Революцията е деликатен въпрос.
Анализът на ситуацията позволява до известна степен да се предвиди последователността от действия на участниците в бъдеще. Да кажем, че Сергей, заедно с Арсен, се опитаха да направят преврат срещу Петя и Стьопа, а Сеня, Дима, Андрийко и Игор решиха да останат неутрални и да преговарят с победителя.
И, да речем, Сергей и Арсен не се получиха. И тогава анализаторът ще ви каже, че това означава, че новата партия, в която Сергей наля пари, веднага ще бъде слята бързо и решително. И самият Сергей и Арсен в най-лошия случай ще седнат, а в най-добрия случай ще излетят от всички постове и от Жулян едновременно. И Петя (със Стьопа) ще преговаря със Сеня, Дима, Андрийк и Игор по нов начин, въз основа на нови реалности. И самият Стьопа малко ще преговаря с Петя, защото Петя сега е никъде без Стьопа.
Сега нека се отклоним от тази детска градина и да погледнем Турция.
Ако скочим от ангелските фейсбук облаци в суровата реалност, ще бъдем принудени да се изправим пред няколко обективни факта. Превратите не са случаят, когато можете да говорите за някакъв вид анализи; когато можете да познаете как ще се сформират нови съюзи и дори в чужда държава.
Ясно е, че у нас майчините революционери вече ви дадоха куп анализи в духа на „как ще направя преврат“ и описаха всички грешки на случващото се. Сега изобщо не става дума за това.
Вижте, превратите, провокациите, които приличат на удари, удари, бунтове и т.н., са много фино нещо. Изключително.
Отидете във фейсбук лентата и тогава ще ви твърдят, че не е имало преврат, а хитрото многоходче на Ердоган. Е, каква революция е това? Виждали ли сте някога хунта без харизматично лице? Защо двама сакати и три чуми направиха преврата, а войницитеулиците дори не са знаели? Тази хунта не можа да обясни нищо на пехотата си, къде да обясня на гражданите, политиците и международната общност? Защо на войниците не беше наредено веднага да стрелят, за да убият? Защо изобщо да извеждаме войниците на улицата? За какво? Да провокира населението?
С помощта на войници нормалните момчета трябваше да заловят президента, премиера, ръководителите на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, да отстранят началника на Генералния щаб, да назначат нов и да кажат по всички централни канали, че ето го новият началник на Генералния щаб на турската армия полковник Муарем Кьосе или, да речем, бригаден генерал Акън Йозтюрк.
И тогава г-н полковник или г-н генерал трябваше да каже, че Ердоган е избягал, напускайки страната си. Че армията за пореден път, според заповедите на Ататюрк, свали ислямисткия тиранин от власт, а който не е съгласен и има различна гледна точка, по-добре да мълчи на дрипа. Че Партията на справедливостта и развитието е разпусната и забранена, а нейните служители, ако искат да разглеждат делата си в преференциален режим, трябва да имат време доброволно да дойдат до сутринта в най-близкото военно поделение и да се предадат на коменданта. А който не успее преди сутринта, се смята за противник на демокрацията, с всички последствия, които излитат от стволовете на Einsatz team.
Е, там, в зависимост от сценария, трябваше или да се обяви подготовка за изборите (след година и половина), или да се каже, че светлината на нашето слънце Гюлен вече лети от САЩ, за да вземе юздите и да насочи страната по правилния път. И лично гарантира изпълнението на всички международни споразумения. Лично.
Следващата стъпка беше шефът на новата хунта да прекъсне целия интернет и всички комуникации в страната чрез заграбения преди това Комитет за регулиране на телекомуникациите и да включи записа на речта си до сутринта на звънене по телевизионните канали.
О, ида предупреди, че който не си седи вкъщи и призовава да излезем на улицата е противник на демокрацията и иска безсмислено да пролее кръвта на обикновените турци. А онези, които искат безсмислени кръвопролития, ще бъдат разправени според законите на военно време от армията и лично от главния хунтан.
Имаше ли нещо такова?
Не са имали. Това означава, че се прави смело заключение, че преврат не е имало. Имаше кървава постановка, хитър многоход, а сега Ердоган красиво ще узурпира властта, ще се скара със САЩ и въобще ще настъпи мрак. Като в Иран. И тръгваме, после всичко по ред - оставки на съдии, оставки в армията, арести, оставки на преподаватели и декани, новия началник на Генералния щаб (и какво не угоди на стария?).
Тогава се появяват други хора и първи казват, че ти, който си отишъл, въобще. Беше истински преврат, но смачкан и неуспешен. И има много доказателства за това. В 4:00 сутринта в армията са назначени поредица от арести по ново дело, скалъпено от кучетата на Ердоган от жандармерията. И месец по-късно трябваше да се проведе заседание на Висшия военен съвет, чиито правомощия включват решения за оставки и назначения, а армията просто се опитваше да нанесе превантивен удар, за да се защити. Това беше напълно естествена революция. Наистина ли си мислите, че заради „инсценирането на Ердоган” десетки хора се съгласиха доброволно да си сложат вратовете в примка?
И момчетата също изглежда имат разумни аргументи. Вижте тук. Хора щурмуват хотела на Ердоган в Мармарис. Естествено нападение. И тук се опитват да свалят самолета му. Това не е шега, разбираш ли? Ердоган не е човекът, който би поел такива рискове в името на една снимка. Освен това Ердоган наистина нямаше нужда от тази „картинка“. Той вече има подкрепа в обществото, което потвърди на изборите, правителството си, мнозинство в парламента,и то не каквато и да е коалиция, а толкова монолитна. Като цяло той наистина може да прави каквото си поиска. Има такава сила, за каквато например нашата Петя, заедно с Арсен и цялата му свита, могат само да мечтаят.
И пак за каква снимка? Къде е картината? Ако това е продукция, то трябва да признаем, че самата картина е доста слаба някак за нивото на Ердоган. Ето как разтърсващият баща на нацията се обажда по Skype и FaceTime в студиото на телевизията. Това твоята снимка ли е? И когато Меркел не му дава десант, това също ли е картина на силен лидер? Вижте какви снимки прави Ердоган, когато го прави.
Така че не е имало "постановка на Ердоган", твърдят представителите на втория лагер. Постановките на Ердоган не изглеждат така. И имаше неуспешен бунт.
Просто без подготовка и затова мина неумело. И то с точния резултат.
Но тогава се появяват трети хора и казват, че всъщност тук говорим за военни. Турската армия е армията на НАТО. Хората, които планират, са наясно с това, вижте операциите на турската армия в Сирия и трансграничните операции с Ирак. Ако бунтовническите полковници разберат, че над тях е надвиснала заплаха, те няма да организират такава операция за няколко часа на случаен принцип, защото просто не могат. Те или биха действали изключително грубо, осъзнавайки ограниченията на силите си (и надявайки се да зашеметят противниците), или изобщо нямаше да действат. Щяха да се отдръпнат. Тоест избягаха.
Такива въпроси не се решават с кондачка. Необходимо е да се запознаете, да вържете всички участници, да прикриете, да вържете. Трябва да проверим работата на комуникационните канали, трябва да поговорим сърдечно със средните офицери, да идентифицираме нелоялните, да мотивираме лоялните. Много неща за правене.
Също така разумни забележки от хората, нали?
Очевидно е, казват те, че превратътподготвени предварително. От развоя на преврата обаче става ясно, че те са знаели за него предварително. Следователно Ердоган не е бил в хотела в момента на щурма (напуснал го е след 15 минути - каква точност); а не факта, че е бил в самолета, който пучистите преследват. Това е провокация. За да отидат на смърт, хората трябваше да вярват, че могат да спечелят.
Между другото, за Вова. Идва нова група хора. И доказвате, че не е Путин? Не, добре, тази версия няма напълно разумни аргументи, въпреки че Al-Jazeera, цитирайки Stratfor, уж твърди, че турските пучисти са използвали българската комуникационна система. Или може би тя не го е казала. Но да го докажа? Вижте как Ердоган оживено се примири с Путин. Вече пилотът на двете им страни искаше да се скара - негодник.
Между другото, има и други играчи по света. Съединените американски щати имат проблеми с Ердоган от дълго време. Кой знае, може би по този начин САЩ са решили да образоват Тайип и мимоходом сериозно да намалят дейността му в неудобна област? Трудно е да се биеш активно, когато си обезглавил армия, нали? Не напразно Инджирлик е блокиран и не напразно там веднага беше обявена най-високата степен на тревога. И не напразно един от предполагаемите ръководители на преврата сам командва Инджирлик. Може би целият този преврат е организиран от САЩ, за да размахат Гюлен на Ердоган и да принудят Тайип да бъде по-сговорчив. И сега по дипломатически канали на Ердоган сигнализират от Вашингтон, че следващия път след него ще тръгне не група специални части с криви носове, а двойка Хелфайъри. И в тази ситуация като цяло не е факт, че сега Ердоган ще засили властта. Е, той донякъде ще опита, но сигурно ще има друга сделка.
Както вече казахме, превратът е деликатен въпрос. И никой не знае кой всъщност го е планирал. Включително и самият Ердоган не знае кой какво е планирал. И негореакцията сега е точно реакцията на човека, който не знае. Дори кланът Ердоган да е планирал някаква акция от този род, тя явно не е в такъв мащаб. Никой нищо не знае, включително и самите участници. Кой знаеше? Кой предаде? Кой се уплаши? Защо всичко стана така? Защо всичко се обърка?
И следователно няма къде да се вземат данни за анализ, защото сега всички активно замъгляват бойното поле. Много хора искат да живеят.
И следователно Ердоган има нов началник на Генералния щаб. Защото не е факт, че старият не е участвал в провокацията. Странна е провокацията. Може би планирате преврат. А може би вие по указание на партията и правителството подготвяте провокация под прикритието на преврат. А може би все още готвите преврат под прикритието на провокация, висейки юфка на ушите на партията и правителството. Трудно за разбиране.
Какво може да се каже в обобщение?
Можете, например, внимателно да се опитате да отгатнете "какво няма да се случи". Но нека се опитаме да помислим засега "кой няма полза".
Първо, случилото се не е много изгодно за турската армия. В очите на турския народ армията загуби своята легитимност като гражданска (или политическа) сила. Кемал Ататюрк придава тази легитимност на армията като стълб на светския принцип в политическия живот на Турция в очите на хората. В момента всичко това е профанирано. Сега армията в Турция може да дойде на власт само чрез гражданска война в Сирия. Системата за подбор на светската армия, очевидно, вече е практически разрушена. Фактически ще бъдат обезглавени най-елитните части на турската армия – авиацията. Не напразно генерал от пехотата стана новият началник на турския Генерален щаб - ислямистите се опитват да вкарат свои хора в армията.
Европа вече е изправена пред погромите на центровете на Фетхула Гюлен от европейските турци, които подкрепят Ердоган.
Условният Запад вече изповядва нещо като корпоративен стил на управление в международната дипломация. Всяка страна дипломатично се възприема като портфейл от политически активи, а рисковите активи в портфейла се подкрепят от надеждни. Тук подкрепяме кюрдите, тук демократичните сили, тук светските активисти, тук младежките движения. Западът създава (е, поне се опитва да създаде) разбираеми за него балансови системи в страните контрагенти.
В момента Türkiye всъщност е нулирал надеждните политически активи и многократно е понижил надеждността на рисковите активи. Диктаторите са непредвидими, което означава, че Турция се превърна в истинско главоболие за Запада, по аналогия с България. Никой не знае какво ще направи Ердоган утре и какъв отговор ще даде на това турското общество.
Впрочем за самото турско общество. Не си струва да се говори за победа на гражданското общество или най-малкото не си струва да се говори за това, че гражданското общество политически е надраснало турската армия. В мюсюлманските страни няма проблем невъоръжени хора да спират танкове. Дори под заплаха от смърт. Питайте израелците. Те ще ви покажат десетки мюсюлмани, които се крият зад невъоръжени деца. Тук няма повече гражданско общество, отколкото в системата за създаване на атентатори самоубийци на ИДИЛ, които, между другото, също смело се втурват към танкове.
Съответно за Запада Турция вече е небалансирана система с високи рискове. Какво да правим с него не е ясно, тъй като тази страна е член на НАТО и се намира много близо до Европа.
Случващото се не е от полза и за България. Да, въпреки тактическите успехи и факта, че Ердоган вече може да хвърли кокал на Кремъл, просто като издърпа пилотите, които свалиха българите, стратегическото положение на България се влоши.
Диктаторите са непредвидими, включително и задруги диктатори. Демократична светска Турция никога не би влязла в открит конфликт с България. Всъщност видяхме примери в близкото минало. Никой не знае как ще се държи диктаторска Турция, включително и самата диктаторска Турция. Примери за идиотизма на диктаторите в историята са каруцата и каруцата. От нападението на Ирак срещу Иран до анексирането на Крим от България.
Дали ситуацията е изгодна за самия Ердоган е невъзможно да се каже, тъй като поради изложените по-горе причини планът за преврат е напълно неясен.
Който и да стои зад турския полупреврат, кой и да го е планирал и по каквито и причини да се е провалил, всичко ще стане по-зле. Очевидно е, че действията на Ердоган сега са конвулсивни действия. Това са опити на слепец да хване дузина черни котки в тъмна стая и не е факт, че тези котки са там. Органите на вътрешните работи, достъпни за Ердоган, всъщност са съвсем светски и демократични органи, а не тоталитарни наказателни организации. Използвайки ги в режим на пълно тоталитарно окудряване, Ердоган лесно може да прекали и да се натъкне както на реакцията на населението (отново не реакцията на светското гражданско общество, а на фундаменталистите), така и на факта, че органите ще започнат да играят своята игра.
Какво трябва да помним?
Че една религиозна диктатура е необичайно токсична за населението на собствената й страна. Понякога дори отстраняването на диктатора не елиминира тази токсичност и страната все още е сметище, дори след като диктаторът си отиде. Напълно възможно е само след пет-шест години да имаме такова депо.
И ще трябва да живеем с това през следващия половин век.
Но това не е единственият и не основният ни проблем.