Journal Hall New World, 2010 № 6 - ЯН ШЕНКМАН - Всичко е наред
Българското дебело списание като естетически феномен
Публикувано в сп.: Нов свят 2010, 6
Всичко е наред
Шенкман Ян Стивович е роден през 1975 г. в Москва. Завършва факултета по журналистика на Московския държавен университет. Автор е на няколко книги с поезия, сборник с кратка проза „Книгата за сметка на живота” (2005) и редица критически статии. В "Нов свят" той публикува статия "Добротата трябва да бъде със звънци и свирки" - за прозата на Вячеслав Пиецух (2006, № 12). Със стихове в "Нов свят" се изявява за първи път. Живее в Москва.
Местен бог се крие зад завеса. Всяка вечер разговаряш с него в съня си. Но е безполезно. Той или е напълно глух, дали мълчи и мисли за мен.
А циферблатът, свит в ъгъла си, ни гледа, без да откъсва очи. Няма място за добро и няма време за зло и часовникът не знае колко е часът.
А на стената в коридора виси палто. Някой живееше в тази къща, но всичко излезе наяве. Всичко е грешно, радост моя, и всичко е грешно за цяла вечност. Тоест, докато сме тук.
До леглото ти има капан вместо чехли. Сянка се втурва по стената като полудяла хлебарка. Изгасете светлините и се изправете срещу мен.
Ако утре има война, нека ме убият и след смъртта ми ще спрат войната. Вратите са широко отворени! Този часовник работи. Този часовник потъва като камък.
страхът излиза следва следите на собствената си сянка вижда петна по тялото връща се в душата
билките са живели там и останките от изкуството скоро ще бъде празно да направим място на страха
Каквото и да става, нищо страшно. Малко гадене? Всичко е наред. Да съборя кулата? Всичко е наред. След вчера не е голяма работа. Все пак всичко се оформя по някакъв начин. Смачкайте, обърнете, влюбете се. Гледамкъм теб и гледаш през прозореца към улицата. Не крещи, не плачи, не събуждай спящия. Нищо необичайно.
Това е малък човек. Не съществува нищо в плътта. Той има мъгла в главата си. И няма повече перспективи.
Затова той извади пистолет. Изстрел - ударете млякото. Бях ударен до смърт от бяла светлина. Къде си, мой Сулико?
Оплака се, че животът е глупост и суета. От поражението идва поражението. След това почувствах леко парене в корема И заех хоризонтална позиция.
Нека лекарите и няколко бивши жени дойдат скоро. Предварително е направил подробно завещание. Няма сила да подредите нещата и да ги хвърляте с нож. Пациентът предпочита тишината.
Не, в края на краищата Шекспир беше прав, когато говори за играта на елементите И стадата дяволи, които препускат с тропот. Това не е песимизъм, а просто поезия, Подкрепена от голям житейски опит.
Какъв несериозен живот. Сякаш няма смърт, няма смърт. Времето има прост механизъм. Високоскоростен интернет.
Времето има големи очи. Времето има думи на други хора. Времето е в гласа. Време извън Москва.
Къде отивах, обедна почивка. Двама китайци ремонтират водопроводни тръби. Извън прозореца в двора се чуват звуци от домино за пари. И сенките лежат като трупове.
В единия край на улицата има лудница. От другата има аптека и дискотека. Твърде много любов, отложена за по-късно. Твърде малко време за един човек.