Раздел 31 (2007)
1. Откога многоконфесионалността стана една от характеристиките на страната ни?
Влиянието на различните вероизповедания върху историята на Русия е проследено от времето на съседството с хазарите. Известно време след кръщението в Русия, както и в други държави в началото на християнизацията, християнството и езичеството продължават да съществуват паралелно. Но за първи път след пълно християнизиране значителна част от населението започва да изповядва вяра, различна от православието, едва през 16 век след анексирането на Казанското и Астраханското ханства.
2. Защо византийската версия на християнството е приета в Русия през 10 век?
Именно към Византия търговският път по Днепър води до главния град Киев в Древна Рус.
3. Какви бяха последиците от християнизацията на Русия?
Последиците от кръщението на Русия:
(б) писмеността и грамотността идват в Русия;
в) каменната и тухлена архитектура се появява в Рус;
(г) Православието напълно промени изкуството на Русия;
(д) от времето на покръстването православието става господстващо изповедание в българските земи;
(е) Православието като доминираща религия определя до голяма степен идентичността на България.
4. Как се развиват отношенията между Българската православна църква и държавата на различни етапи от историята на Русия?
От времето на покръстването православната църква и държавата в България са тясно свързани и действат в обща посока до 1917 г. Връзката имаше много форми. Веднага след кръщението слабата църква се нуждаеше от държавна подкрепа. През периода на татаро-монголското иго църквата играе активна роля както в упражняването на върховната власт (Златната орда), така и в нарастването на влиянието на Москва. По-късно се формира известно разделение на властите, но в същото време държавата и църквата продължават даводят единна политика. Държавата подкрепяла църквата: спонсорирала я, постигнала създаването на патриаршия и т.н. Църквата от своя страна подкрепяла държавата. Тя не се изказа, по-специално, срещу опричнината и масовите екзекуции при Иван Грозни, някои църковни лидери, които се опитаха да се възмущават сериозно, платени за речите си и църквата се примири с това. Позицията на църквата по време на Смутното време не е ясна. Както всички държавници, църковните йерарси по това време подкрепят различни кандидати. И преди, и след Смутното време някои йерарси са имали голямо влияние (каквото понякога са имали представители на държавния апарат), например патриарх Филарет е бил по-влиятелен от своя син-цар. След реформите на Петър I, замяната на патриаршията със синода, църковните лидери най-накрая придобиват чертите на държавни служители и остават в този статут до 1917 г.
5. Как са изградени отношенията на власт с другите вероизповедания през 16-18 век?
До 1917 г. държавата подкрепя православието (след разцеплението - нововерците) срещу всички други вероизповедания. Мюсюлманите са били насърчавани да се кръщават, периодично са били възпрепятствани да извършват ритуалите си, но масови репресии срещу тях не е имало. По време на царуването на Екатерина II позицията на държавата формално се смекчи, ислямските духовници дори започнаха да получават държавни заплати, като православните, но всъщност позицията на държавата не стана много по-толерантна, защото в Кавказ имаше въстание под лозунга на свещената война в продължение на няколко десетилетия. Лутеранството е локализирано само в някои области. През 19-ти век староверците са били голяма грижа за държавата. Отношенията с юдаизма бяха сложни. Достатъчно е да споменем района на заселване и законите срещу привържениците на тази религия, активнодействащ до 1917г.
6. Как можете да обясните промяната в ролята на РПЦ през 17-18 век?
В началото на XVIII век се осъществява формирането на абсолютизма. в българския вариант той наистина се стреми да постави абсолютно всичко в държавата под свой контрол, поради което е логично духовенството да се превърне в действително длъжностни лица, оглавявани не от един патриарх, а от синод (подобно на сената, който оглавява гражданската бюрократична система).
7. Какво общо виждате и каква разлика виждате в опитите на самодържавната власт да постави църквата в България под контрола на върховната власт през 17-18 век?
През 17 век те се опитват да поставят под контрол висшите йерарси, на първо място патриарха, а чрез него и цялата църква. Но потенциално непокорният патриарх имаше възможността да негодува срещу политиката на царя. По време на царуването на Петър I самата система за управление на църквата е преустроена по такъв начин, че не остава нищо друго освен подчинение на църковната държава.
8. Каква роля играе за това секуларизацията на църковните земи през 1764 г.?
Секуларизацията на църковните земи прави църквата зависима от държавата и финансово. Всяко духовенство зависеше от властта, защото живееше от заплатите си.
9. Как се променя конфесионалната политика на държавата през 19 век?
През 19 век позицията на властите по отношение на някои вероизповедания става по-толерантна, въпреки че други (католицизъм, юдаизъм) периодично стават по-твърди.
10. Как може да се обясни тази промяна?
През 19 век към България са присъединени повече територии с неправославно население (Финландия, Средна Азия и др.), които често се намират на границите, въстанията, от които могат да се възползват други сили.Толерантността на българските власти е насочена именно към недопускане на въстания. След въстанията в земите на бившата Жечпосполита политиката към католиците става по-твърда, тъй като властите виждат, че тяхното успокояване на вълненията не пречи. Властите продължиха да заемат твърда позиция към юдаизма, тъй като се смяташе, че представителите на тази религия така или иначе не са склонни към бунт.