Реферат - Защитата като форма на финална атестация по литература в 9 и 11 клас - Други реферати
Защита на есе като форма за финална атестация по литература
в 9 и 11 клас през 2007-2008 учебна година
Резюме (лат. reffere - докладвам, информирам) - резюме на всеки въпрос, съдържанието на книга, статия, изследване, както и доклад с такова изложение. (Из "Тълковния речник на българския език" на С.И. Ожегов).
Доскоро се смяташе, че само тясна група специалисти се нуждаят от развити изследователски способности. Но съвременният свят е толкова динамичен и се променя толкова бързо, че е невъзможно да оцелееш в него, разчитайки на установените стереотипи. Съвременният човек трябва постоянно да проявява изследователска, търсеща дейност. Проблемът за развитието на изследователските способности е една от приоритетните задачи на съвременното образование.
Според нас е законно работата върху есето на ученика да се разглежда като познавателна дейност, а самото есе като резултат от продължителна, сериозна интелектуална, изследователска и творческа работа на ученик. По своето съдържание и дизайн се доближава до научноизследователската работа, т.е. включва следните раздели:
Основната част(основният текст на резюмето може да бъде разделен на глави)
Приложено към резюмето:
- съдържание с указание на страницата
- списък с референции
Работата върху реферата, както всяка дейност, се подчинява на определена логика, която се осъществява в последователността на нейните етапи.
Открояваме следнитеетапи на работа върху резюмето:
(определяне на темата, формулиране на проблема, цели и задачи на предстоящата работа);
(идентифициране на източници на информация,изготвяне на работен план, определяне на методите за събиране и анализ на информация, определяне на метода за представяне на резултатите, времевата рамка за завършване на работата);
(събиране и анализ на информация, формулиране на заключения);
—изпращане за преглед
(преглед на работата от учителя);
подготовка за защита
(запознаване с прегледа на работата, отстраняване на недостатъци, изготвяне на план за реч);
(устно изложение по темата, отговори на въпроси).
Обемът на изпитното есе за студенти
9 клас - 12 - 18 страници,
11 клас - 20 - 25 страници
машинописен текст или ръкопис на листове с форматА4.
ДИЗАЙН НА ЗАГЛАВНИЯ ЛИСТ:
GOU средно училище № ________ SVAO
Жанрът на късата проза в творчеството на А. П. Чехов и И. А. Бунин
Ученик от 11 клас "А"
Петров Сергей Иванович
Научен ръководител
Учител по български език и литература
Изисквания към изпитните резюмета
Резюмето като една от формите за удостоверяване в 9 и 11 клас трябва да отговаря на следните критерии:
- Съдържанието и планът за работа са напълно съобразени с поставената тема.
- Авторът на резюмето е независим в подхода и разкриването на темата.
- Авторът дълбоко и пълно разкрива поставената тема.
- Студентът притежава системата за аргументация, умее да прави изводи.
- Студентът владее литературна терминология и я използва в работата си.
- Творбата се характеризира със семантична цялост, речева кохерентност и последователност на изложението.
- Работата на изпитвания се характеризира с точността на изразяване на мисълта, богатството на речника и разнообразието от граматични форми.
Приблизителни теми за есетабългарска литература
1. Художественият свят на "Словото за похода на Игор".
2. Жанрова система на класическата литература.
3. Оди на М. В. Ломоносов. Теми, герои, изображения.
4. Поетично новаторство на Г. Р. Державин.
5. Оди "Свобода" от А. Н. Радищев и А. С. Пушкин.
6. Царуването на Екатерина II в произведенията на Г. Р. Державин и Н. М. Карамзин.
7. Утвърждаване на ценността на личния живот в българската литература
8. Образът на природата в текстовете на V.A. Жуковски.
9. Жанрът на баладата в творчеството на V.A. Жуковски.
10. Оригиналност на романтизма К. Н. Батюшков.
11. Проблемът за ума в комедията "Горко от ума" на А. С. Грибоедов.
12. Характеристики на речта на героите в комедията на А. С. Грибоедов „Горко от ума“.
13. Несценични герои и тяхната роля в комедията на А. С. Грибоедов „Горко от ума“.
14. София Фамусова в пиесата и в оценката на литературните критици.
15. Средства за създаване на сатира и хумор в басните на И. А. Крилов.
16. Философски мотиви на текстовете на А. С. Пушкин.
17. Героят на романтичните стихотворения на А. С. Пушкин.
18. Темата за Петър I и неговата епоха в творчеството на А. С. Пушкин.
19. Народ и власт в творчеството на А. С. Пушкин.
20. Морални поуки от "малки трагедии" от А. С. Пушкин.
21. Темата за бунта в творчеството на А. С. Пушкин.
22. Образът на разказвача в разказите на Белкин.
23. Сюжетно-композиционната роля на сънищата в творчеството на А. С. Пушкин.
24. Лирични отклонения за родината в романа на А. С. Пушкин "Евгений Онегин" и поемата на М. Ю. Лермонтов "Родината": общо и специално.
25. Образът на малката родина в творчеството на А. С. Пушкин (“Село” и “… пак посетих…”).
26. Три стихотворения "Пророкът" в българската литература (А.С. Пушкин,
27. Три „Паметника” в българската литература(превод на М.В. Ломоносов „К
Мелпомена“, „Паметник“ от Г. Р. Державин и „Паметник си издигнах. »
28. Две "Есенни" (Е.А. Баратински и А.С. Пушкин).
29. А. С. Пушкин и античността.
30. Цитати и реминисценции в романа на А. С. Пушкин "Евгений Онегин".
31. Отражение на събитията от българската история в творчеството на А.С. Пушкин и М.Ю.
32. Исторически детайли и тяхната роля в „Песен… за търговеца Калашников” М.Ю.
33. Отношението на М.Ю. Лермонтов към войната.
34. Лирически мотиви от М.Ю. Лермонтов и тяхното отражение в романа „Нашият герой
35. Проблемът за личността в романа "Герой на нашето време".
36. Портрет и композиция в разкриването на образа на Печорин.
37. Печорин и Хамлет.
38. Умението на Н. В. Гогол - драматург.
39. Магията на словото в стихотворението на Н.В. Гогол "Мъртви души".
40. Художествени детайли и техните функции в стихотворението на Н.В. Гогол "Мъртви души".
41. Характеристики на жанра и композицията на поемата на Н. В. Гогол "Мъртви души".
42. Темата за пътя и неговата роля в художественото пространство на поемата на Н. В. Гогол
43. Техники за сатирично изобразяване на длъжностни лица в комедията на Н. В. Гогол
„Ревизор” и поемата „Мъртви души”.
44. Градина в имението Плюшкин (стихотворението на Н. В. Гогол "Мъртви души") и градина в имението
Раневская (комедия от А. П. Чехов „Вишнева градина“).
45. Символизъм в драмата на А. Н. Островски "Гръмотевична буря".
46. Трагичната съдба на жените (въз основа на драмите на А. Н. Островски "Гръмотевична буря" и "Зестра").
47. Тиранията в образа на Д.И. Фонвизин и А.Н. Островски.
48. Две Катерини (А. Н. Островски "Гръмотевична буря" и Н. С. Лесков "Лейди Макбет от Мценск"
49. Характеристики на сатирата на произведенията на М.Е. Салтиков-Шчедрин.
50. Традиции на баснята в приказките на М. Е. Салтиков-Шчедрин.
51. Фолклорни мотиви в приказкитеМ. Е. Салтиков-Щедрин.
52. Гротеска в портретните характеристики на героите на М. Е. Салтиков-Шчедрин.
53. Тургеневски жени (въз основа на работата на И. С. Тургенев).
54. Базаров според оценката на българската критика.
55. Патриархален свят в образа на I.A. Гончаров ("Обломов") и А.Н. Островски ("Гръмотевична буря").
56. „Унижени и оскърбени” в творчеството на Ф.М. Достоевски.
57. Психологизъм на романа на Ф. М. Достоевски "Престъпление и наказание".
58. Образи на деца в романа на Ф.М. Достоевски "Престъпление и наказание".
59. Вътрешният монолог като средство за разкриване на характера в романа на Ф.М. Достоевски "Престъпление и наказание".
60. Приемане на антитеза в романите на Ф.М. Достоевски "Престъпление и наказание" и Л.Н. Толстой "Война и мир".
61. Портретът като средство за характеризиране на героите от романа на Лев Толстой "Война и
62. Художествената роля на пейзажите в L.N. Толстой "Война и мир".
63. Хората в оценката на Н. А. Некрасов.
64. Проблемът за щастието в стихотворението на Н.А. Некрасов "Кой е добре да живее в Русия".
65. Фолклорни традиции в творчеството на Н.С. Лесков.
66. Образи на "случайни" хора в творчеството на А. П. Чехов.
67. Ролята на художествените детайли в творчеството на A.P. Чехов.
68. Жанр на късата проза (според творчеството на А. П. Чехов).
69. Тайни преживявания на човек в поезията на Ф. И. Тютчев.
70. Светът на любовта и природата в текстовете на А. А. Фет.
71. Темата за революцията и гражданската война в творчеството на М.А. Булгаков.
75. Експериментът и неговата цел в работата на М.А. Булгаков.
76. Истина и измислица в M.A. Булгаков "Майстора и Маргарита"
77. Съдбата на индивида в обществото и историята в романа на М.А. Булгаков „Учителят и
78. Изображение на московския живот през 30-те години на ХХ векпроизведения на М.А. Булгаков.
79. Платон Каратаев (“Война и мир” от Л.Н. Толстой) и Лука (“На дъното” от М. Горки).
80. Образи на романтични герои от ранните произведения на М. Горки.
81. Човекът и времето в ранните разкази на Л. Андреев.
83. Съдбата на селяните в творчеството на М. Шолохов и А. Платонов.
84. Темата за войната и революцията в романа на М.А. Шолохов "Тих Дон".
85. Художествени открития на поети от Сребърния век.
86. България в образа на българските писатели и поети.
87. Проблемът за положителния герой в българската литература.
88. Темата за героя на своето време в българската литература.
89. Темата за дуела в българската литература.
90. Темата за бала в българската литература.
91. Темата за града в българската литература.
92. Темата за Наполеон в българската литература.
93. Темата за бъдещето в българската литература.
94. Темата за бащите и децата в българската литература.
95. Темата за дома и бездомността в българската литература.
96. Образът на праведника в българската литература.
97. Библейски мотиви и сюжети в българската литература.
98. Образът на Москва в българската литература.
99. Образът на Петербург в българската литература.
100. Духовни търсения на личността в българската литература.
101. „Излишният човек” като герой на българската литература.
102. Изобразяване чертите на българския национален характер.
103. Престъпление и наказание в българската литература.
104. Изпитание на любовта в българската литература.
105. Хамлети и Донкихотовци в българската литература.
106. Утопия и антиутопия в българската литература.
107. Образът на Демона в българската литература.
108. Войната в образа на българските писатели.
109.Картите и игрите с карти в българската литература.
110. За назначаването на художник (поет, писател).
111. Българска литература и театър.
112. Реминисценции в българската литература.
113. Изповедта като средство за самохарактеристика на героя.
114. Рецепция на антитезата в българската литература.
116. Ролята на епиграфите в българската литература.
117. Ролята на епилозите в българската литература.
118. Ролята на пейзажа в българската литература.
119. Портретът и неговата роля в българската литература.
120. Ролята на музиката в българската литература.
121. Сънят и сънищата в българската литература.
123. Личност и тоталитаризъм в българската литература.
124. Интериорът и неговата роля в българската литература.
125. Цветовата символика в българската литература.
127. Речта на героите като средство за характеризиране на героите.