Равновесие на капиталовия пазар - Студиопедия
Равновесието на капиталовия пазар се постига в резултат на взаимодействието на търсенето на капитал и предлагането на капитал.
Основните субекти на търсенето на капитал, т.е. на инвестиционни фондове са фирми. Известно е, че търсенето на всеки производствен ресурс е отражение на пределната доходност на този ресурс. Търсенето на капитал обаче има тази особеност, че се явява като отражение на пределната възвращаемост на инвестицията, изразена в относителни стойности. Специфичен показател е пределната норма на възвръщаемост на инвестициите, която иначе се нарича вътрешна норма на възвръщаемост или вътрешна норма на възвръщаемост на инвестициите. Следователно нетната възвръщаемост на инвестицията е разликата между пределната възвръщаемост на инвестицията и всички пределни разходи, свързани с инвестицията, с изключение на лихвата върху капитала.
Инвестициите в основен капитал обикновено са дългосрочни. За да изчисли възвръщаемостта на дългосрочната инвестиция, фирмата трябва да определи, първо, живота на новото капиталово благо и второ, да оцени очаквания нетен доход, получен от всяка година на неговото използване. Следователно фирмата решава да инвестира, като сравнява пределната норма на възвръщаемост на инвестицията с пазарната лихва по заеми като пределна цена на инвестицията. Разликата между двете се нарича пределна нетна възвръщаемост на инвестицията. В същото време съществува обратна връзка между размера на инвестиционните разходи и лихвения процент: колкото по-висок е пазарният лихвен процент, толкова по-малко е търсенето на инвестиции и обратно, намаляването на лихвения процент създава условия за увеличаване на инвестиционното търсене.
Основни субекти на предлагане на капитал са домакинствата (потребителите). Въпреки това, те предлагат фирми не машинни инструменти иоборудване и инвестиционни фондове, т.е. сумите пари, които фирмите използват за придобиване на капиталови стоки. Източникът на предлагането на такива средства са спестяванията на потребителите, така че теорията за предлагането на капитал е по същество теория за предлагането на спестявания.
Размерът на спестяванията е въпрос на индивидуален избор. Икономическата теория обаче подчертава, че, първо, хората оценяват текущото потребление по-високо от бъдещото потребление и тази характеристика на икономическото поведение се нарича времево предпочитание; второ, за да насърчи потребителя да се откаже от текущото потребление, е необходимо да го възнагради за такъв отказ; трето, потребителят максимизира общата си полезност (общо благосъстояние) през целия си живот.
Когато спестяват, потребителите сравняват текущото потребление с бъдещото потребление, което зависи от дохода, лихвения процент и склонността към спестяване. Следователно, за всяко ниво на лихвения процент по заема (при други равни условия), потребителят определя нивото на настоящо и бъдещо потребление, което максимизира неговото благосъстояние (полезност). В същото време цената (в рубли, долари и т.н.) на допълнителното бъдещо потребление, необходимо за компенсиране на изоставянето на единица текущо потребление, при непроменено цялостно благосъстояние на индивида, представлява пределната норма на времево предпочитание. Тъй като бъдещото потребление зависи от дохода, стойността на лихвения процент по заема, а също и от склонността към спестяване, за всяко ниво на лихвения процент по заема (при други равни условия), потребителят определя нивото на настоящо и бъдещо потребление, което максимизира неговото благосъстояние (полезност).
Равновесието на капиталовия пазар се установява в точката, в коятокривите на търсене и предлагане на капитал се пресичат. В точката на равновесие пределната норма на възвръщаемост на инвестирания капитал е равна на пределната норма на времеви предпочитания на всички потребители. Следователно балансът между търсене и предлагане на капиталовия пазар (отсъствието на каквито и да било предпочитания) означава, че отказът от текущото потребление днес е еквивалентен на получаването на бъдещи приходи от инвестиции. Това осигурява оптимален размер на инвестирания капитал в мащаба на цялата икономика. Пазарът осигурява изравняването на пределната норма на възвръщаемост на инвестицията, пределната норма на времевите предпочитания на потребителите и пазарния лихвен процент.
По този начин пазарното предлагане на заемен капитал (спестявания) зависи от времевите предпочитания на спестителите и техния брой (домакинства, фирми, правителство). Пазарното търсене на заемни средства зависи от рентабилността на предприемаческата инвестиция, потребителското търсене на кредити и държавните заеми за финансиране на инвестиции в производството на обществени блага и бюджетните дефицити.
В точката на пресичане на кривите на търсене и предлагане се установява равновесие на пазара на заемния капитал. Пазарната лихва по заеми е положителна, защото, първо, спестяващите средно имат положително времево предпочитание, и второ, пределната (нетна) възвръщаемост на предприемаческата инвестиция трябва да бъде по-голяма от нула.
В пазарната икономика няма единен пазар за заемен капитал. Съществува система от пазари, които се различават по периода на кредитиране (краткосрочни, средносрочни, дългосрочни), степента на риск, данъчната система и др. Следователно съществува и система от равновесни лихвени проценти. В същото време, колкото по-висок е рискът при предоставяне на заеми, толкова по-висок ебъде лихвеният процент.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: