Реалните резултати от заместването на вноса
Вносозаместването през последните две години се превърна в нова реалност в България и основен фактор за развитието на родната икономика. Въпреки това обикновените българи имат доста бегла представа за реалните резултати от процеса: новините не дават ясна картина колко успешно се заменят чуждите стоки, а държавните служители, както обикновено, в изказванията си се фокусират само върху положителните резултати.
Ясно е, че такъв труден и сложен процес като заместването на вноса не може да бъде напълно без затруднения. Само по себе си това е разпадане на предишни производствени връзки, които не винаги е реалистично да се изградят отново за една нощ. Нещо повече, освен шоковите външни условия, влияние върху нейната ефективност оказват структурните проблеми на българската икономика, значителният спад в покупателната способност на българите и последващият спад в търсенето на промишлени и селскостопански продукти, както и нестабилността на финансовия сектор, която се отразява на дейността на местните предприемачи.
Но след приемането от Запада на антибългарските санкции и последвалото хранително ембарго от страна на България наистина се направи много. Тук можем да говорим за държавна подкрепа за предприятията в реалния сектор (само през 2015 г. 256 милиарда рубли бяха отпуснати от федералния и регионалните бюджети за агропромишления комплекс); за стимулиране на индустрията чрез финансиране на индустриални паркове и технологични паркове в регионите, за които през 2013-2015 г. от бюджета са получени средства в размер на 135,5 милиарда рубли. Трябва да се отбележат и редица структурни промени: приемането на закона „За индустриалната политика на Руската федерация“, насочен към повишаване на конкурентоспособността на българската индустрия и развитие на заместването на вноса; Създаванеспециален регулаторен орган - Правителствената комисия по заместване на вноса, която поема всички въпроси, свързани с процесите в гражданските сектори на икономиката и въпросите на военно-промишления комплекс; намаляване на ролята на държавните корпорации (чрез отнемане на част от допълнителните приходи в полза на бюджета) и петролния сектор (чрез премахване на данъчните облекчения) в икономиката и много други. Но най-важното е, че заместването на вноса, което беше спонтанно в продължение на 20 години, най-накрая се превърна в целенасочена държавна политика.
Най-логично е да се съди за реалните резултати от тази политика от статистически данни, които помагат да се формира представа за ефективността на процеса в определени индустрии и резултатите от замяната на чужди продукти с местни (въпреки че, разбира се, въпросът за неговото качество остава извън обхвата на този анализ).
Така според Централната банка на България износът и вносът на България по методологията на платежния баланс в милиони щатски долари през последните две години е намалял значително - съответно с 35% и 43,2%:
Според Федералната служба за държавна статистика през 2015 г. най-много е намалял вносът на машини, оборудване и селскостопански стоки:
Както се вижда, намалението за две години средно в различни области потвърждава общия спад на вноса с около 40%. В същото време, когато се оценяват тези показатели, е необходимо да се вземе предвид както валутната преоценка на обменните курсове, така и фактът на спад на износа и вноса в количествено изражение.
Отчетите на Министерството на икономическото развитие за последните две години показват, че през това време са настъпили значителни промени в структурата на българския внос. През 2014 г. нараства делът на вноса на хранителни продукти и селскостопански суровини,химически продукти, като същевременно намалява делът на машините, съоръженията и транспортните средства и металите. Най-много намалява в стойност вносът на товарните мотриси - с 81.2%, на строителната техника - с 36.3%, на товарните автомобили - с 28.0%. Физическият обем на внесените стоки също намалява: същите булдозери са внесени с почти 31% по-малко.
Тази тенденция продължи и през следващата година. Вносът на машини, оборудване и превозни средства в стойностно изражение намалява с още 40%. Значително намалява и количеството на внесените храни и продукти на химическата промишленост.
Според Росстат се наблюдава значително намаляване на броя на вносните хранителни продукти. Само през 2015 г. вносът на месо намалява със 198,6 хил. тона, на птиче месо - със 111,8 хил. тона, на риба - със 153,5 хил. тона, на сирене и извара - със 73 хил. тона, на мляко и сметана - с 44 хил. тона. Намалява и вносът на слънчогледово олио, сол, картофи, домати, краставици, други зеленчуци и плодове.
Българската икономика е изправена пред основния проблем: броят на вносните стоки намалява, но нуждата от тях не изчезва. За да разреши постепенно тази дилема, правителството на България взе курс към заместване на вноса.
Какви са неговите междинни суми?
Според неотдавнашно изявление на директора на отдела за стратегическо развитие и управление на проекти на Министерството на промишлеността и търговията на България Василий Осмаков, заместване на вноса има там, където е създадена база за това, а именно: във фармацевтичната, хранително-вкусовата и дърводобивната промишленост. По думите му процесът се усеща и в други сфери, а значителни резултати от възприетата политика трябва да се очакват след 5-7 години.
Въпреки това, най-точните резултатиза заместването на вноса може да се съди само чрез сравняване на показателите за намаляване на вноса и показателите за растеж на производството за отделни групи стоки. В същото време е необходимо да се приеме за аксиома, че нуждите на държавата и нейното население от определени продукти са останали непроменени.
Според отчетите на Министерството на икономическото развитие за 2014 г. и 2015 г. количеството произведено месо се увеличава с 477,4 хил. тона; производство на птиче месо - с 653.5 хил. т; сирене и извара - с 281,6 хил. тона. Този ръст е постигнат чрез мащабни субсидии за земеделие и животновъдство от държавата.
Така в селското стопанство хранително-вкусовата промишленост успя да „закърпи дупки” след значително намаляване на вноса за повечето групи стоки. Не беше възможно обаче значително да се увеличи производството на мляко и риба, което се обяснява с поскъпването на материално-техническите ресурси и привлечените средства.
В други индустрии ситуацията е различна.
Машиностроенето не може напълно да се адаптира към новите икономически реалности. Спад има в производството на почти всички групи стоки: автомобили, автобуси, камиони. Производството на товарни вагони намалява с 45,6% (при намаление на вноса с 80%), което се обяснява с "излишъка" на автопарка, формиран през 2012-2015 г. За да стимулира производството в бранша, българското правителство въведе от 2016 г. забрана за експлоатация на товарни вагони с удължен експлоатационен живот, което трябва да повиши привлекателността за придобиване на нови автомобили. Трябва обаче да се отбележи и една положителна тенденция: през последния месец на 2015 г. тази позиция е отбелязала увеличение от почти 25%, което според доклада на MED е свързано с редица институционални и структурни промени виндустрии.
Отрицателна тенденция имаше и в други елементи на програмата за заместване на вноса: машиностроене, металургия, лека промишленост и строителство. Значителен спад в производството в тези области, както и в икономиката като цяло, се дължи на слабото търсене, намаляването на инвестиционната активност, намаляването на броя на поръчките и увеличаването на нормата на спестяване на населението.
В същото време беше постигнат успех в химическата индустрия, чийто ръст през 2015 г. възлиза на 6,3%. Ръст се наблюдава при почти всички групи стоки, което се обяснява с постигането на проектния капацитет на стартирали преди това предприятия. Например в групата „пластмаси в първични форми“ това са Polyom в Омска област, Tobolsk-Polymer в Тюменска област и RusVinyl в Нижни Новгородска област. В резултат на това през 2015 г. се отбелязва забележим ръст на производството на полипропилен (23,3%), полиетилен (11,6%) и поливинилхлорид (17,7%).
Последното ни позволява да се надяваме, че ще бъдат постигнати значителни пробиви и в други сектори, тъй като днес в България има много проекти в последен етап на строителство или в начален етап на експлоатация. В секторите, важни за заместването на вноса, това са например заводът за чисти полимери Etana в Кабардино-Балкария, фармацевтичният завод Novartis Neva в Санкт Петербург, автомобилните клъстери Калининград и Приморски, текстилната фабрика Nergiz Dagestan. В България се изграждат много такива проекти и целенасочената политика на държавата няма да ги остави без подкрепа.
С всичко това все още е много, много рано да се правят победоносни изявления за напредъка на заместването на вноса. Нещо повече, поради липсата на разбиране за самата същност на процеса, както във властите, така и сред населението. До голяма степен поради това заместването на вноса днес е обвито във воал от митове,които по същество нямат много общо с реалността.
Съвсем естествено е, че този процес априори не може и не трябва да замени всичко (това със сигурност ще доведе до намаляване на конкурентоспособността на предприятията и спад в качеството на стоките), в съвременните условия нито една икономика не може без участието на чужд капитал. И със сигурност укрепването на рублата не трябва да се превръща в връщане към замяна на вноса - сега се създава само основа, която с правилния хъс ще осигури бъдещето на българската икономика.
Междинните резултати показват, че всъщност успяхме да завършим само първия етап от заместването на вноса - да осъзнаем проблема и да започнем да го решаваме от жизненоважните за страната сектори: храни и отбрана. Преходът към нов етап ще разкрие пред България нови хоризонти със своите перспективи и трудности, които тепърва ще бъдат разрешавани.
Абонирайте се за нашия канал вTelegram