Регистрация на курсова работа
Редактираната версия на работата предполага интервал и половина и печат 14 pt за основния текст, един интервал и 12 pt за бележки под линия и бележки.
Оформлението на текстовото поле на лист А4 също е предмет на общоприети изисквания. Лявото поле за подвързване е 30 mm, дясното поле е 10 mm, а горното и долното поле са 20 mm.
Поредният номер на страницата се поставя по правило в средата на горното поле. Номерацията започва от заглавната страница, но на нея и на страницата със съдържанието на произведението не се поставят номера.
Съдържанието, въведението, всяка глава, заключението, списъкът с литература, приложенията се отпечатват от нова страница. Заглавията им се поставят в средата на страницата, изписват се с главни букви, удебелени, без точка след последната дума. Заглавията на параграфите се пишат с малки букви, удебелени. Сричките на думите в заглавията не са разрешени.
Следващият параграф започва с три интервала след предишния раздел. Заглавието му не може да бъде поставено на последния ред на страницата. Разстоянието между текста и заглавието трябва да бъде три интервала.
Началото на нов параграф започва с отстъп, равен на пет черти.
Разрешено е ръчно въвеждане на формули, специални символи, букви от рядко използвани азбуки, текстове на езици, които не могат да бъдат отпечатани на компютър (арабски, китайски и др.). Приложенията (таблици, фигури, графики, снимки и др.) се изпълняват на стандартни листове или се залепват върху тях.
Установените недостатъци трябва да бъдат отстранени, за което не е забранено използването на черни химикалки (гел). Обхватът на курсовата работа е строгне е ограничен, но по правило през третата година не надвишава 60 страници печатен текст.
Заглавна страница– първата страница на курсовата работа. На него с различни шрифтове, главни и малки букви се посочва името на висшето учебно заведение, факултет, катедра, тема на дипломната работа, фамилия, инициали на изпълнителя, научен ръководител, място и година на подготовка на есето [2].
За номериране на текстови раздели най-често се използва цифровият метод, когато първата арабска цифра показва номера на най-големия раздел (глава), а номерът на по-малкия (параграф) се обозначава с точка. Например обозначението на втория параграф на първата глава ще изглежда така - 1.2.
Трето, котировките винаги трябва да са абсолютно точни. Ако пропуснете част от текста, тогава не трябва да има изкривяване на смисъла, а пропускането на текст се обозначава с многоточие (...).
Четвърто, ако цитатът е даден цял, тогава той трябва да започва с главна буква, освен ако не стане част от вашата фраза.
Пето, можете да разширите произволни съкращения на думи, които често се срещат в архивни източници (писма, дневници, чернови и др.). В този случай допълнителните части на думата се поставят в квадратни скоби: t[ak] s[say].
Шесто, при необходимост се допуска цитатът да бъде подчинен на синтактичната структура на фразата, в която е включен. В този случай е възможно да промените регистъра на думите и фразите.
Невъзможно е да се постигне точността на представянето на фактическия материал, без да се посочи източникът на информация, който е даден в бележки под линия. Има три основни вида бележки под линия: бележки под линия, бележки под линия (край) и вградени.
В случай, че следват две бележки под линия към едно и също произведение, ненеобходимостта от повторение на заглавието му, като е достатъчно да посочите „пак там” и страницата на изданието.
По отношение на чуждите произведения обозначението е дадено и на латински ibidem (пак там), а посоченото произведение е оп. цит.
За да се намали броят на отпечатаните страници, списъкът с източници и препратки е цифрово криптиран. Вътрешнотекстовите бележки под линия в този случай са под формата на няколко числа, първите две от които показват кода, а третият - номера на страницата.
Според естеството на предоставената информация бележките могат да обясняват основния текст, остарели думи, да съдържат преводи на чужди фрази и изрази, съдържащи се в цитата, да дават дефиниции на термини.
Приложениятасе поставят след текста на работата. Те обикновено съдържат таблици, диаграми, графики, статистическа информация, копия на открити архивни документи и др., които по някаква причина не могат да бъдат представени по-рано. Основната цел на приложенията е да осигурят просто, достъпно и визуално представяне на количествени данни и илюстративни материали. Всяко приложение трябва да започва на нова страница с подходяща номерация и заглавие.
10. Защита на курсов проект.
Подготовка за защита.Курсовият проект трябва да бъде прегледан от ръководителя, което показва съответствието на завършеното есе с профила на специалността (специализацията), характеризира работата, извършена от студента, отбелязва неговата уместност, пълнота и дълбочина на разкриване на темата, оригиналност на заключенията и готовност за защита.
Курсовият проект задължително се преглежда от специалист по този проблем. В заключението си той е длъжен да оцени независимостта на работата, да се спре на валидността на заключенията, тяхната надеждност.
Наред със заслугите иПредимствата на проекта се отличават и с присъщите му недостатъци, грешки и грешни изчисления. Формата на изтеглянето, както и обхватът не са ясно дефинирани. Обикновено оценката на проекта отнема 2-3 страници текст, основното място в което е отделено на разглеждането на въпроси относно новостта, уместността и практическото значение на курсовия проект.
Съдържанието на рецензията се довежда до знанието на студента няколко дни преди защитата, за да могат да се подготвят отговори на направените коментари.
Предварително е необходимо да се подготвят отговори на коментарите на рецензента. Те трябва да са кратки, ясни и ясно формулирани.
Процесът на защита.Защитата на курсов проект се провежда публично на заседание на катедрата, в което може да участва всеки желаещ. Съгласно съществуващите правила, разглеждането на представеното есе следва да има характер на дискусия при спазване на нормите на научната етика, валидността и обективността на представените резултати, оценките и коментарите на рецензента.
След приключване на дискусията студентът, по негово желание, може да получи последна дума. Обикновено то изразява отношението към научния ръководител, процедурата по защита, поставените въпроси и хода на дискусията.