Резюме – Понятието култура и нейната структура
Предлагаме на нашите посетители да използват безплатния софтуер "StudentHelp", който ще ви позволи да подобрите оригиналността на всеки MS Word файл само за няколко минути. След такова увеличение на оригиналността, вашата работа лесно ще премине проверката в антиплагиатските системи на университета, antiplagiat.ru, RUCONTEXT, etxt.ru или advego.ru. Програмата "StudentHelp" работи по уникална технология, така че външният вид на файл с повишена оригиналност да не се различава от оригинала.
Резултати от търсенето
Понятието култура и нейната структура
Исторически културни типове
-
Източна (III - I хил. пр. н. е.) Антична (VI - I в. пр. н. е.) Християнска (V - XV в.)
Видове култури
-
Материалната култура е резултат от материалното производство. Духовната култура е резултат от духовно производство. Това е научно творчество, художествено, музикално творчество, поезия, книга и др.
-
-6-
-
Използваме предметите на материалната и духовната култура по различни начини. Селскостопанските инструменти, плуг или трактор, служат на една цел. Картина на художник, книга на учен или писател е различно. Но толкова ли са разделени, тези два вида култура? Материалната култура винаги е въплъщение на идеи, творчество, знания. Само това прави производството култура. Но научно-техническата идея ще остане само идея, ако не е въплътена в човешката практическа дейност, не е реализирана, не е въведена в производството, не е въплътена в нов модел на машина, трактор, плуг, т.е. не е облечен в материална форма. Духовно творение, станало факт от социалния живот(рисувана картина, книга и др.) става предмет на духовната култура.
-
По този начин материалната и духовната култура са органично свързани. Заедно те съставляват култури, тоест съвкупността от материални и духовни ценности, създадени от човека. Човекът е творец, творец и субект на културата.
Културни нива
Типология на културите
Типологията на културите ни позволява да ни представим цялото многообразие на човешките култури и да отделим различните ценностни системи една от друга. Ценностният подход към изследването на този проблем допринася, първо, за разработването на определена логически последователна и единна система за изучаване на културата, и второ, за премахване на схематизма във формационния подход. Типологията на културите в ценностния анализ изглежда доста „жива“, тъй като съвременната култура перфектно включва всички култури от историческото минало. Ето защо историческата типология на културите ни интересува, тя не е останала в миналото, а живее в нас и нашето настояще.
Културата на древния изток
Раждането на културата
Формирането на човешкото общество е свързано с появата на вербална комуникация, която стана необходима поради усложняването на семейните и производствените отношения в примитивното стадо. Членоразделната реч е оказала силно влияние върху развитието на човешкия мозък. Човекът-маймуна се превърна в разумен човек. Започва историята на световната култура. Първите му центрове бяха местообитанията на примитивните човекоподобни маймуни, т.е. тропическата зона, където поради изобилието от влага и растителност следите от значима жизнена дейност на древните хора изчезнаха в продължение на стотици хиляди години човешко съществуване. Те са много по-добре запазени в сухата зона исъщо и в райони с умерен климат, където археологически експедиции проучиха в детайли местата на нашите далечни предци. Разкритите сечива, украшения, фрагменти от жилища и облекла, останки от храна, погребения на мъртви, скални знаци и рисунки свидетелстват за доста сложна материална и духовна култура, обхващаща всички аспекти на живота.
Литературата на Древния Изток
-11- стават свещени книги: "Книгата на мъртвите" (Египет), "Веди" (Индия), Библията (Близкия изток), "Авеста" (Иран). Според Ведите, всички варни (касти) трябваше да следват дхарма (закон, задължение, обичай), божествено предвидена за тях. Съществуващите разпоредби бяха залегнали в законите на Ману (II век пр.н.е.). Те консолидираха разделението на обществото на варни, значителна роля се дава на наказанието („данде“ - пръчка). Приблизително в средата на VI век. пр.н.е д. Принц Сидхарта, който влезе в историята под името Буда, което означава просветен, критикува религията, която доминира в Индия (брахманизма). Буда отхвърля Бог като върховната личност, която управлява света. Той изрази рационалистичната идея, че човешките дела зависят само от хората. Учението на Буда признава моралното и духовно равенство на хората. По време на управлението на Ашока будизмът е признат за държавна религия. Развитието на китайската литература беше силно повлияно от етичната мисъл. Първото най-известно политическо, правно и етично учение е учението на Лао Дзъ. Мислителят въвежда понятието Дао, характеризирайки го не като проява на небесна воля, а като естествен ход на нещата, вид закономерност. Не Бог, не небето определят Дао, а Дао определя законите на небето, природата и обществото. Според Лао Дзъ Дао е олицетворение на добродетелта и справедливостта. Подчертава се, че по отношение на Дао всички са равни. Лао Дзъ, виждайкибедността на хората и произволът на властите, многобройните войни обясняват това като отклонение от истинското Дао. Дао се стреми към баланс. Взема от богатите и дава на бедните. Специална роля в даоизма се отрежда на принципа на недействието, въздържането от активни действия. Но това се отнася преди всичко за властта, а не за хората. Даоизмът признава за неестествени такива сфери на човешкото познание като култура и законодателство. Това се счита за отклонение от истинското Дао.
Визуално изкуство и архитектура на Древния Изток
В Египет, Месопотамия, Иран, Индия произведенията на архитектурата и изкуството са служили предимно за свещени цели. В Китай светските видове архитектура, живопис, скулптура, музика и театър също са получили значително развитие. Образци на светската култура са дошли до нас от онези страни, където тези области на архитектурата и изкуството не са получили доста широко самостоятелно развитие. Но с цялата сакрална ориентация най-добрите произведения на изкуството се отличаваха с реализъм, съчетан с условност, плоскост, ограничена цветова гама, липса на движение, невъзможност за използване на полутонове, светлосенки и перспектива. Най-древните архитектурни съоръжения, достигнали до нас, са египетските пирамиди. Две от тях – най-високите (Хеопс и Хефрен – XXVIII в. пр. н. е.) са признати за едни от седемте чудеса на света.
-14- Висящите градини на царица Семирамида във Вавилон (IX-VIII век пр. н. е.) станаха второто „чудо на света“ - уникален паметник на градинската и паркова архитектура. Разбити върху покривите на каменни сгради с различна височина, те се възприемаха като естествен оазис в пустинната зона, където се намираше Вавилон. Александър Македонски бил толкова пленен от красотата им, че дори помолил преди смъртта си да го отведат във Вавилон, така чеумри там в сянката на градините на Вавилон. Каменните сгради, построени в страните от Древния Изток, не са достигнали до нас непокътнати поради земетресения, многобройни войни и ветрова ерозия. Останките от основи и отделни елементи от сгради свидетелстват за техните внушителни размери и изтънченост на архитектурния дизайн, което показва доста изтънчен естетически вкус на първите архитекти. Обелиските са по-добре запазени (Храмът на обелиските в Библос, обелиск от Аксум). Древната ориенталска скулптура поразява със своя реализъм и елегантност. Това са глава на млад мъж (Египет XXVII в. пр. н. е.), статуя на фараон Хефрен (Египет XXVII в. пр. н. е.), фараон Микерин с богини (Египет XXVII в. пр. н. е.), статуи на архитекти и писари (Египет XXVII в. пр. н. е.), жена, която прави бира (Египет XXVII в. пр. н. е.), съпруга на чиновник (Египет на 20 век пр. н. е.), фараони от XII династия (XIX век пр. н. е.), жени с жертвени дарове (Египет от 21 век пр. н. е.) и много други. За съжаление, паметниците на архитектурата, скулптурата и живописта на древна Индия и Китай са достигнали до нас в изключително ограничен мащаб. Но дори от няколко от тях може да се съди за величието на тези древни култури. Великата китайска стена, построена през IV-III век. пр.н.е д., първоначално се простира на 750 км, а след това дължината му достига 3 хиляди км. Още през IV хилядолетие пр.н.е. д. в Китай е използвано грънчарското колело. И от това време са запазени рисувани керамични съдове и техните фрагменти. През II хилядолетие пр.н.е. д. -15- производството на бронзови съдове, богато украсени с геометрични орнаменти, достига високо художествено ниво. Китайските йероглифи дадоха началото на цял клон на изкуството - калиграфия. В Индия възникването на цивилизацията датира от 3-то хилядолетие пр.н.е. д. През II хилядолетие пр.н.е. д. вече е имало писменостразлични занаяти достигнали съвършенство, включително обработката на благородни метали и камъни. Изградени са триетажни жилищни сгради от печени тухли с басейни и дренажи. Появиха се ярки образци на оригинална каменна и бронзова скулптура, възникна изкуството на изсичане на печати-амулети от камък. През IV-IIIв. пр.н.е д. древната индийска култура достига своя връх. Издигнати са каменни храмове, отличаващи се с удивителната красота на дървените дворци. В чест на Буда навсякъде са построени каменни „ступи” (параклиси), отличаващи се с изключително изящество. Те също построиха скални храмове и каменни стълбове, увенчани с капители, изобразяващи лъвове. В същото време се ражда уникална индийска живописна миниатюра, традициите на която са оцелели и до днес. Светът на Древния Изток е многоцветен пъстър килим. И всеки от народите, населявали гигантския регион, добавяше своя цвят към това многоцветие. Без усвояването на оригиналната древна източна култура цялостното и бързо развитие на древната култура би било невъзможно.
Древна култура
Древното общество е създадено през 1-во хилядолетие пр.н.е. д. робовладелски градове – държавите Гърция и Италия. Завоеванията на Александър Велики доведоха до свързването на тяхната култура с културата на редица страни от Древния Изток (елинистична култура). В началото на нова ера се формира Римската империя, обединяваща целия гръко-римски свят, в който окончателно се формира античната култура.
Критско-микенската култура и формирането на гръцката култура
Основите на културата на древните елини са формирани в епохата на Крит-Микенската цивилизация, съществувала в басейна на Егейско море през 3-то-2-ро хилядолетие пр.н.е. д. Неговият център бил остров Крит, който достигал до своянай-високата власт през 18 век. пр.н.е д. при полулегендарния цар Минос. Критяните имаха мощен флот, благодарение на който успяха да подчинят напълно континентална Гърция.
Изглеждаше, че господството на Крит ще бъде вечно. Въпреки това около 1700 г. пр.н.е. д. Вулканът Санторини изригна на един от близките острови в Егейско море, в резултат на което Критската държава беше унищожена, а центърът на егейската цивилизация се премести на юг от Балканския полуостров в градовете Микена, Пилос, Тиринт. Ахейските гърци от този период строят дворци и крепости от огромни каменни плочи. От тази епоха са запазени „Лъвската порта“ в Микена, както и шахтата и куполните гробници на царете, в една от които е открита златна погребална маска, която е насложена, както в египетските саркофази, върху лицето на починалия цар. Ахейците са умеели да правят фигурни златни съдове, както и красиво украсени бронзови мечове и ками.
-17- През XIII век. пр.н.е д. Ахейските базилеи извършват агресивни походи в Мала Азия. За една от тях - Троянската война - поемите "Илиада" и "Одисея" впоследствие са съставени от Омир. 5 През XII-XI век. пр.н.е д. Ахейската цивилизация беше победена от гръцките племена на дорийците, които нахлуха от север и вече бяха въоръжени с железни оръжия, а не с бронзови. Дорийците започват да създават свои държави, най-могъщата от които е Спарта. Омировият период започва в историята на Древна Гърция (XI-VIII в. пр.н.е.). През този период се развива гръцката религия и митология, чиято отличителна черта е надаряването на боговете с човешки качества. През 7-6в. пр.н.е д. Гръцкото общество навлиза в архаичен период от своето развитие. Имаше интензивен процес на сгъване на робовладелската политика. Гръцката писменост се появява и започваинтензивно развитие на античната култура. Особена роля играе изграждането на храмове, посветени на боговете-покровители на полиса, които са били не само места за поклонение, но и центрове на целия обществен живот на гръцките градове-държави. Има три основни ордера - дорийски, йонийски и коринтски, които се различават по различни конфигурации на носещи колони. Дорийските колони бяха мощни и строги, цялата им повърхност беше разделена на части от надлъжни вдлъбнатини. Гладките стволове на йонийските и коринтските колони бяха украсени с капители под формата на къдрици и листа от декоративно растение - акант. Храмовете са били заобиколени от един или два реда колони от един и същ или различен ред. Покривът с триъгълни портици лежеше върху колоните.
-18- В архаичната епоха се появява уникална гръцка скулптура. Майсторите на пластичното изкуство създават голи войни-атлети и красиви момичета - жрици на богинята Атина. В този период интензивно се развива и вазописът.