Разделяне на терористичен акт от свързани престъпления
Тероризмът е глобален проблем на нашето време, през цялата си история е засегнал повечето страни по света. То става все по-страшно, заплаха за националната сигурност на страната и едно от най-опасните явления на нашето време. Терористичните актове пораждат паника, страх сред населението, нарушават обществената сигурност и са реална заплаха за сигурността на държавата и обществото. Опасността от терористични актове, насочени към взривове, палежи, кланета с цел влияние върху вземането на решения от властите, се е увеличила драстично: така според статистиката на пресцентъра на МВР в България през 2013 г. са регистрирани 661 престъпления с терористичен характер, през 2014 г. са регистрирани 1127 престъпления с терористичен характер, през 2014 г. са регистрирани 1531 престъпления с терористичен характер. 015, като през 2016 г. са регистрирани 153 престъпления с терористичен характер.
В правната литература съществува мнение, че терористичният акт е обща норма по отношение на вземането на заложници. [4]
Възможно е да се разграничи вземането на заложници от терористичен акт чрез допълнителен пряк обект, жертвата, обективната страна, целите, както и условията за освобождаване от наказателна отговорност.
Вземането на заложници се различава от терористичния акт по признаците на обективната страна - задържане на лице или залавяне. При вземане на заложник насилието, освен в насилственото ограничаване на свободата или възпрепятстване на напускането на определено място и възможните последици, не се изразява в нищо друго. Липсата на опасност за голям брой хора е присъща на вземането на заложници. Рядкост - създава опасност за голям брой хора при залавянезаложник и евентуално ако вземането на заложник например е неразделна част от терористичен акт.
Това престъпно деяние се отличава със спецификата на целта - извършването от представители на държавата, организации или граждани на определени действия като условие за освобождаването на заложника. Следователно издигането от страна на похитителите на определени искания от политически, религиозен, криминален и друг характер е задължителен елемент от обективната страна.
От обективна страна, цел и предмет, терористичният акт се разграничава от състава на организирането на незаконно въоръжено формирование или участие в него. Обективната страна на чл.208 от Наказателния кодекс на България се характеризира с пряко създаване на незаконна въоръжена формация, а освен това и с ръководството на това формирование или неговото финансиране или пряко участие в него. Субективната страна на престъплението по чл.208 от Наказателния кодекс на България се характеризира с пряк умисъл за създаване и организиране на незаконна въоръжена формация, както и за ръководене или участие в нея. В същото време трябва да се отбележи, че субективната страна не включва целта като задължителен признак. Целта на извършване на престъпление е задължителен признак на състава на терористичен акт, който се състои в пряко въздействие върху вземането на определено решение от държавни органи или международни организации. Субект на терористичен акт е физическо вменяемо лице, което е навършило четиринадесет години към момента на извършване на престъплението, субект на друго обществено опасно деяние е физическо вменяемо лице, навършило шестнадесет години. И така, в първия случай това е организаторът или ръководителят, а във втория това е участник в незаконнавъоръжена формация. [1]
Жертви могат да бъдат както държавни, така и обществени личности. По правило посегателството върху живота на държавник или общественик се извършва по начин, който е опасен само за конкретно лице, например изстрел, докато терористичният акт винаги се извършва по общо опасен начин. И това включва не само големи жертви, но и причинява материални щети. В случай на посегателство върху живота на държавник или общественик, обективната страна на престъплението може да се изрази в действия, които външно съвпадат с терористичен акт. Например, експлозията може да бъде както действие, което сплашва или създава опасност от смърт на хора (по време на терористичен акт), така и метод на убийство (когато е посегателство върху живота на държавник, общественик). Разликата е, че в първия случай от взрив може да пострада неопределен кръг лица, а във втория това е целенасочено избран метод за убийство на конкретно лице, държавник или общественик.
При терористичен акт може да има заплаха за извършване на действия, конкретно посочени в закона, а актът, предвиден в член 277 от Наказателния кодекс на Руската федерация, винаги се проявява в действително извършени насилствени действия. Въпросното престъпление има специална цел - алтернативно да се спре държавната или друга политическа дейност на дадено лице или мотивът е отмъщение за такава дейност. Предмет на престъплението по чл. 277 от НК, е физическо, вменяемо лице, навършило 16 години.
Характеризира се с няколко алтернативни цели - насилствено завземане на властта, насилствено задържане на властта или насилствена промяна на конституционния ред на Руската федерация, престъпление по член 278 от Наказателния кодекс на Руската федерация. ПредметНасилствено завземане на властта или насилствено задържане на власт е физическо вменяемо лице, навършило 16 години, за разлика от субект на терористичен акт, когато субектът е физическо вменяемо лице, навършило 14 години.
Анализът на престъпленията показа, че е трудно да се направи разграничение между терористичен акт и свързани с него престъпления, което означава, че в България е необходимо да се обобщи съдебната практика и да се приеме решение на Пленума на Върховния съд на България за престъпления, които улесняват терористична дейност. Освен това проучването показа, че разграничаването на терористичен акт от свързани елементи на престъпления трябва да се извършва не въз основа на един признак на елементите на престъпление, а трябва да се вземе предвид целият набор от признаци, в този случай в правоприлагащата практика ще има много по-малко проблеми при квалифицирането на това престъпление.
1. Гереев ZG Наказателно-правни проблеми на разграничаването на терористичен акт от свързани престъпления // Юрист. - 2015. - № 2. С. 64-68.
2. Кудрявцев В. Л. Отделяне на терористичен акт от други свързани елементи на престъпления // Вестник УЮПИ. - 2013. - № 1. С. 45-55.