Развитие на клиничната диагностика
Началото на развитието на клиничната диагностика датира от дълбока древност и е тясно свързано с историята на медицината и ветеринарната медицина. Разглеждайки внимателно домашните животни и техните болести, човек придобива основите на дълбоки емпирични знания, които се основават на повърхностни наблюдения на проявите на външни признаци на болести - кашлица, диария, повръщане, конвулсии.
Египетските лекари през XXIV век. пр.н.е., когато разпознават заболявания, те използват такива диагностични техники като например палпация.
В древна Гърция Хипократ (V-IV в. пр. н. е.), описвайки клинично изследване на пациенти, пише: „Трябва да знаете, че преценките се правят чрез очите, ушите, носа, ръцете и други познати ни методи, т.е. зрение, осезание, слух, обоняние и вкус.“ Хипократовата диагноза е богата на фини преценки. Много от неговите диагностични методи за разпознаване на болести се използват и до днес.
Най-големият напредък в науката с разцвета на творческата мисъл е донесен от Ренесанса.
През 16-ти и 17-ти век са направени изключителни открития в областта на анатомията, хистологията и физиологията. През 1628 г. Харви установи моделите на кръвния поток в тялото на висшите животни, което послужи като тласък за изучаване на физиологията, патологията и диагностиката на заболяванията на кръвоносната система.
През 1761 г. Auenbrugger за първи път предлага директни перкусии. Той описва метода на перкусия директно върху гръдния кош с краищата на сгънатите и полусвити пръсти на дясната ръка. През 1808 г. Corvizor, професор в Парижкия университет, подобрява техниките на Auenbrugger, поставяйки основата за научното обосноваване на ударните инструменти. През 1827 г. Пиори препоръчва да се удря с пръсти по плесиметър, плътно прикрепен към тялото.
Изобретяването на микроскопа и термометъра допринесе забързото развитие на клиничната диагностика.
Основите на съвременната диагностика са положени през втората половина на миналия век. Блестящо постижение на микробиологията беше откриването на най-важните патогени на инфекциозни заболявания при хората и животните. Използването на физични и химични методи направи достъпни лабораторни изследвания на кръв, урина, ексудат, трансудат, стомашно съдържимо и изпражнения. Клиничната диагностика е обогатена с флуороскопия и графични методи на изследване (електрокардиография, радиография).
Развитието на клиничната диагностика беше силно благоприятствано от физиологичните учения на И. П. Павлов (физиологията на кръвообращението, дишането, храносмилането и централната нервна система, обединени от една идея за нервизъм).
Светилата на българската наука С. П. Боткин, Г. А. Захарьин, А. А. Остроумов изиграха важна роля в развитието на отечествената клинична диагностика, а школите на акад. К. И. Скрябин и проф. В. Я. Якимов изиграха важна роля в диагностиката на инвазивни и протозойни заболявания. Други учени също имат голям принос във ветеринарната клинична диагностика.