Рецензии на книги Mumu
В историята на I.S. Тургенев разказва историята на глухонемия портиер Герасим и любимото му куче Му-му. Историята беше много трогателна и същевременно жестока. От творбата виждаме негодуванието на Герасим от несправедливостта на стопанката и любовта му към кучето. Тази история се основава на реални събития, но писателят промени края, за да подчертае характера на главния герой.
И само образът на Герасим предизвика у мен противоречиви чувства. От една страна, наистина го харесвах като волев и силен човек. От друга страна просто съм възмутен от постъпката му. Защо трябваше да причиниш това на горкото животно? Не се просълзих, докато четях тази "известна" за всички сцена, просто изпитах съжаление към кучето и отвращение към Герасим. Дори като се има предвид влиянието на онези времена върху постъпката му, какъв беше смисълът? Да се отървете от любовта и обичта веднъж завинаги? Но защо, ако имаше възможност просто да си тръгне с кучето и да живее сам, както направи? Единственото, което може да оправдае Герасим и хората около него е тяхната глупост.
@rina_rot, какви прекрасни майки имаме. ))))) Да, взех го и направих Герасим лош)) Наистина ли знаеш как свърши тази история?
@lerochka, не знам. Вероятно е останал при тази глупава дама, за да служи :))
Какво помня от детството си? Живяла една зла дама, с нея служел немият Герасим, който трябвало да удави малкото куче. Кучето много съжаляваше. А за моята ранима душа този разказ тогава определено не беше за препрочитане. Като дете бях силно докоснат от творби със страданието на животни.
Какво видях сега? Мислиш ли, ще кажа, аз узрях, ранимостта и чувствителността се изтъркаха и отлетяха от мен като позлата, станах малко безчувствен. Може би. Въпреки това все още съм трогнатстрадание на невинни животни в произведения на изкуството. Сигурно затова не съм гледал "Хачико" досега, а не заради недолюбвания ми Р. Гиър.
Веднага след като дамата ме ядоса. Това е тъпа кучка, съжалявам. Но е истина, защо тя имаше този късмет, че тя беше дамата. Тя дори не е зла, а просто тясно скроена, не съвсем в себе си, държи много хора в службата, въпреки че толкова много не е необходимо за комфортен живот. „Господарката на морето“, по дяволите. Сред нейните крепостни „хора” наистина имаше много по-разумни и достойни, макар и необразовани. Вземете поне същия Герасим. Смятаха го едва ли не за звяр, за тъпак и всичко това заради неговата сила, тъпота и глухота. Но хората, които са си направили труда да се вгледат по-отблизо, виждат, че това е солиден, разумен човек, който е в мислите си по добър начин и трудолюбив. Умее да обича и обича истински, с душата си. Да, дори малкото куче (макар и "дори", може би, и излишно) беше много по-умно и по-добро от дамата. Направо се влюбих в описанията на Муму. Умен, лоялен, учтив. Сладурче. И беше още по-жалко да осъзнае какво й предстои скоро.
Как се чувствам за постъпката на Герасим? Не го обвинявам. Какво може той, роб? Ние, относително свободните хора, да съдим ли сега? В крайна сметка му беше трудно да вземе това решение, о, колко трудно. Това повлия на по-късния му живот. Съдбата и „господарката“ на неговата съдба, любовницата, не позволиха особено на този човек да прави каквото иска, да изгради щастието си преди. Накратко, всички съжаляват. Освен домакинята. Въпреки че не, също е жалко. Такава отегчена глупачка, която също страдаше по свой начин заради глупостта си. Отидох да плача. #адвентен календар
@rina_rot, Герасим определено е бил крепостен селянин (това е спомен от детството му по действителен случай), че си е тръгнал безразрешението е извънредно събитие, действие, немислимо за човешки роб. Но именно затова господарката в крайна сметка го остави на мира, защото разбра, че този човек вече е прекрачил прага, достигнал е границата, до която хората престават да се страхуват и е по-добре да не го докосват. Защо не е взел кучето със себе си? Да, той просто знаеше, че така или иначе ще я убият и щеше да е по-добре тя да умре от него, да приеме лесна смърт, отколкото не се знае кой ще я измъчва. Също така в книгата "Възлюбени" за африканските роби майка убива децата си, за да не бъдат роби.
@neveroff, когато търсих история, просто случайно попаднах на паметник.
@Tatihimikosan, Любимо четене. И там тя просто не можа да разбере КАК жената реши: (
Предупреждение: Този преглед съдържа спойлери. Покажи?
Беше трудно, наистина. По време на училищната програма пропуснах възможността да прочета този разказ на Тургенев, но след като вече бях прехвърлен в единадесети клас, случайно попаднах на заглавието и въпреки това се събрах и прочетох тези
Защо да дадете толкова силна книга на толкова ранна възраст в училище е неразбираемо. Самата история е добра, въпреки че така и не ми стана ясно защо Герасим е удавил кучето и след това е напуснал двора. Може би е удържал на думата си?
Във всеки случай историята не е лоша, но много силна и сериозна, в 5-7 клас определено нямаше да я усвоя духовно. Хареса ми стила на писане, хареса ми сюжета, но беше много тъжно и мрачно. Благодаря ти!
По принцип не харесвам много книги без "щастлив край", но тази история е изключение. Много трогателна книга, след която ти идва да плачеш. Мисля, че глухотата на главния герой придава допълнителни цветове, особено в момента, в който Герасим удавя единствения си приятел, само защото това куче е самомалко смущаващ и досаден двор. Историята те кара да мислиш за много неща. особено за преходността на живота и цената на приятелството. В края на краищата малкото куче беше единственият приятел на Герасим, човек, свикнал да зависи напълно от другите (той смяташе, че е съвсем нормално да слуша всички инструкции, които му се казват, а най-тъжното беше да ги следва, независимо дали става дума за дреболия или за удавяне на ЕДИНСТВЕНИЯ приятел.)
@lerochka, но мисля, че такива хора просто не живеят.
@neveroff, не се опитвам да намеря извинение за Герасим в тази ситуация, чух изразеното мнение в дискусия за романа на Достоевски "Престъпление и наказание", в духа, че Тургенев кара героя да прекрачи най-ценното, което има, а Достоевски отива по-далеч, принуждавайки своя герой да прекрачи себе си, своята природа. И всъщност, и в друг случай, героите едва ли могат да се нарекат достойни хора. Чудя се как се разви животът на Герасим след бягството?
@id56060799, надявам се да не живеем щастливо досега. Можете да простите много, но не и предателство.
За мнозина този разказ е тъжна история за едно удавено куче, но за мен е за сблъсъка между чувство и дълг по времето на крепостничеството в България.
Мисля, че за никого не е тайна, че Тургенев е бил противник на крепостничеството през целия си живот, следователно е ясно защо писателят е посветил повечето от творбите си на живота на крепостните селяни. И историята "Муму" не беше изключение.
След като прочетете книгата за втори път вече в зряла възраст, разбирате, че кучето Муму не е на първо място. На първо място е съдбата на обвързаните, чието щастие се контролира от други хора, т.е. като Герасим. Затова смятам историята за сложна и, не се страхувам да кажа, ужасна работа, а не за тъжна.история за деца. Колкото и да се опитвате, те дори няма да видят половината от въпросите, зададени в него. За възрастен читател обаче не е толкова просто.
Герасим е един от главните герои, но кой е той? Когато описва своя образ, Тургенев използва значителен брой сравнения: 1. „Той израсна, както дърво расте в плодородна почва.“ 2. „Млад здрав бик, току-що взет от полето.“ 3. "Уловено животно" От всичко това следва, че пред нас е силен, разумен, отговорен, трудолюбив човек със себеуважение, уважаващ себе си и другите, честно изпълняващ своя дълг - крепостничество, но страдащ, защото съдбата му зависи от волята на господарите.
Освен Муму, има и друга история, в която дамата се намесва безцеремонно. Историята на перачката татяна. Момичето можеше да се омъжи за Герасим и да живее щастливо, доколкото беше възможно по времето на царуването, но господарката пожела да я омъжи за нелюбим и освен това дълбоко сърдечна кобилица. И тази история според мен е много по-трагична от ситуацията с кучето.
Защо Тургенев промени края на историята с Герасим, чийто прототип, за разлика от героя на историята, остана да служи на господарката и кой е виновен за съдбата му? Очевидно удавянето на Муму беше последната капка, след която той вече не можеше да остане с любовницата. Но едва след като изпълни тази заповед, той успя да прекъсне нишката, която го принуждаваше да се подчини. От самото начало Тургенев показва, че по това време човек е бил безсилен пред господаря си и не толкова дамата е виновна за съдбата му, както мнозина смятат, а съществуващата система. „Муму“ е един от най-ярките примери за това, че крепостничеството обезобразява не само селяните, но и самите земевладелци.