Развитие на селскостопанския туризъм в Заурал
Туризмът е един от лидерите на световния пазар на услуги. В края на миналия век в общата структура на международната търговия с услуги туризмът измества транспорта с ръст от 1,8% [1, с. 54]. Има тенденция към развитие на световната общност в посока туризъм.
Агротуризмът може да бъде разделен на: бизнес, екологичен, спортен, земеделски, културен, образователен, етнографски [2, с. 147].
Според нас е препоръчително да се развива вътрешен туризъм, променяйки облика на провинцията. Агротуризмът е по-широко понятие и обхваща всички аспекти на туризма в селските райони. Развитието му в условията на Заурал може да се превърне в двигател за развитието на региона.
Всичко по-горе може безопасно да бъде въведено в региона, като същевременно се използват уникалните природни ресурси на региона. Аграрният туризъм в световната практика се превърна в отделна индустрия, напомняща съветските селскостопански компании за прибиране на реколтата с помощта на жителите на града. Развитието му е пряко свързано с възстановяването на селското стопанство и работата на преработвателната промишленост. Във Федералната програма „Златният пръстен на България“ значителна част (до 10%) се отделя за развитието на агропромишления комплекс [2, с.144]. Ето защо агротуризмът може да се развива както като неразделна част от регионалната икономика, така и напълно автономно – на ниво отделни стопанства. Зауралският регион е богат на редки пещери, открити от спелеолозите от град Магнитогорск и напоследък считани за „нетипични“ за равнинната част на Южен Урал [3]. Гражданите могат да прекарват интересно свободното си време, посещавайки тези уникални естествени подземни зали, докато извършват селскостопанска работа.
В район Баймакски, който се развива успешно в селскостопанска посока, е възможно да се провежда бизнес туризъм под формата на организациябизнес срещи, конференции, съвещания, организиране на изложби, посещения на предприятия с цел изучаване на добри практики и др. За щастие за това има опитна ферма в село Куянтау с известен научен потенциал. Така според нас ефективността на селския туризъм се определя от:
1. създаване на търговски структури, които са част от селскостопанските предприятия и допринасят за развитието на агропромишления комплекс като цяло;
2. подобряване на екологичната обстановка в района;
3. наличие на квалифицирани специалисти, способни да работят успешно в тази област;
5. Агротуризмът е специфичен елемент от структурата на националната икономика на региона;
6. Селският туризъм, като част от бизнес туризма, може да бъде включен в структурата на световната икономика.
1. Klikich L.M. Икономическа форма на обслужване / A.M. Кликич, Н. Н. Вулфсон. - Уфа, 2006. - 128s.
2. Управление на туризма: Икономика на туризма. М .: - Финанси и статистика, 2004. - 320s.
3. Пещерите на Урал / Shepherds A. N. / / Уралски проект. - 2006, № 46.