Риба от Охотско море
Охотско море
Охотско море е отделено от Тихия океан от полуостров Камчатка, Курилските острови и остров Хокайдо. Водната му площ е повече от 1,6 милиона km2. Максималната дълбочина е 3657 м. В него се влива река Амур. Температурата на водата през лятото варира от 1,5 до 15°C (обикновено 5-6°C), през зимата 1,8-2,0°C. Солеността варира от 31-34 ppm в открито море до 25-30 ppm в заливи и естуари.
Охотско море, макар и не най-северното, но най-студеното от моретата на Тихия океан, климатът му е по-континентален от климата на Берингово море. Penzhinsky Bay е като "хладилник" на морето. По протежение на континента основното студено течение е насочено от север на юг, като постепенно се отклонява на изток. В южната част на морето климатът е по-топъл: топлите води на течението Курошио проникват тук през южните проливи на Курилските острови. Общата посока на циркулацията на водата в Охотско море е циклонична (обратно на часовниковата стрелка в северното полукълбо, по посока на часовниковата стрелка в южното полукълбо). В морето има междинен слой вода, приблизително на дълбочина 150 m, който не пропуска кислорода, съдържащ се в повърхностните слоеве, на дълбочина, а също така не пропуска биогенните елементи, съдържащи се в дълбоките слоеве, на повърхността.
Охотско море е едно от най-биопродуктивните в света по отношение на развитието на бентоса: то се нарежда на второ място по този показател след Азовско море (400 g/m2). По-голямата част от бентоса тук е в северните плитки води, във водите на западния шелф на Камчатка и източния шелф на Сахалин. Според известния изследовател на далекоизточните морета П.Ю. Шмид, Охотско море по отношение на рибното богатство е на първо място не само сред нашите далекоизточни морета, но и сред всички познати ни морета. Рибната фауна (ихтиофауна) на Охотско море включва повече300 вида, предимно студеноводни. Само на юг и югозапад от морето, където климатът е по-топъл, живеят представители на южната бореална и субтропична фауна: кефал, скумрия, сайра, хамсия и др.
Има около 30 търговски вида.Риболовът се основава на такива риби като минтай, херинга, треска, навага, писия, гербил, лаврак, тихоокеанска сьомга и др.Последната група (сьомга - сьомга, розова сьомга, нерка и др.) е основното богатство на Охотско море. Сьомгата зимува във водите на Тихия океан, югоизточно от Курилските острови, след което отива да хвърля хайвера си в реките на Западна Камчатка, Сахалин и северното крайбрежие на Охотско море.
Именно Охотско море дава на България голяма част от целия улов на българска сьомга. Броят им обаче е значително намален поради японския риболов с плаващи мрежи за сьомга в открито море. От сьомгата розовата сьомга играе основна роля. По-голямата част от розовата сьомга тук се лови във водите на Южните Курилски острови, около една трета - във водите на източен Сахалин и малка част - край западна Камчатка, на континенталния бряг на Охотско море, край югозападните и северозападните брегове на Сахалин. Малко сьомга също се добива, главно в района на континенталния бряг на морето, край западна Камчатка и северозападен Сахалин. Освен това във водите на западна Камчатка се лови малко количество червено, кохо, чинук и овъглен.
Основата на българския риболов в Охотско море обаче е минтай (около половината от общия ни улов на риба в този район, достигащ до 1,7 милиона тона и повече). В допълнение към минтая, сардинаиваси, херинга, сайри, треска, шафранова треска, писия, зелена треска, мойва, песчанка, бичета, лаврак, миризма, лимон, риба тон, гренадир, акули и други видове риби, от безгръбначни -кралски рак, от водорасли - келп и анфелция; стриди, миди и миди се отглеждат в подводни ферми. Като цяло биологичните ресурси на Охотско море се използват много интензивно. През 1984 г. СССР създаде своя 200-милна риболовна зона в Охотско море. В резултат на това в централната част на Охотско море се формира участък от „открито море“, където други страни, особено Япония, започнаха активно да ловят риба. В някои сезони тук се концентрират до 60 големи чуждестранни риболовни кораба. В резултат на това запасите от основните търговски риби тук бяха поставени под заплаха от „разграбване“. В момента се предприемат строги мерки за опазване на биологичните ресурси на Охотско море.