този отговор не задоволи полицая и той попита отново, като обясни какво има предвид под страната, сочейки ясно към мен, аз отговорих: „Русия“.
Тогава полицаят се усмихна и попита: "Коя част на България? ". Стори ми се, че вече знае отговора на въпроса ми, казах му откъде съм. Говорихме малко за ситуацията в Чечня, че всички видове негативни стереотипи не са верни, той призна, че уважава всички народи и по този начин се разделихме.
Отидохме до Ню Джърси, полицаят отиде да се преоблече, о, искам да кажа, продължи да патрулира.
Карачайски бизнесмен в Америка
Моят приятел и аз отидохме на гости на карачайски бизнесмен на име Таулан Карабашев. Прие ни много добре. Говорихме за живота му в Америка.
- Как стигнахте до Америка?
- През 2003 г., когато бях на 18 години, дойдох с мой приятел по студентска програма. Отидох за лятото, за 4 месеца, но след това реших да остана тук да уча и да работя.
- Трудно ли беше за едно 18-годишно момче да дойде в нова страна и да се установи без ничия помощ?
Да, в началото беше трудно. Но се придържах към принципа „колкото по-трудно, толкова по-интересно“.
- Какво правиш сега в Америка?
- Аз съм собственик на транспортна компания, занимаваме се с превоз на товари в цяла Америка.
- Трудно ли беше да започнете бизнес в Америка?
- Не беше лесно, дълго време събирах пари за бизнеса си. Когато за първи път дойдох в Америка, трябваше да работя на много трудни работни места, работех на строителни обекти, като шофьор, спестявах пари и работех. Вярно, изпратих част на роднините си, опитах се да им помогна.
Когато вече бях отворил собствена фирма, отново трябваше да работя много усилено, бях и собственик на фирмата, и работник, и шофьор, и диспечер. Като цяло натоварването беше огромно, но имах цел - за един ден да популяризирам компанията си, така че да работи вече като система, така че всичко да работи без мое участие и изглежда, че днес успях.
- Били ли сте в България и смятате ли да се върнете завинаги в родината си?
- Да, често го правя. Родината си е родина. За мен, като кавказец, тази дума е двойно по-важна, ние сме загрижени за нашите родни места, където сме родени и израснали. В Америка срещаш много хора, които, пристигайки тук, веднага забравят откъде идват, забравят роднините и приятелите си, че са останали там. За тях домът е там, където се чувстват добре. За мен родината е моят град, моето село, моите роднини и със сигурност ще се върна там, за да отгледам децата си според нашитетрадиции.
Да, и икономиката в България изглежда се подобрява, днес в България е напълно възможно да отворите собствен бизнес и да бъдете успешни с правилния подход към бизнеса. Прави ме щастлив.
- Голяма ли е кавказката диаспора в Америка?
- В щата, в който живея, Ню Джърси, има доста голяма кавказка диаспора. Имаме собствен културен център, джамия, събираме се по всички празнични поводи и дори без повод (смее се).
Кавказка джамия в Ню Джърси
Диаспората е много сплотена и сред нас има не само кавказци от България, но и кавказци, дошли в Америка от различни части на света: от Турция, Сирия и други страни. Нашата общност включва карачаевци, чеченци, дагестанци, черкези, ингуши и други.
Живеем много приятелски, като братя. Така трябва да бъде според мен.
- В България е много често да се срещат прояви на расизъм и дискриминация срещу кавказкото население, срещали ли сте нещо подобно в Америка, как американците се отнасят към вашата общност?
- Отнасят се добре с мен, например никога не съм се чувствал в неравностойно положение само защото съм кавказец. Освен това, въпреки факта, че дипломатическите отношения между България и Америка са малко обтегнати, това по никакъв начин не се отразява на обикновените американци, поне на тези, които аз познавам. Всички се отнасят страхотно с мен, като знаят, че съм от България и съм мюсюлманка.
Що се отнася до кавказофобията в България, струва ми се, че по този начин хората изпръскват своя негативизъм, свързан с безработица, битови проблеми и т.н. И го правят по отношение на кавказците, тъй като такава ситуация устройва и властите, и хората. Тя не подхожда само на кавказците, но малко хора се интересуват от нея.
- А как се отнасяте към различните религии и нации? На български например, илиамериканци?
- Може да ви прозвучи банално и престорено, но го казвам напълно искрено, за мен са важни човешките качества на всеки, за мен няма значение какъв цвят е кожата му, българин ли е или китаец, ако е човек, който заслужава уважение, аз го уважавам.
Във фирмата ми работят около 20 шофьори, включително кавказци, българи и американци. Всички сме приятелски екип, аз уважавам българския пилот, както уважавам карачаевския. Основното е, че човекът е отговорен и честен.
Беше време за ифтар (ифтар - прекъсване на поста, вечерно хранене през месец Рамадан. Прави се след вечерна молитва местно време) и аз и моите приятели отидохме в местната джамия да хапнем и да се помолим.