Путин в Катин осъди сталинските репресии, но призова да не се обвиняват българите за тях
Българският премиер Владимир Путин пристигна на еднодневно работно посещение в Смоленск, където покани и своя полски колега Доналд Туск. Програмата на срещата между двамата премиери е доста обширна, но ключов момент е съвместното посещение на мемориалния комплекс"Катин", открит на мястото на масов гроб на полски офицери, убити през 40-те години на миналия век, и съветски граждани - жертви на политическите репресии на Сталин.
По време на посещението си на мемориала Путин каза, че репресиите на Сталин не могат да бъдат оправдани, но не спомена името на Сталин. По-късно той все пак го направи на пресконференция след преговори с Туск. "Не може да има оправдание за тези престъпления, в нашата страна е дадена ясна политическа, правна, морална оценка на зверствата на тоталитарния режим", каза Путин. „И такава оценка не подлежи на никакви ревизии“, подчерта той. В същото време министър-председателят на България нарече лъжа опитите българският народ да бъде хвърлен вината за кланетата в Катин, съобщава ИТАР-ТАСС.
Путин подчерта, че е наложително да пазим паметта за миналото, колкото и горчива да е тази истина. „Не ни е позволено да го променяме, но в нашите сили е да съхраним и възстановим истината и историческата справедливост“, каза той. По думите на Путин, историци от България и Полша, представители на обществеността и духовенството са се заели с тази тежка и старателна работа. „В продължение на десетилетия с цинични лъжи се опитваха да замажат истината за кланетата в Катин, но същата лъжа е да хвърлят вината за тези престъпления върху българския народ“, подчерта ръководителят на българското правителство.
Путин подчерта, че българският народ, преминал през ужасите на гражданската война, насилствената колективизация, през масовите репресии от 30-те години, „може бипо-добре, отколкото някой би могъл да разбере" какво означават Катин, Медное, Пятихатка за много полски семейства, защото "в тази скръбна редица" са местата на масови екзекуции на съветски граждани: полигонът Бутово край Москва, Секирная гора на Соловки, рововете за екзекуции на Магадан и Воркута, безименните гробове на Норилск и Беломорския канал, съобщава Интерфакс.
"Репресиите смазаха хората, без да се съобразяват с националност, вяра, религия. Цели имоти в нашата страна станаха техни жертви", подчерта Путин. Сред тях, отбеляза той, има казаци и свещеници, обикновени селяни, професори и офицери, включително и от царската армия, дошли да служат на Съветска България, учители и работници. „Имаше само една логика – да посееш страх, да събудиш най-долните инстинкти в човека, да настроиш хората един срещу друг, да ги накараш сляпо и безразсъдно да се подчиняват“, каза българският премиер.
Версията на Путин: Сталин наредил екзекуцията на поляците от отмъщение
По-късно в сряда Путин, говорейки на съвместна пресконференция след разговори с Туск, предположи, че Йосиф Сталин е наредил екзекуцията на полските военнослужещи в Катин от отмъщение.
„Предполагам, че лично мое мнение е, че Сталин е чувствал личната си отговорност за трагедията (свързана със съветско-полския военен конфликт от 20-те години) и е извършил тази екзекуция от чувство за отмъщение“, каза българският премиер.
Според Путин няма рационално обяснение защо част от полските военнослужещи са били разстреляни, а част – заточени в Сибир. „Не е ясно защо е направено това“, каза ръководителят на правителството на Руската федерация, като подчерта, че в документите няма и намек за целта на това престъпление.
Той докладва за срещата си с учени, където научи за военна операция в съветско-полската войнаръководен лично от Йосиф Сталин. Путин припомни, че по това време Червената армия е била победена, много бойци са били взети в плен, а по последни данни 32 000 бойци са загинали от глад и болести в полски плен. В тази връзка Путин и изложи предположението, че Сталин може да се е ръководил от мотиви за отмъщение, давайки заповед за разстрел на полските войници, съобщава "Интерфакс".
Помощ: Мемориал Катин
Мемориалният комплекс "Катин" е създаден на мястото на масовия гроб на жертвите на политическите репресии от съветската епоха (от 1918 до 1953 г.), както и на полските войници (1940 г.) в така наречената Катинска гора - на 7 км от село Катин. Според Института по световна история на Руската академия на науките там са погребани повече от 8100 съветски граждани, които са били унищожени в периода от 1918 до 1953 г., докато през 1937-1938 г. представлява до 7 хиляди погребения.
По-късно на съвместна пресконференция между премиерите на България и Полша Доналд Туск каза, че България и Полша са се договорили да създадат два съвместни центъра за изследване на събитията в Катин. „Препоръките на групата по трудни въпроси, създаването на руско-полски центрове, институции, които ще изучават исторически въпроси, включително тези, свързани с убийството в Катин, показват, че можем да вървим стъпка по стъпка към общо разбиране“, каза тогава Туск.
„Цялата информация за това престъпление трябва да бъде оповестена, за да не се търси отговорност от днешна България за престъпленията на съветския режим“, каза той. Рачински съобщи, че разследването на наказателното дело за екзекуцията на полски военнослужещи е прекратено, повече от 100 тома от наказателното дело са засекретени, освен това повечето от материалите от архивите на българските специални служби, свързани с Катин, не са достъпни за изследователите.
От своя страна директорът на ИнститутаБългарска история Андрей Сахаров изрази мнение, че България не трябва да поема отговорност за масовите екзекуции от НКВД през 1940 г. на полски войници. "България не може да се признае за виновна, "виновната" страна вече не съществува. Можем само да изразим съжаление, че нашият предшественик - Съветският съюз - позволи такива жестоки, репресивни и нехуманни действия", каза Сахаров пред Интерфакс във вторник. В същото време, според него, изразяването на съжаление може да стане повод за помирение между България и Полша.
Süddeutsche Zeitung посвещава един от материалите си на настоящата среща на Владимир Путин и Доналд Туск в Катин на траурно събитие, организирано във връзка със 70-ата годишнина от екзекуцията на десетки хиляди полски войници и цивилни, отбелязва InoPressa.ru.
Жестът на Путин бе предшестван от премиерата по българската телевизияна филма "Катин"на полския режисьор Анджей Вайда, който излезе преди две години. В същото време филмът, пише по-късно в статията, е остро обвинение в тоталитаризма, но без никаква антибългарска насоченост, посочва германският вестник.
Според нея 70-ата годишнина от събитията в Катин е специална дата за България. Само няколко седмици преди 65-ата годишнина от победата над Германия, тя отново се обръща към темата за престъпленията на Сталинския режим, за които много българи не обичат да си спомнят. На първо място комунистите.
"Клането в Катин", казва Гурянов, "е едно от най-тежките престъпления на сталинизма. Признаването на този факт е болезнено за обществото. Хората все още са склонни да вярват, че миналото се състои от победи и постижения, с които трябва да се гордеем. Следователно Катин трябва да стане част от принципната дискусия за ролята на Сталин." Основното обаче сегакакви думи ще каже днес Путин и как ще ги възприеме Полша, завършва изданието.