Релативизация
Обобщеният език е езиков модел, който позволява на ериксоновия хипнотерапевт да придружава транса на клиента, като упражнява терапевтичен ефект и в същото време не противоречи на субективната транс реалност на клиента.
Нека да видим какво означава това определение.
Факт е, че когато клиентът изпадне в транс, той обикновено спира да говори и издава само емоционални реакции и отговори като "да", "не", "не знам". Тогава пред терапевта възниква въпросът как да води клиент в състояние на транс? Как да се опише на клиента реалността, в която терапевтът иска да го потопи? Как правилно да следваме или водим?
Да вземем пример: клиент в транс си спомня момент от миналото си. Терапевтът в този момент най-вероятно или изобщо няма представа какъв конкретен момент от живота си спомня неговият клиент, или знае само общи точки за него, но в същото време изобщо не представя конкретни подробности (например какъв цвят е столът, на който е седял клиентът). Но все пак е необходимо да общувате и по някакъв начин да управлявате процеса на транс на клиента. Това е възможно, ако в речта си терапевтът избягва конкретни подробности, описвайки процеса като цяло.
В този момент от живота си вие се движехте напред с лек джогинг със скорост от приблизително 5 км/ч по пътека, осеяна с фин червеникав чакъл. От дясната й страна растяха малки розови храсти, спретнато подрязани, за да образуват солидна правоъгълна ограда. Вляво от пътеката имаше ниска дървена ограда, боядисана в жълто.
В спомените си може би ще си спомните някои усещания. Усещане за движение по малка пътека напред. Вероятно под краката си усещате повърхността на пътя, усещайки малките му неравности. И може би можете да си спомните колко правилно ивляво от посоката на движение пред очите се отваряха различни картини. Дори е интересно какви предмети, растения, животни или хора са ви заобикаляли по пътя?
Съгласете се, че първото описание на спомен може да бъде дадено само ако дадете на клиента малко разпит преди сесията.
И така, на базата на какво се изгражда обобщен език? Точно така, върху неспецифични думи и изрази, които дават "скелета" на историята, но в същото време оставят много поле за креативност на клиента:
- модални оператори или глаголи, които предпазват както терапевта, така и клиента от провал. Това са думите "може би", "може би", "можете да си позволите", "вероятно";
- обобщени числителни (няколко, малко, много, малко, много, безкрайно, известно количество);
- съществителни, обозначаващи клас предмети (мебели, предмети от интериора, автомобили, растения, хора, дървета);
- свръх обобщение (всичко, винаги, никой, никога, никъде, навсякъде, навсякъде);
- избор, който покрива всички възможности на класа (и вероятно е имало някаква мебел: маси, столове, легла, огледалаили нещо друго);
- неопределителни местоимения (някой, някой, някъде, някъде, някъде, някой, някъде, нещо, някъде и др.)