Речевата агресия в медиите като начин за манипулиране на човешкото съзнание, Статия в сп. „Млад
Библиографско описание:
Средствата за масово осведомяване „са една от най-важните социални институции, които оказват решаващо влияние върху формирането не само на възгледите и идеите на обществото, но и на нормите на поведение на неговите членове, включително речево поведение. Това е мощен инструмент за въздействие върху публиката и средство за манипулиране на общественото съзнание” [5, с. 13].
Шейгал Е. И. също отбелязва манипулативните функции на вербалната агресия и ги определя като „... по-рационално съзнателни форми на вербална агресия, основани на идеологически трансформации на първоначалния смисъл (инвективни етикети, средства за клевета) [19, p. 221].
Изследователите отбелязват, че „медиите формират езиковите вкусове на обществото. Те най-бързо реагират на промените в езика и ги отразяват” [5, с. 13].
Както отбелязва В. Н. Степанов, „провокативната реч ... изобразява и предава определено психологическо състояние на говорещия за неговия събеседник и като че ли го „заразява“, като целта на това е да предизвика желаното вътрешно състояние в събеседника, да събуди в него специален вид умствена дейност - комуникативна, основана на желанието да отговори на комуникативните изисквания, представени от събеседника“ [16, с. 161]. Но дори агресивните реплики да се появят само на етапа на писане на текста на интервюто, те привличат и задържат вниманието на читателя, активизират публиката, принуждавайки всеки мислено да се идентифицира с един от „непримиримите опоненти“. Следователно вербалната агресия може да се счита за доста ефективна, макар и не винаги правилна журналистическа техника [1].
„Преобладаването на пропагандната функция на вестниците над информационнатапревръща вестникарските текстове в идеологически насочени дискурси, активира задействането на широк арсенал от оценъчни и изразни средства. Демократизацията на обществото, размиването на етичните норми, непълноценността на законите, пораждащи правен нихилизъм, допринасят за превръщането на вестникарските публикации в арена за разчистване на сметки” [14, с. 121]. Следователно езикът на съвременните български медии се характеризира с хипертрофирана функция на въздействие.
Задачата за оцеляване в условията на пазара, жестоката конкуренция ни принуждава да търсим нови начини за привличане на вниманието на читателите и за това са включени всякакви средства, до директно шокиране и обжалване на долните инстинкти [8].
В масмедийното говорене вербалната агресия се проявява в „... грубо изразяване на негативно емоционално-оценъчно отношение към някого, нещо, често нарушаващо етичните и естетическите норми на общуване, подчертано с езиковите средства“. [12], както и „... в пренасищането на масмедийния текст с вербализирана негативна информация, чиято функция е да въздейства върху аудиторията с цел манипулиране на съзнанието с цел осъществяване на политическа или идеологическа пропаганда” [10, с. 44].
В тази връзка Л. М. Майданова идентифицира следните случаи на вербална агресия в медиите:
Към днешна дата технологиите за речево въздействие в медиите са развити до такава степен, че те могат реално да контролират съзнанието на огромен брой хора, да влияят на аудиторията, да създават негативно възприемане на факти, събития, политически фигури, както и да формират оценки на масовото съзнание. Речевата агресия манипулира мислите и действията на хората, подтиква ги да действат, а масите от своя страна като правило дори не подозират, че са станали обект на манипулация.
Да избегнаналичието на вербална агресия в езика на медиите и за да се минимизират последствията от нея, е необходимо не само да се проведат по-задълбочени изследвания на това явление, но и да се направи законодателно регулиране на речта в медиите. Без правна подкрепа на този въпрос няма да има лостове за въздействие върху медиите в областта на речевата култура.
В момента изглежда трудно да се определи златната среда, където свободата на словото се превръща във вербална агресия, пропаганда на насилие и политическа агитация и следователно оправдава ограничаването на свободата на изразяване. Поставяйки стандарта на вербално поведение в медиите твърде ниско, потенциалните цели на вербална агресия ще останат незащитени; като го определя твърде високо, това явление рискува да се превърне в инструмент за правителствени репресии срещу своите опоненти.
1. Басовская Е. Н., Създатели на черно-бяла реалност: за вербалната агресия в медиите // Критика и семиотика. 2004. бр. 7 S.257–263.
2. Бублик И. Ф. Семиотика на вербалната агресия // Човешкият фактор в системите за правоприлагане. Орел, 1996 г.
3. Воронцова Ю. А., Особености на прагматичното въздействие в масмедийните текстове // Българската литература в контекста на съвременните интеграционни процеси: Сборник доклади на Втора международна научна конференция, Волгоград, 24–26 апр. 2007: в 2 т. Т. 1. - Волгоград: Издателство на ВолГУ, 2007.
5. Кормилицына М. А., Някои резултати от изследването на процесите, протичащи в езика на съвременните вестници // Проблеми на речевата комуникация: Междувуз. сб. научен тр. / Ед. М. А. Кормилицына, О. Б. Сиротинина. - Саратов: Издателство Сарат. ун-та, 2008. - Бр. 8.
6. Коряковцева Е. И., Езиков образ на българската провинция встоличен печат // Провинциалният живот като феномен на духовността. -Н. Новгород, 2005 г.
7. Крисин Л.П., Евфемизмите в съвременната българска реч / Българският език в края на 20 век. М., 1996 - С. 385–386.
8. Кузмин II.V., Език на периодичния печат: културни традиции и съвременна социокултурна и икономическа ситуация // Социални варианти на езика IV. - Н. Новгород, 2005.
9. Майданова Л. М., Агресивност и вербална агресия. - М., 1997.
11. Mikhalskaya A. K., Основи на реториката: Мисъл и слово. - М .: Образование, 1996. - 416 с.
12. Петрова Н. Е., Рацибурская Л. В. Езикът на съвременните медии: средства за вербална агресия // Вестник НГУ. Серия: История, Филология. - 2011. - Т. 10. - Бр. 6. - С. 140-143.
14. Ржанова С.А. Оценка на характера на употребата в медиите // Език, литература, култура: диалог на поколенията: сб. научен Изкуство. — М.; Чебоксари, 2004 г.
15. Сковородников, А. П., Езиковото насилие в съвременната българска преса / А. П. Сковородников // Теоретични и приложни аспекти на речевата комуникация: научно-методически бюлетин. — Красноярск; Ачинск. - 1997. - бр.2.
16. Степанов В. Н., Провокативен въпрос от гледна точка на прагмалингвистиката // Московско лингвистично списание. 2003. Т. 6. № 2.
17. Тхорик В. И., Голубцов С. А., Емоционална интоксикация на личността, методи за разтоварване и защитни стратегии // Езикови и психологически основи за изследване на същностите. Краснодар, 1997 г.
18. Шейгал Е. И., Семиотика на политическия дискурс. — М.: Гнозис, 2004. — 324 с.
19. Шейгал Е. И., Вербалната агресия в политическия дискурс // Въпроси на стила: Антропоцентрични изследвания. - Саратов: Издателство на Сарат.ун-та, 1999. - Бр. 28. - С. 204-222.
20. Енциклопедичен речник-справочник Изразителни средстваБългарски език и речеви грешки и недостатъци / ред. А. П. Сковородникова. — М.: Флинта-Наука, 2005.