Резюме Адаптация на мигрантите и причините за миграционните процеси - Банка с резюмета, есета, доклади
Асимилацията като необходимост или неизбежност на успешната адаптация на мигрантите
целенасочен конформизъм (мигрантите знаят как да действат в нова среда, но вътрешно не признават ценностната система на новата среда и се придържат към старата система);
взаимна толерантност (личността и средата показват взаимна толерантност към ценностите и поведението на всяка от страните);
настаняване (характеризиращо се с взаимна толерантност на страните и взаимни отстъпки);
асимилация (пълна адаптация, при която индивидът напълно изоставя предишните си ценности и приема ценностната система на новата среда)
Етнопсихологът Н.М. Лебедева, отбелязвайки, че "терминът" асимилация "се използва, за да опише "поглъщането" на една култура от друга", след това обяснява, че "това се случва, когато една етнокултурна група постепенно се адаптира (или е принудена да се адаптира) към обичаите, ценностите, стила на живот и често езика на доминиращата култура". И накрая, известният етнолог и историк V.A. Тишков под културна асимилация (която понякога се нарича "акултурация") означава частична или пълна загуба от индивиди или група от тяхната култура в полза на доминиращата култура на заобикалящото общество. Освен това тази асимилация може да се случи както спонтанно, така и да има доброволен характер или да се извърши от държавата чрез пряко насилие или косвено. Ако в резултат на културна асимилация има промяна в идентичността (т.е. етническото самосъзнание) на дадена група, тогава можем да говорим за нейната етническа асимилация.
Асимилацията възниква при липса на кланов начин на живот на мигрантите (диаспори). Културната изолация е най-удобна, т.к няма нужда от преструктуриране на стойностните настройки.Наличието на диаспори създава конфликтна ситуация между нациите и възпрепятства диалогичното общуване.
Но необходима ли е наистина асимилацията? Или може ли един мигрант да се интегрира в обществото, като запазва етническата си идентичност? Трябва ли човек да се разтвори в нова култура, забравяйки своята? И наистина ли диаспорите пречат на адаптацията?
Ако един народ запази здраво етническо ядро, набор от ценности, стереотипи на поведение, елементи от традиционната култура, той ще устои на асимилацията по всякакъв начин. Етносът, като структурен елемент на етносферата, според L.N. Гумильов, изпълнява различни функции. Една от тях е защитната, която се изразява в запазване на етническото ядро, езика, самосъзнанието, съпричастността към интересите на своята етнонационална група. Обръщението на представителите на етническата група към архаичното, което е в основата на етническата култура, е начин за адаптиране на етническите популации към стресови фактори.
Етноелитите в етническите конфликти
Релевантността на изследването на проблемите на предотвратяването и разрешаването на междуетническите конфликти през последните десетилетия е без съмнение както от местни, така и от чуждестранни учени. Междуетнически конфликти във Великобритания, Испания, Франция, Близкия изток и др. потвърждение на това. Според Стокхолмския институт за изследване на мира повече от две трети от насилствените конфликти, възникнали през 90-те. ХХ век., са междуетнически. Социалните промени, настъпващи в обществото, винаги засягат междуетническите отношения, понякога пораждат противоречия, конфликти, често придружени от сблъсъци и насилие.
Такава ситуация имаше в българския Северен Кавказ. Тук в много случаи се отразява и ролята на етноелитите, т. нар. национални лидери. Нашата задачае да се идентифицира ролята на етноелитите в междуетническите конфликти в региона. За целта е необходимо да се изясни въпросът: какво е етноелит? Ние изхождаме от следното определение, според което етноелитът е привилегирована, политически доминираща група от хора от една или друга етническа група, заемащи ръководни позиции в обществените институции и пряко влияещи върху приемането на властови решения в обществото. Тъй като е малцинство в обществото, то разполага със значителни ресурси от власт, влияние и финансиране, способни да разпространи собствения си избор на обикновените граждани, зависими от него. В последно време властите и обществото в България са принудени да обърнат внимание на междуетническите и междурелигиозни конфликти, които възникват с опасна честота, практически на цялата й територия и особено в Северен Кавказ.
Основната причина за това според нас е разпадането на СССР, разкъсването на единното икономическо пространство, отслабването на социокултурните връзки, изострянето на противоречията в рамките на ОНД и отслабването на властта в България. Анализът на основните тенденции в развитието на идеите и ценностите на етноелитите, съотношението на възгледите, оценките на различни управляващи групи помежду си и с мнението на обикновените граждани е важен източник на знания за това каква роля играят елитите в обществото, дали имат необходимата квалификация, определят ли стратегията и тактиката за модернизация на региона, страната или само, бидейки „отгоре“, се радват на временни облаги. Достатъчно е да се проучат продължителните грузино-абхазки, грузино-южноосетински, осетино-ингушки, приднестровско-молдовски конфликти и конфликтът в Чечня, за да се стигне до песимистични изводи за недвусмислената положителна роля на етноелитите. В условията на господство на сепаратизма, както например в редица региони на България и Закавказието,функциониране на междуетнически конфликти, етническите елити имат реалните условия да дойдат на власт. Те могат да влияят на масите, да наелектризират с националистическа реторика, да разчитат на традиционни институции и идеи, както и на ниската политическа култура на населението.
За извършване на такава работа, струва ни се, във всеки български субект в Северен Кавказ биха могли да има подходящи центрове, поддържани от държавата. Трябва да се отбележи, че регионалните етноелити добре разбират това, но не допринасят за това. За тях е важно да запазят своите привилегии, да запазят властта и достъпа до ресурси. В същото време би било погрешно да не се отбележи положителната роля на етноелитите в поддържането на политическата стабилност в региона, какъвто е случаят с Чеченската република, Република Адигея и Република Калмикия.
И този въпрос също изисква подробно проучване. Днес в България е необходимо да се създадат целеви държавни програми на федерално и регионално ниво, насочени към идентифициране на болезнени точки в проблемите на междуетническите проблеми и механизми за тяхното решаване. Държавната национална политика на България не бива да е сляпа, тя се нуждае от проницателен, конкретен подход, отчитащ общи и частни проблеми. В този контекст е важно да се оцени обективно ролята на етноелитите, която според нас е спорна.
Етническа миграция на населението: по въпроса за терминологичната сигурност
В допълнение, повечето от съществуващите дефиниции на ЕМ се отнасят само до един от трите етапа на миграционния процес - действителното преместване (по-точно етническата структура на групите мигранти). В класическия подход L.L. Рибаковски говори за поне три етапа на миграция и тяхната тясна връзка. Следователно спецификата на ЕМсе появява на всеки от трите етапа. На подготвителния етап той се проявява в предимно групов или мрежов характер на формирането на миграционни нагласи. В повечето случаи етническите мигранти или се движат като част от група, или мигрират в онези региони, където вече са концентрирани определен брой членове на тяхната общност (познати, роднини и др.). Груповият характер на формирането на миграционни нагласи се свързва със специалната роля на етническата идентичност на мигрантите в процеса на мотивиране на тяхното преместване. Възможни са два варианта на такава мотивация: 1) „Местя се, защото тук аз и членовете на моята етническа група сме чужди/дискриминирани/отчуждени от основното население и т.н.”; 2) „Премествам се, защото искам да се събера отново с историческата си родина или членове на моята етническа група.“
Адаптиране на мигрантите към нова културна среда
В съвременните условия междуетническите контакти стават все по-интензивни и разнообразни. Съвсем очевидно е, че те ще продължат да се разширяват и засилват. Често тези контакти стават по-сложни и по-малко ефективни поради редица етнически и културни различия. Всяка година броят на мигрантите у нас се увеличава, хората идват да работят, да учат и по много други причини. Преди да свикне с културата и традициите на нова страна, всеки мигрант трябва да премине през процес на адаптация. В идеалния случай адаптацията води до взаимно съответствие между средата и индивида и можем да говорим за нейното завършване.
Понастоящем е практически невъзможно да се намери нито една етническа общност, която да не е повлияна от културите на други народи. Тенденцията на културна глобализация изостря интереса към културната идентичност,същевременно потвърждава общата закономерност, че човечеството, ставайки все по-свързано и обединено, не губи своето етническо разнообразие. Адаптирането към новите социокултурни условия изисква известна гъвкавост, известно отхвърляне на редица традиционни идеи и норми. Успехът на процеса на адаптация зависи от комбинация от вътрешни и външни фактори.
Външните фактори включват толерантност от страна на средата в новата среда, която пряко зависи от етническите стереотипи и предразсъдъци. Етническите стереотипи допринасят за формирането на образа на етническото „ние“, влияят върху етническите симпатии и антипатии, определяйки инсталационното поведение в етно-контактната среда. Исторически, икономически, политически, демографски, религиозни, както и екологични и техногенни фактори, които станаха особено остри в последно време, могат да послужат като фактори за промяна на поведението на етническата група. Процесът на адаптиране на мигрантите към нова културна среда е значително повлиян от проблемите, с които те трябва да се сблъскат в нова, различна етническа среда. Такива проблеми включват дейността на държавата и нейната миграционна политика, дейността на обществените организации за презаселване, възможностите за заетост, въпросите, свързани с разрешението за пребиваване и регистрацията, ролята на медиите и др. Не по-малко важни, но слабо засегнати в литературата, са проблемите, свързани пряко с културната и социокултурната адаптация, а именно: трудности, произтичащи от редица различия от етнокултурен характер, професионална самореализация, психологически дискомфорт, липса на комуникация и др.
В зависимост от комбинацията от кои вътрешни и външни фактори влияе върху процеса на адаптация на индивида, междуетническикомуникациите могат да се развиват по различни начини. Междуетническите комуникации представляват обмен между две или повече етнически общности на материални и духовни продукти от тяхната културна дейност, осъществяван под различни форми. В тесен смисъл това са междуличностни отношения на хора от различна етническа принадлежност, които се осъществяват в различни сфери на общуване – работа, семейно-битови и други неформални видове взаимоотношения. По този начин разглеждането на вътрешните и външните фактори на адаптация дава възможност да се обясни естеството на междуетническите отношения, които се развиват сред мигрантите с различна етническа среда.
Но все още има много мигранти, които избират различен път за себе си. Те се опитват да поддържат баланс между двете култури.
По този начин, обобщавайки всичко по-горе, можем да различим три типични признака на ЕМ и въз основа на тях да дадем определение на това явление. Етническата миграция е вид междуселищна миграция на населението, идентифицирана въз основа на структурен критерий, която се характеризира с: 1) етнокултурна диференциация на мигрантите с изпращащи, транзитни или приемащи общности; 2) мрежовият или групов характер на формирането на миграционни нагласи; 3) групова стратегия за адаптиране на мигрантите в рамките на приемащата общност.
Акаев В.Х. (2007) Национална идея на чеченците (от формулиране до развитие). Грозни.
Акаев В.Х. (2008) Ислям: Социокултурна реалност в Северен Кавказ. Ростов на Дон.
Български Кавказ. Книга за политолози (2007) / Изд. В.А. Тишков. М.: ФГНУ "Росинформагротех".
Гудков Л.Д. (2007) Проблеми на „елита” в днешна България: рефлексия върху резултатите от социологическо изследване. М.
Салгириев А.Р. (2007) Ролята на етническите елити в регионалните конфликти // МатериалиМеждународна научна конференция "Ломоносов-2007". М.
Биков А.А. (2008) За русофобията в постсъветското пространство // Социологически изследвания, № 4.
Нитобург Е.Л. (2008) Как българите в САЩ се превръщат в американци // САЩ. Канада: Икономика, политика, култура, № 9.
Нитобург Е.Л. (2007) Как българите в САЩ се превръщат в американци // САЩ. Канада: Икономика, политика, култура, № 9.
Рибаковски Л.Л. (2008) Миграция на населението (въпроси на теорията). М., 2003.
Садовская Е.Ю. (2006) Социология на миграцията и съвременните западни теории за международната миграция // Социална политика и социология. 2004. № 1.
Бондирева С.К., Колесов Д.В. Миграцията: същност и явление. М., 2004.
Садохин А.П., Грушевицкая Т.Г. Етнология. М., 2008.
Переведенцев В. Съвременна миграция на населението на България в отразяването на централните вестници // Миграция и информация / Ред. Зайончковская Ж.М., 2008.
Титов В.Н. Относно формирането на образа на етническия имигрант от пресата (гледната точка на социолога) // Социологическо изследване. 2007. № 11.
Шурупова А.С. Адаптация и оцеляване на мигрантите // Социологическо изследване. 2008. № 6.