Резюме - Есе по разказа на Тургенев Муму - Литература и български език
Композиция по разказа на Тургенев "Муму"
Автор:Тургенев И.С.
В историята на I.S. Тургенев „Муму“ описва историята, случила се с портиера Герасим, кучето Муму, крепостната Татяна и тяхната господарка в Москва в древни времена. Историята ме порази много и не можах да сдържа сълзите си. Това е много въздействаща и в същото време тъжна история. Тя се основава на реални събития, случили се в град Спаски, но Тургенев, като писател, промени края на историята, за да подчертае силата на характера на Герасим, негодуването му от несправедливостта на дамата и любовта към Муму.
Историята започна с факта, че старата капризна дама взе Герасим като портиер в московската си къща от селото. Герасим беше мъж висок дванадесет инча, почти два метра по съвременните стандарти, изграден като герой и глухоням от раждането си. В селото той работеше за четирима, лесно вършеше всяка тежка работа. Той ореше земята, косеше сено и вършееше зърно с три ярда. Когато Герасим беше доведен в Москва и му дадоха метла и лопата, той не разбра какво се случва с него, как млад здрав бик, който току-що беше взет от поле, където буйна трева растеше до корема му, беше объркан, качен на железопътен вагон и се втурна, обсипвайки тялото му с дим и прах, но не беше ясно къде бързат. Герасим беше отегчен и объркан. Работата на портиер му изглеждаше като шега след тежката селска работа. Направи го за половин час, а след това се измъкна някъде в ъгъла на двора, хвърли се на земята по лице и лежи неподвижно на гърдите си с часове. Всички отвън се страхуваха от него. Веднъж в двора им дошли двама крадци. Герасим го взел и ги ударил с челата. Оттогава в двора им не се е появявал нито един крадец. Герасим мразеше и пияниците.
Но постепенно Герасим свикна с градския живот. Дадоха му килер над кухнята, в който той нареди всичко за себе си, според собствения си вкус: направи легло, маса и стол от дъбови дъски. Заключваше гардероба си с катинар, винаги носеше ключа със себе си на колана си и не обичаше да го посещават.
Всички работници на господарката общуваха с него със знаци, той ги разбираше и изпълняваше всички заповеди, но знаеше и правата си.
В къщата на дамата живееше перачка. Тя се казваше Татяна. Беше на двадесет и осем години, дребна, слаба, руса, с бенки по лявата буза. Бенките на лявата буза са почитани в Русия като лоша поличба - предвестник на нещастието в живота ... Татяна не можеше да се похвали със съдбата си. От ранна младост тя беше държана в черно тяло; тя работеше за двама, но никога, никога не виждаше обич; обличаха я лошо, получаваше най-малката заплата; тя нямаше никакви роднини: една стара икономка, изоставена в селото като неизползваема, беше нейният чичо, а другите й чичовци бяха селяни, това е всичко. Някога тя беше известна като красавица, но красотата й много скоро скочи. Татяна много се страхуваше от господарката и мислеше само как да угоди на господарката, как да свърши работата възможно най-скоро.
Когато видя Герасим за първи път, тя беше толкова уплашена от него, че дълго време се опитваше да не го среща. Герасим отначало не й обърна внимание, после започна да се смее, когато тя уплашено мина покрай него, а след това започна да я оглежда, почерпи я с меденки, даде й панделка, разчисти праха пред нея с метлата си, усмихна й се и замърмори нежно. Бедното момиче просто не знаеше как да бъде и какво да прави. Герасим започна да се застъпва за Татяна и се увери, че никой не я обиди. Всички в къщата знаеха, че Герасим се влюби в Татяна и щеше да помоли дамата за разрешение да се ожениТатяна, но той чакаше нов кафтан, който обещаха да му ушият за лятото.
Един ден дамата говори за обущаря Капитон, лют пияница, с Гаврила Андреевич, нейния иконом, човек, който, съдейки само по жълтите му очи и патешкия нос, като че ли самата съдба определи да бъде властен човек. Господарката съжаляваше за покварения морал на Капитон, когото току-що бе намерила някъде на улицата предния ден. Говореха как да отбият Капитон от пиянството. И в крайна сметка дамата реши да се ожени за Татяна и Капитон. Татяна беше скромна, несподелена душа и се съгласяваше с всяка дума на господарката. И когато разбра, че искат да я омъжат за Капитон, не каза нито дума. Всички крепостни искаха Герасим да не разбере за тази сватба. Гаврила реши да убеди Татяна да се престори на пияна, за да спре Герасим да обича Татяна, тъй като мразеше пияниците. Перачката дълго не се съгласяваше, но после се съгласи. Една вечер Герасим, както винаги, стоеше на стража на вратата и видя Татяна. Първоначално той както винаги се усмихваше и мърмореше нежно, но като се вгледа, видя, че Татяна залита и се досети, че е пияна. Герасим я бутна към Капитон и си тръгна. Татяна почти умря от страх. Хитрият план проработи. Скоро Татяна и Капитон се ожениха.
След една година Татяна и Капитон трябваше да заминат за селото, защото Капитон напълно се напи. Преди да си тръгне, Татяна целуна Герасим три пъти. Той реши да ги придружи до заставата. Щом стигнали до реката, Герасим се канел да се обърне и да се върне, когато изведнъж видял малко кученце. Внимателно го взе и изтича с него вкъщи. Щом пристигнали, Герасим отворил вратата на килера си, сложил кученцето на леглото, хукнал към сеновала за сено и към кухнята за чинийка с мляко. Донесе всичкомалко, бедно кученце. Герасим почти не спа цяла нощ, само на сутринта, когато кучето заспи до него, можеше да спи спокойно. Герасим, както вече казах, беше тъп и затова кръсти кучето Муму. Когато я извика, той само измъкна нежно. Никоя майка не се грижи толкова за детето си, колкото Герасим за Муму.
Веднъж Герасим, както винаги, метеше двора, а Муму лежеше на стъпалата, водещи към къщата, и гризеше пръчка. Дамата видяла кучето и се изненадала. В края на краищата тя никога преди не я беше виждала. Господарката заповяда да я въведе в къщата. Когато дамата видя кучето, тя започна да я вика при себе си, но Муму застана на същото място. Тогава самата дама започна да се приближава към нея. Муму започна да се отдръпва. Старата дама заповяда да донесат на кучето малко мляко. Когато чинийката с мляко беше поставена на пода, кучето дори не погледна към храната. Тя продължи да се отдръпва. Тогава дамата започна да се приближава и тогава Муму оголи зъби, излая и искаше да избяга. Господарката от страх дръпна ръката си от Муму и се обиди от поведението на кучето и настроението й се влоши. Цяла вечер госпожата не беше в добро настроение, не говореше с никого, не играеше карти и изобщо не спа през нощта. Струваше й се, че са й дали различен одеколон, не същият, какъвто сервират винаги, каза, че възглавниците миришат на сапун. Бедната икономка намириса цялото бельо. На сутринта стопанката се обадила на Гаврила и попитала що за куче е това, което я лае цяла нощ и не я оставя да спи и нарежда да я изгонят от двора. Един слуга на име Степан хвана Муму, притисна малкото й тяло към земята, взе я на ръце и излезе с нея от двора. След като повървя малко, той се качи на такси и потегли към Охотни ряд. Там той веднага намери купувач и даде Муму за петдесет долара. Върна се по същия начин, преди да стигне до къщата, Степан слезе от кабината, обиколи къщата веднъж,защото не искаше да види Герасим. Но той отдавна го няма. Той установи, че Муму не е в двора. Герасим не помнеше Муму да го е чакал някога и започна да бяга да вика Муму, но безуспешно. Той се приближаваше до хората, сочеше пода на аршин от земята, рисуваше го с ръце, някои не знаеха, други знаеха, но не говореха и просто му се смееха. Когато се върна, вече се стъмваше. По уморения му вид, прашните дрехи и несигурната му походка можеше да се предположи, че е успял да обиколи половин Москва. Спря пред прозорците на господаря срещу верандата. На верандата имаше осем души. Герасим се обърна и пак замърмори. Нямаше отговор. Един слуга ми каза в кухнята, че Герасим охкал цяла нощ. Герасим не излезе през целия следващ ден. Затова Потап трябваше да отиде за вода вместо него. Лицето на Герасим беше вече безжизнено, като на всички глухонеми, сега сякаш беше вкаменено. Герасим отиде на сеновала. Беше ясна, лунна нощ. Той легна на сеното и дълго лежа неподвижно, ту въздишаше, ту мърмореше. Изведнъж Герасим усети, че някой го дърпа за пода. Герасим потрепери целият, но не погледна. Тогава той беше натиснат още по-силно. Той вдигна глава. Продължителен радостен вик избухна от мълчаливите му гърди. Муму се въртеше в краката му с парче панделка около врата си. Герасим я стисна в обятията си. Тя мигом облиза мустаците, устата, носа и брадата му. Герасим се огледа, видя, че няма никой и отиде до килера си.
Герасим вече се досети, че кучето не е изчезнало от само себе си. На следващия ден Герасим излезе на улицата без Муму. През деня я оставяше в килера, а през нощта я извеждаше навън. Всички решиха, че Герасим се е примирил със загубата на кучето. Успя да се престори на тъжен. Една вечер Герасим извел Муму на разходка. Беше твърде късно. двечас на нощта. Дамата просто се опитваше да заспи след обилна вечеря. Герасим започна да вика Муму при себе си, когато изведнъж тя изтича до оградата, подуши я и започна да лае. Някакъв пияница легнал под оградата и искал да остане там през нощта. Муму избухна в продължителен лай. Герасим го взе, изтича до гардероба си и заключи вратата с ключ. Господарката скочи и извика на слугите си, а те от своя страна повикаха лекаря Харитон и Харитон вместо дванадесет лаврови капки изля четиридесет. Затова дамата заспа много бързо. Герасим пребледня и стисна с мощната си ръка устата на Муму. На следващата сутрин слугите, водени от Гаврила, отишли да щурмуват стаята на Герасим. Първо Гаврила започна да чука на вратата и да крещи на Герасим да отвори, но след това Степан каза, че Герасим е глух. Герасим отвори вратата и всички стълби се изтърколиха надолу през ушите. Габриела преди всичко. Герасим показа със знаци, че сам ще убие Муму. Първо той посочи Муму, после направи знак с ръка на врата си, сякаш затягаше примка, и погледна Гаврила с въпросително лице. Той кимна с глава. Герасим го погледна, усмихна се изумително, тупа се по гърдите и хлопна вратата. Час по-късно вратата се отвори отново и Герасим излезе с Муму. Той беше в нов празничен кафтан и водеше Муму на връв. Герасим отиде в кръчмата, където всички го познаваха. Поръча си зелева чорба с месо. Муму се завъртя в краката му, погледна Герасим с малките си очи и размаха опашка. Донесоха му зелева чорба. Герасим натроши в него хляб, наряза на ситно месото и сложи чинията на пода. Муму започна да яде с обичайната си учтивост, като едва докосваше храната с муцуната си. Герасим я гледа дълго и накрая две тежки сълзи се търкулнаха от очите му, едната падна върху стръмното чело на кучето, другата в зелевата чорба. Тойпокри лицето си с ръце. Кучето изяде половината чиния и си тръгна. Герасим плати и си тръгна. Герасим вървеше бавно, без да изпуска Муму от въжето. После се насочи към кримския форд. По пътя влязъл в двора на къщата, към която имала стопанска постройка. Той извади две тухли. От Кримския брод той зави покрай брега, стигна до място, където имаше две лодки, качи се в една от тях заедно с Муму и я зарови толкова силно, че в един миг стотина фиданки се втурнаха.
Герасим редове и редици, сега Москва е изостанала, ливади, зеленчукови градини, ниви, горички вече са се простирали по бреговете, появили са се колиби. Герасим хвърли греблата и погледна Муму, който седеше пред него. Той се изправи, изправи се, взе Муму, която седеше пред него, сложи й примка с две тухли. Той стоеше с ръце над водата. Муму го погледна с невинен поглед, с увереност и леко размаха опашка. И в този момент Герасим отпусна ръце и се обърна. Не чу плисък на вода, нито писък на Муму, най-шумната нощ му се струваше най-тиха.
Герасим излезе на брега, а там, в далечината, кръгове продължаваха да се разпръскват по повърхността на водата. Вървеше с някаква неустоима смелост, сякаш старата му майка го чакаше в колибата си след дълги години раздяла. Гордо. Той се изправи, стъпките му бяха по-големи. Герасим стигнал до къщата, влязъл в килера си, събрал нещата си и тръгнал към селото. Помнеше много добре пътя. Той живееше дълго време, работеше за четирима и съседите дори не бяха изненадани защо живее сам, дори крадците се страхуваха да дойдат в двора му.
Образът му много ми хареса. Герасим е силен, волеви човек. Волево, но не безплатно. Това беше очевидно в цялата история. Имаше твърди и силни убеждения за цял живот. Например любовта му към Татяна! Въпреки факта, че Герасим много обичаше това момиче, тойуспя да откаже да я обича, поради факта, че реши, че Татяна пие, а той мразеше пияниците и затова отказа тази жена. И, разбира се, доказателство за силната му воля е решителната му постъпка, когато реши сам да се отърве от кучето. Въпреки цялата си голяма любов и привързаност към Муму, той сам удави нещастното животно във водата със собствените си ръце, тъй като самият той беше роб и с този акт искаше да докаже несправедливостта на света около него. Никога не бих могъл да направя това, но сега е съвсем различно време и мога да се боря за любовта и принципите си по много по-лесни начини.