Развъждане и отглеждане на кефали
Кефалът е един от най-древните обекти на рибовъдството. Ферми за отглеждане на кефале по Черноморието съществуват от няколко века. Доскоро в страни, чиито брегове се измиват от южните морета, кефалът се отглежда по тази схема. През пролетта младите екземпляри на кефалите проникват през естествени дерета и канали в лагуни, устия и солени езера, където се хранят до настъпването на студеното време, след което се втурват обратно към морето. През този период значителна част от него се лови с помощта на различни видове капани.
Ферми за отглеждане на кефал има в района на Одеса и Крим, в Краснодарския край. Тук за култивиране се използват основно подходите на младия златен кефал. Значителна роля в уловите играят и по-старите възрасти на кефала и остроноса.
В редица страни отглеждането на кефали в соленоводни рибарници се практикува при поликултура с шаран. Такива експерименти са правени и в България. Възрастните кефали се хранят с детрит, обрастване, фитопланктон и не се конкурират с шарана за храна. Младият кефал, подобно на другите риби, се храни предимно със зоопланктон.
Повечето кефали са еврихалинни топлолюбиви риби, които се размножават в морето. Само един вид, живеещ в Индия, е хвърлял хайвера си в прясна вода.
Най-адаптиран за езерно отглеждане е шареният кефал, широко разпространена еврихалинна бързорастяща риба. Лобан има висока плодовитост. Една женска от тази риба хвърля хайвера си от 4 до 14 милиона яйца. Масата на двугодишния ивичест кефал при отглеждане в езера достига 400-500 г. Ивичестият кефал може да живее както в океанска, така и в прясна вода.
Броят на младите ивичести кефали в морето не е постоянен, поради което уловът им за зарибяване на водоеми е много трудоемък. В тази връзка текущата работа поизкуствено възпроизвеждане на шарен кефал. Експериментите са започнати още през 30-те години на миналия век и се провеждат в редица страни.
12-24 часа след раждането започва селекцията и инжектирането на женските. Удължаването на времето на експозиция влошава резултатите от работата. Най-готовите за хвърляне на хайвера женски се вземат чрез вземане на проба от яйцеклетки с помощта на сонда, поставена в гениталния отвор на дълбочина 5-7 см. В чаша с физиологичен разтвор се определя диаметърът на ооцитите при увеличение 8x4 и се изолират женски, средният (от 50 клетки) диаметър на ооцитите, в които е над 480 микрона. Мъжките, които са по-малки и по-подвижни, се избират за наличието на течливост.
Наранените риби, характеризиращи се със зачервяване на корема, разрошени люспи, помътняване на мастните клепачи и лилав гръб, се изхвърлят и се използват за получаване на хипофизни жлези. Екстрахираните хипофизни жлези се претеглят и веднага се стриват с физиологичен разтвор със скорост 40 mg/ml. Лекарствената суспензия се съхранява замразена до седем до десет дни.
В зависимост от размера на рибата се предписва обща доза от хипофизата. За пълно узряване и овулация на яйца от женски с дължина 38-42 cm (тегло 1-1,5 kg) са достатъчни 35 mg от хипофизната жлеза. Възможно е да се предизвика съзряването на женските с по-висока доза, но увеличаването му до 60 mg води до нарушения на този процес. За узряването на големи женски с дължина на тялото 54-60 cm (тегло 2,5-3 kg) са необходими 90 mg от хипофизната жлеза.