Разпределение на лишените от свобода според степента на техния личен риск, затвор и свобода
В зависимост от наказанието на затворника има колонии със строг режим, колония с общ режим и колония за настаняване. Всичко зависи от тежестта на извършеното престъпление и от това вече имаме наказание. Но ако човек извърши престъпление за първи път, тогава към него могат да бъдат приложени отстъпки. В някои случаи, за образователни цели, би било по-подходящо да се използват по-либерални подходи, така че те да имат положително въздействие върху затворниците. Това заяви пред echo.az докторът по право Кямил Салимов.
"Що се отнася до работата на психолозите, наистина има определени проблеми в тази област. За съжаление все още не сме достигнали необходимите изисквания, които са необходими за реализирането на този проект. Психолози има, но за мен е голям въпрос колко професионално отговарят на всички изисквания за работа с лишени от свобода. Също така е много трудно да се обучават кадри за кратък период от време. Тук трябва да се работи комплексно", заключи експертът.
Междувременно в Грузия влезе в сила актуализиран Кодекс за лишаване от свобода, съобщава кореспондент на Gazeta.ru. Това се съобщава в изявление на Министерството на изпълнението на наказанията и правната помощ на Грузия. Според отдела законодателните промени значително са подобрили стандартите на задържане на затворниците и са разширили техните права. Например стандартът за настаняване на един затворник с 2,5 кв. m увеличен до 4 кв. м, хуманизирани и стандартите за посещения с членове на семейството. Специалните институции за непълнолетни се трансформират в рехабилитационни институции.
Разпределението на затворниците според тяхната степен на личен риск е много полезно нещо, т.к. сегашният подход се основава на перфектнотопрестъпление, което не е вярно. Но в същото време човек трябва да се научи да оценява адекватно този риск. Това изисква работата на компетентен психолог и служители на затвора.
Спомням си, че в един американски затвор в Манхатън неговият началник ми показа един обикновен затворник и ми даде фамилия, която тогава беше добре известна сред нюйоркчани. Той хладнокръвно уби шестима души и беше кандидат за първата екзекуция от 40 години насам. В същото време той вървеше по коридора с бъркалка, никой не се отдръпваше от него.
Хващайки окото ми, американският „собственик“ каза, че „човекът като цяло е спокоен, той просто е бил подтикнат към това убийство, но тук той не влиза в конфликт с никого, той се занимава с домакинска работа“.
На друг етаж на затвора вниманието ми беше привлечено от затворник, който беше затворен в килия, докато другите се разхождаха. Удряше с юмрук по вратата и ругаеше. Началникът се промени в лицето и каза: „Този затворник е много опасен, дори го лиших от разходка“. За разлика от първия затворник, който работеше като прислуга в кафене, вторият беше "бяла яка" на Уолстрийт и беше обвинен в измама и присвояване на няколко милиона на борсата. Със сигурност нямаше да сме в такова положение, отбелязах на глас. А началникът на затвора обясни: „Този затворник искаше да поръча убийството на съдията, който води делото му, и има пари за това. Той вербува освободен затворник да го убие, но той беше мой агент и записа целия разговор. Сега адвокатът определено няма да го оправдае в съда.“
Минаха почти 15 години, а аз все още помня този разговор и го сравнявам през цялото време с нашите реалности, не в полза на последната.
Например, по едно време имаше началник в затвора в Гобустан, който вярваше, че доживотните затворници са опасни само защото нямат какво да губят. В един момент около 80 души (ок.трети) бяха обявени за бягство от една заповед и оттогава са с белезници. Бяха изпратени жалби, които стигнаха до Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията, който изрази неодобрението си от тази практика. В резултат на това след шест месеца от първоначалния списък останаха само няколко.
Един от "склонните да избягат" по решение на началника е преместен сам от обичайната килия. И изведнъж, няколко седмици по-късно, беше открит дълъг тунел и то в съвсем различна клетка, чиито обитатели не бяха заподозрени, че са склонни да избягат. Причината е, че личният риск на лишените от свобода се оценява не от психолог, а от служител и то не по обективни критерии, а според склонността на затворника към демагогия.
И така, перифразирайки В. Ленин, пенитенциарната психология трябва да "учи, учи и учи по истински начин!" Разбира се, необходими са сериозни научни изследвания, например проблемите на самоубийството или вътрешнокамерното насилие, рецидивизма, психологията на осъдените наркозависими и т.н.