Рецензия на романа - Майсторът и Маргарита - М

Кой управлява света? Хората сами ли решават съдбата си или има висши сили? Именно този въпрос поставя в своя роман Михаил Афанасиевич Булгаков, един от най-великите писатели от началото на 20 век.

„Майстора и Маргарита“ съчетава две сюжетни линии, два исторически сегмента: историята на Понтийски Пилат, която се развива в град Йершалаим през 1 век сл. н. е., и историята на жителите на Москва през 30-те години на 20 век. Булгаков прави много ясен паралел между събитията от тези на пръв поглед несвързани периоди от историята. Но факт е, че на всеки от тях хората опровергават съществуването на Исус Христос, Бог и дори висши сили. Някои опровергават от незнание, като писателя Иван Бездомни, други от страх, като Михаил Александрович Берлиоз, председател на МСОЛИТ, и Понтийски Пилат, прокуратор на Ершалаим.

Учителят обаче се появява едва в 13-та глава на романа, разказвайки историята на живота си на Бездомния, който се озовава в психиатричния дом. Майсторът е много изненадан да научи, че Бездомният е бил сбъркан с луд, също като него - заради историята за Понтийски Пилат. Само самият Учител написа този роман и Бездомни го чу от устните на Воланд.

Междувременно в града бушуват Воланд и неговата свита: котката Бегемот, Фагот или Коровкин, Азазело и Гела. И много хора вече са пострадали от действията им: Берлиоз, който почина в Глава 5, И. С. Варенуха - администратор на Вариете театъра, Лиходеев Степан Иванович - директор на театъра, който живее в лош апартамент, Жорж Бенгалски - артист на същия театър, Алоизий Могарич, който написа доноса на Учителя, Андрей Фокич Соков - барманът на театъра тер, барон Майгел - служител на Комисията за развлечения и много други.

И никой: нито Майсторът с Маргарита, нито Иван Бездомнище може да ги спре, докато хората осъзнаят грешките и греховете си, докато разберат, че Бог съществува и ще трябва да отговорят за живота си пред висшите сили.

Че. романът "Майсторът и Маргарита" се превръща в отговор на М. А. Булгаков на атеистичната пропаганда на поети и писатели, които се подчиняват на желанието на съветските власти. С работата си той иска да покаже, че всяко действие си има цена и не зависи от човек каква ще бъде тя. Всички хора имат един край и кой път ще стигне до него е личен въпрос за всеки.