Разпределителен анализ на английския перфект
Разпределителен анализ на английския перфект
(въз основа на относителния глагол „даимам“)
Макаревич Ирина Ивановна
Магистър по филология
старши преподавател в Академията по публична администрация към президента на Република Беларус, Минск, Беларус
Морфологичните форми на перфекта на съвременния английски демонстрират редица характеристики на лексикална и граматична употреба, които напоследък придобиха чести и редовни характери в различни стилове на речта в съвременния английски:
1.Кейт Мидълтънимагодини да се подготви за нахлуване на папараци.[The BBC World. Доклад за кралската сватба. 17 април 2011 г., 22.45 GMT].
2.Ако една жена очаква дете ине е ималаНемска морбили, тя трябва да бъде ваксинирана срещу нея, защото може да носи сериозен риск.[Учен. април 2011]
3. Дженифър Лопес и Дженифър Анистън се обединиха на наградите „Glamour Women of the Year Awards“, където емоционалната Лопес каза на тълпата, чее имала„година на възходи и не толкова“.[Хора. 21 ноември 2011]
4.Откогащевиеиматестарата си кола?[Scott M., Hen’s Teeth, p. 139]
5.Сготвих невероятни ястия, за които учтиво помолих Линда. Тя обаче като че ли не ги харесваше. Така или иначе тяимашеоще един голям пакет и остана в стаята си много, без да ми даде възможност да й благодаря, че изми. [Колган Дж., Сватбата на Аманда, стр. 279.]
В посочените примери формите „имал“, „не е имал“, „имал“, „ще е имал“, „имал“ влизат в лексико-граматично взаимодействие, характеризиращо се с множество граматичнии лексикални характеристики, които съставляват обект на нашия анализ.
Дистрибутивният анализ на формите на перфектните и относителните глаголи показа, че формите на сегашното перфектно на английския език (Present Perfect) са доста ясно различни от другите две перфектни форми (Past Perfect, Future Perfect) по отношение на отразяването на идеята за времето. На английски сегашното перфектно включва събитията от сегашното време, така че за Present Perfect такъв аспект на значението му е важен като завършването на действието във връзка с определен момент от настоящето, миналото и бъдещето. На практика това се отразява във факта, а дистрибуционният анализ в съчетание с честотния анализ ясно показа, че от относителните глаголи според класификацията на J. Leach във всички форми на перфекта се използва само глаголът ‘to have’.
От гореизложеното можем да заключим, че използването на относителни глаголи в Present Perfect рязко се различава от тяхното поведение в други форми на перфекта. Предполагаме, че при този тип взаимодействие, за разлика от всички форми на перфект, цялата тайна се крие в настоящето, в начина, по който то представя времето на фона на съчетаването на минало и настоящо времеви планове от сегашния перфект. Така че, във формата на Present Perfect, началната точка е фиксирана поради специфичната времева препратка по отношение на настоящето. В допълнение, граматическото значение на Present Perfect не изразява ретроспекция като такава, което се доказва, първо, от теоретичното разглеждане на перфекта като ретроспективен аспект и, второ, от използването на перфектни форми (както глагол, така и инфинитив) в подчинителното настроение на английския език.
Нека да разгледаме една граматична замяна и да си зададем въпрос: в акта на комуникация какво би означавало изречението (1) „Кейт?Мидълтънимаимагодинидасе подготвизапапарацинахлуване’, ако се използва в Past Indefinite:КейтМидълтънимаималгодинизада се подготвизапапарацинахлуване’)? Очевидно както граматическото, така и лексикалното значение биха били различни поради граматическата природа на Present Perfect.
При последвалия компонентен анализ на лексикалното значение на глагола ‘to have’ във връзка с този факт на лексико-граматическо взаимодействие се налага изводът, че семата “отношение” в относителните глаголи на английския език няма прекъснато значение, т.е. човек не може да разглежда връзката като „нещо, което е било в миналото и е до определена отправна точка“.
Горното има за цел да покаже, че лексико-граматическото взаимодействие „имам“ + V-ed става възможно поради факта, че относителните глаголи, когато взаимодействат с формата на Present Perfect, могат да бъдат транспонирани в глаголи за действие, тъй като лексикалното ограничение за употреба в относителен смисъл логично се отнася до плана за минало време:
(2)Ако една жена очаква дете ине е ималадребна шарка, тя трябва да бъде ваксинирана срещу нея, защото може да носи сериозен риск(„не е имала“= страдала от заболяване).
(3)Лопес каза на тълпата, чее имала„година на възходи и не толкова възходи“(„имала“ =преживяла).
Това обаче не може да се каже за относителните глаголи, използвани във формите Future Perfect (4) и Past Perfect (5):
(4)Откогащевиеиматестарата си кола?(„щеhave had' = имам, притежавам, притежавам).
(5)Сготвих страхотни ястия, за които учтиво помолих Линда. Тя обаче d >
Разпределението на относителния глагол ‘да има’ [VN], където V е преходен глагол, а N е пряко допълнение, показва, че лексикалното значение на глагола ‘да има’ се модифицира най-често в тази синтактична структура.
Добавката след относителния предикатен глагол във вид на перфекта има модифициращ ефект както върху граматичната форма на перфекта, така и върху лексикалната семантика на относителния глагол. Допълнението (пряко, косвено, предложно) зависи лексикално от това към кой лексикален клас принадлежат глаголите, към които принадлежи допълнението. Широкозначимият относителен глагол на английския език ‘to have’, който според резултатите от дистрибутивния анализ рядко се използва във форма Present Perfect, в съвременния английски още повече засилва ролята на третичните си значения, когато се използва в перфектни форми поради семата “прекъсване на действието”.