Резюме Свързани с възрастта промени в сърдечно-съдовата система - Банка с резюмета, есета, доклади,
ГОУ ВПО МЗ България "ИГМА"
Катедра по пропедевтика на вътрешните болести със сестрински курс
Цикъл: "Сестринство в гериатрията"
Свързани с възрастта промени в сърдечно-съдовата система
Студент 4 курс на НВО 401 група
Основните характеристики на пациентите в напреднала и сенилна възраст
Свързани с възрастта промени в сърдечно-съдовата система
Клиника и диагностика
Ролята на медицинската сестра в грижите и лечението на пациент с хипертония
Проблеми на пациенти с хипертония
Действия на сестрата във връзка с грижите за пациенти с хипертония
Принципи на рехабилитация на пациенти в напреднала възраст с артериална хипертония
Общи принципи на грижа за пациенти в напреднала и сенилна възраст
Наръчник за пациентите как да живеят с хипертония
Как психоемоционалните разстройства могат да бъдат коригирани независимо?
Упражнения за дълбоко дишане
Отказ от лоши навици
Възрастовото развитие на човек се състои във взаимодействието на два основни процеса: стареене и витаукция. Стареенето е универсален ендогенен деструктивен процес, който се изразява в увеличаване на вероятността от смърт. Витаукт (лат. vita - живот, auctum - увеличаване) - процес, който стабилизира жизнеността и увеличава продължителността на живота. Тъй като не е болест, стареенето създава предпоставки за развитие на възрастова патология. Процесът на стареене е непрекъснат постепенен преход от етап към етап: оптимално здраве -> наличие на рискови фактори за развитие на заболявания -> появата на признаци на патология - увреждане -> смърт.
Скоростта на стареене може да се определи количествено с помощта на индикатори, които отразяват спадажизнеспособност и повишено увреждане на тялото. Един от тези параметри е възрастта.
Възрастта е продължителността на съществуването на даден организъм от раждането до днес. Настоящите настоящи възрастови стандарти са приети от Регионалния офис на СЗО за Европа през 1963 г. (Таблица 16-1).
Възрастова класификация (СЗО, 1963 г.)
Възраст – терминология | Възраст - години |
Ранна възраст | 18-29 |
Зряла възраст | 30-44 |
Средна възраст | 45-59 |
Напреднала възраст | 60-74 |
Старческа възраст | 75-89 |
столетници | 90 и повече години |
Гериатрия (на гръцки gerents - старец, atria - лечение) е граничен раздел на геронтологията и вътрешните болести, който изучава характеристиките на заболяванията на възрастните и сенилните хора и разработва методи за тяхното лечение и профилактика.
Фундаменталната геронтология изучава механизмите на стареене, занимава се с проблемите на предотвратяването на преждевременното стареене и удължаването на живота.
Осигуряването на максимална възможна продължителност на живота на индивида може да се осъществи чрез предотвратяване на някои заболявания (например много инфекции), правилно лечение на други (например лечение на артериална хипертония), рехабилитация след претърпяно трето (например след инфаркт на миокарда или инсулт). Дори Гален е казал: „Само по себе си старостта не е болест, но не е лишена от болести“. Според Л.Б. Lazebnik (1995) при възрастен мъж над 65 години в поликлиника се откриват средно 4,3 заболявания, а при жена - 5,2. При задълбочен преглед могат да се открият до 14 заболявания в начален стадий.
Основните характеристики на пациентите в напреднала възрасти старост
Патологичните промени, характерни за възрастните и сенилните хора, започват да се появяват още от 40-50-годишна възраст.
1. Инволюционни (свързани с обратно развитие) функционални и морфологични промени в различни органи и системи. Например, с възрастта жизненият капацитет на белите дробове, бронхиалната проходимост, стойността на гломерулната филтрация в бъбреците намаляват, масата на мастната тъкан се увеличава и мускулната маса (включително диафрагмата) намалява.
2. Наличие на две или повече заболявания при един пациент. Средно, когато се изследва пациент в напреднала или старческа възраст, в него се откриват най-малко пет заболявания. В тази връзка клиничната картина на заболяванията е „замъглена“, диагностичната стойност на различните симптоми намалява. От друга страна, съпътстващите заболявания могат да се подсилват взаимно. Например, анемията при пациент с коронарна артериална болест може да причини клинични прояви на сърдечна недостатъчност.
3. Предимно хроничен ход на заболяванията. Прогресията на повечето хронични заболявания се улеснява от свързаните с възрастта неблагоприятни ендокринно-метаболитни и имунни промени.
4. Атипично клинично протичане на заболяванията. Често се открива по-бавно и прикрито протичане на заболяването (пневмония, инфаркт на миокарда, белодробна туберкулоза, неопластични процеси, захарен диабет и др.). Например, треската при пациенти в напреднала възраст може да бъде една от основните, ако не и единствената проява на туберкулоза или инфекциозен ендокардит, абдоминални абсцеси.
5. Наличието на "сенилни" заболявания (остеопороза, доброкачествена хиперплазия на простатата, болест на Алцхаймер, сенилна амилоидоза и др.).
6. Промени в защитните, предимно имунни, реакции.
Рационалното управление на пациент в напреднала възраст предполага задължително постигане на взаимно разбиране и съгласие в триадата "пациент - медицинска сестра - лекар". Степента на спазване от страна на пациента на медицинските препоръки се обозначава в медицинската литература с термина "комплайанс" (англ. compliance - съгласие). Старостта сама по себе си не е причина за недостатъчен комплайънс, тъй като правилният подход напълно гарантира постигането на последното - използване на устни и писмени инструкции, намаляване на броя на предписаните лекарства, предпочитание към удължени лекарствени форми и комбинирани лекарства и др.
Свързани с възрастта промени в сърдечно-съдовата система
Кардиолозите прогнозират, че през следващите 20 години заболяванията на сърдечно-съдовата система ще определят половината от всички смъртни случаи при възрастни и стари хора. Медицината е насочена основно към болестите на средната възраст. Разбира се, произходът на много заболявания на сърдечно-съдовата система се крие в юношеството и зрялата възраст, но има редица нарушения в дейността на сърдечно-съдовата система, които са присъщи на възрастните и старческата възраст.
Ако се опитаме да дефинираме с една фраза същността на промените в сърдечно-съдовата система, които се случват в напреднала възраст и напреднала възраст, тогава тя може да бъде формулирана по следния начин: старостта е намаляване на адаптивните възможности на сърдечно-съдовата система, което е придружено от намаляване на устойчивостта към патогенни фактори. В напреднала и старческа възраст настъпват промени във всички компоненти на сърдечно-съдовата система. Отлагането на калций започва в човешкото съдово русло от около 40-годишна възраст. В същото време атеросклеротичните промени в големите съдове прогресират. В резултат на тези процесиаортатаи други големисъдовете стават по-малко еластични и разтегливи, или, с други думи, твърдостта на съдовете се увеличава. В същото време съдовете се разширяват и удължават. Промените в малките съдове водят до намаляване на тяхната пропускливост и влошаване на храненето на телесните тъкани. Съдовите промени водят до повишаване на кръвното налягане. Тази тенденция се проявява от 35-годишна възраст. След навършване на 75-80 години обаче повишаването на кръвното налягане при повечето хора спира. При много възрастни и столетници кръвното налягане се доближава до нормалните стойности за хора на средна възраст. Това обаче не означава, че съдовото им легло се е възстановило. Нарушенията на пропускливостта на малките съдове (капиляри) продължават и храненето на тъканите остава намалено.
Значителни промени в напреднала възраст настъпват в самото сърце. За 70 години човешки живот сърцето изпомпва 165 милиона литра кръв. Неговата контрактилност зависи преди всичко от състоянието на миокардните клетки. Такива клетки (кардиомиоцити) не се делят при зрели и възрастни хора, следователно броят на кардиомиоцитите намалява с възрастта, тъй като когато умрат, те се заменят от съединителна тъкан. Въпреки това, тялото се опитва да компенсира загубата на миокардни клетки чрез увеличаване на масата (и следователно силата) на всеки миоцит. Естествено, такъв процес не е ограничен и постепенно контрактилитетът на миокарда намалява.
Ритмичните и последователни контракции на сърцето се осигуряват от специални клетки на проводната система на сърцето. Те се наричат още пейсмейкъри, т.е. клетки, способни да генерират импулси, които създават ритъма на сърцето. Броят на клетките на проводящата система започва да намалява от 20-годишна възраст, а в напреднала възраст техният брой е само 10% от първоначалния. Такъв процес със сигурност създавапредпоставки за развитие на сърдечни аритмии в напреднала възраст. Всъщност сърдечната честота в напреднала възраст в покой не се увеличава значително, но нормалната й вариабилност намалява. С напредването на свързаните с възрастта промени в сърцето в отговор на умерено физическо натоварване или други стресове (например остро инфекциозно заболяване, психологически стрес) се наблюдава изразено повишаване на сърдечната честота (тахикардия).
С възрастта клапният апарат на сърцето също страда, а промените в бикуспидалната (митрална) клапа и аортната клапа са по-изразени, отколкото в клапите на десните камери на сърцето.Клапите на клапите губят своята еластичност в напреднала възраст, в тях може да се отложи калций. В резултат на това митралната клапа не е в състояние напълно да затвори връзката на лявото предсърдие с лявата камера. Развива се митрална недостатъчност. Искам да подчертая, че този дефект, образуван в напреднала възраст, не е свързан с ревматичен възпалителен процес. Промените в аортната клапа често водят до стесняване на изхода на лявата камера, което трябва да преодолее по-голямо съпротивление по време на контракция (систола). Описаните нарушения са придружени от претоварване на левите камери на сърцето и създават условия за развитие на сърдечна недостатъчност и влошаване на храненето на самия сърдечен мускул през коронарните или коронарните артерии.
Има много проблеми, свързани със заболявания на сърдечно-съдовата система в напреднала и старческа възраст. Характеристика на напреднала и сенилна възраст е комбинираното увреждане на сърдечно-съдовата система. Един пациент може да има две, три или четири от горните нарушения в различни комбинации.
В България артериалната хипертония (АХ) остава един от най-актуалните медицински проблеми. Свързва се и с изключителновисоко разпространение на заболяването (около 40% от възрастното население) и при ниска осведоменост на пациентите за тяхното заболяване и при лош контрол на ефективния контрол на кръвното налягане (АН) - само около 4% постигат целевите стойности на АН. Но именно артериалната хипертония е един от основните рискови фактори, определящи прогнозата и смъртността от сърдечно-съдови заболявания (ССЗ). По последни данни на СЗО България е на едно от първите места в Европа по смъртност от исхемична болест на сърцето (ИБС) и мозъчни инсулти.